Уикипедия

Шарл VI: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
ъглови кавички -> български кавички редактирано с AWB
Ред 50:
На 3 ноември 1380 г младият крал все пак пристига в Реймс, където е посветен в рицарско звание от херцог Анжуйски и тържествено коронясан, както предписвала традицията от архиепископът на  Реймс. Веднага след коронацията, Шарл посвещава в рицарско звание четирима млади дворяни – двама, от които синове на херцог Барски, които му се падат братовчеди и приема клетва за вярност от дворяните и представителите на народа.
 
По време на кралския пир, състоял се след това в същия ден не минава без стълкновения между чичовците— Филип Смели «самоволно»„самоволно“ заема мястото на старши —до дясната ръка на краля,като обяснява на херцог Анжуйски че «това„това място му принадлежи  по право»право“, той пък не посмял да се противопостави,защото решава, че неговия по-млад брат действа в съгласие с краля.Тържествената процесия след това се отправя към Париж, където са издигнати триумфални арки, и кралят влиза в града под радостните викове на народа.В продължение на 3 последователни дни продължават празненства, турнири, състезания за гъвкавост и умения за владеене на копие, свирели оркестри и се леят фонтани от вино, мляко и ароматизирана вода.
 
== Гражданска война между арманяки и бургиньони — първи период (1404—1415) ==
[[Файл:Maestro di Boucicaut, Demandes à Charles VI, Pierre Salomon in conversazione con il re Carlo VI (Ms. Français 165, f. 4), Biblioteca di Ginevra.jpg|thumb|left|Мастер Бусико. Шарл VI, беседващ с канцлер Пиер Салмон в присъствието на принцовете. 1412. «Диалози„Диалози на Пиер Салмон»Салмон“, Женева, Публична и университетска библиотека]]
{{Основна|Гражданска война между арманяки и бургиньони}}
 
След смъртта на Филип II Смели Бургундски през 1404 година съгласието свършва. От една страна, към властта се стреми синът на покойния Жан Безстрашни, опиращ се на всички разширени владения в Нидерландия. От друга страна, братът на краля Луи Орлеански, опирайки се на поддръжката на Изабела Баварска, жената на Шарл VI, се добива до неограничено влияние над болния крал. От 1405 година делото стига до въоръжен конфликт: войските на Жан Безстрашни тръгнали за Париж, [[Луи Орлеански]] и [[Изабела Баварска]] опитват да похитят наследника на престола Луи Гиенски. Конфликтът е погасен, но конфликтите в Съвета между Луи Орлеански и Жан Безстрашни продължават, при това двете страни продължават да събират войски. Към 1407 година конфликтуващите страни склоняват да постигнат мир, но през ноември 1407 година Луи Орлеански е убит по заповед на Жан Безстрашни<sup>[4]</sup>.
 
Веднага след убийството на своя враг, Жан Безстрашни, опасявайки се от мъст, избягва в своите владения. Убийството на Луи Орлеански сплотява всички принцове по кръв. Партията на противниците на Жан Безстрашни в различно време включвала: вдовицата на Луи Орлеански, [[Валентина Висконти]], техния син [[Шарл Орлеански]]  (1391—1465), [[Жан Берийски]], [[Луи II Валоа-Анжуйски|Луи II Анжуйски]], [[Луи II дьо Бурбон|Луи II Бурбонски]] и неговия син [[Жан I Бурбон]]ски, синът на Шарл VI [[Луи Гиенски]], [[Жан Туренски]] и бъдещия [[Шарл VII (Франция)|Шарл VII]]. Тази партия първоначално назовават Орлеанска, но става по-известна с по-разпространеното название — [[арманяки]]. Тя получава името от най-активният свой член граф  [[Бернар VII Арманяк]], / от 1410 година тъст на Шарл Орлеански, от 1416 година конетабъл/. Именно Бернар VII Арманяк взема в подкрепа на своята партия опасни  гасконски банди, носещи на гърди фамилния знак на графовете Арманяк — бял кръст. Поддръжниците на Бургундските херцози[[Филип II (Бургундия)| Филип II]], [[Жан Безстрашни]] и [[Филип III (Бургундия)|Филип III Добрия ]] - се наричали буквално «„[[бургиньони]]»“.
 
През февруари 1415 година враговете подписали Араския мир, по който изгнанието на Жан Безстрашни е отменено, но той не получил нито власт, нито компенсации.
Ред 74:
{{цитат|Кралят прошепнал: Моя дъще… аз ти дарявам… дарявам… а! Аз забравих, кралят на Франция няма абсолютно нищо… Благословия, това е всичко, което той може да даде… Одета!… Одета!..|}}
 
Шарл е оплакван от цял Париж, по целия път на процесията са отворени прозорците, и хората се молят и плачат за успокоение на неговата душа. Кралят е погребан в Сен-Дени, като съпровождащата го процесия е «доста„доста скромна за крал на Франция»Франция“. Редом с ковчега вървят херцог Бедфордски, кастелана, канцлера на двора, кралският духовник и няколко дребни чиновници. Пред открития гроб херолди, както се полага по обичай, счупват своите жезли и ги хвърлят в гроба на краля, а Бери, техният водач, със силен глас провъзгласява смъртта на Шарл VI и началото на управлението на [[Хенри VI]], което пряко произтича от сключения в Троа договор. Новият крал е навършил по това време една година.
 
Успоредно с това дофинът Шарл е провъзгласен за крал на Франция от своите привърженици като [[Шарл VII]].
Ред 108:
* Françoise Autrand, , Paris, éditions Fayard,‎ février 1986
* Jean Favier, , éditions Fayard,‎ 1980
* Claude Gauvard, «„ Le roi de France et l'opinion publique à l'époque de Charles VI »“
{{пост начало}}
{{пост|[[крал на Франция]]|[[1380]]|[[1422]]|[[Шарл V (Франция)|Шарл V]]|[[Шарл VII (Франция)|Шарл VII]]}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Шарл_VI“.