Разум: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Философия; Добавяне на Категория:Философски термини, ползвайки HotCat
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Разум''' ({{lang-la|ratio}}) означава висша степен на [[познание|познавателна]] дейност у [[човек]]а, способност за [[логика|логическо]] и абстрактно мислене.<ref>{{cite book | last = Андрейчин | first = Любомир | year = 2005 | title = Български тълковен речник | publisher = Наука и изкуство | isbn = 954-02-0156-Х | page = 824}}</ref>. С други думи, '''разумът''' е способността за обобщаване и, осмисляне на общите закономерности. Проявява се като колективно свойство на [[интелект]]а и [[съзнание]]то и е тясно свързан с мисленето, [[въображение]]то, [[памет]]та, [[емоционалност|емоциите]]та и [[воля]]та.
 
Според съвременните философски понятия, [[главен мозък|мозъкмозъкът]] и разумразумът са две различни неща. Мозъкът е физическата и биологическата материя, намираща се в [[череп]]аорганът на [[човек]]амисленето, а разумът е свойството ипредставлява способността на мозъка да създава мисловни процеси.
 
==Разум и език==
[[език|Езикът]] е средство за общуване между хората. Речта служи за изразяване на мислите и е основният начин за предаване на идеи във вид, разбираем от други разумни същества. Затова много често се слага знак за равенство между разума и речта. Умението да говориш се смята за съществена характеристика на разума. Все пак пълно равенство между двете понятия няма. От медицината са известни заболявания, които лишават човека от реч, без да увреждат разума.
Езикът е словесната форма на разумното мислене. Човешката реч ([[език]]) служи за изразяване на мислите и е основният начин на комуникация между хората. В този смисъл [[математика]]та също представлява език.
 
В миналото е била широко приета тезата, че мисълта представлява вътрешна реч, тоест думи, които не са изговорени на глас. Много съвременни философи обаче не споделят тази гледна точка, тъй като тя прекалено опростява проблема за отношението между разума и езика. Съвременните наблюдения показват, че има различни типове мислене, при което ролята на думите се изпълнява от други символи, например образи (картинки) или жестове (движения). Хората със сходен тип мислене често избират сходни професии. Например повечето математици мислят чрез образи. Мисленето чрез думи е особено характерно за философите. Тъй като по професионални причини философите най-много пишат по тези проблеми, обяснимо е, че другите видове мислене са останали в сянка, докато по-задълбочените изследвания са довели до тяхното откриване.
 
==Разум и логика==
[[Логика]]та е учениенаука за валидносттаформите на умозаключениятамисленето на базатапонятията, насъжденията разумаи умозаключенията. ВТя известенизследва смисълметодите наза разсъждаване, чрез които от едни неятвърдения можемогат да се гледаизведат катодруги. теорияВ този смисъл логиката е учение за [[истина]]та и анализ на мисленето и [[език]]а. ЛогикаЛогиката и разумразумът са две различни неща. като логикатаЛогиката е много важен аспект на разума, но не е целият разум. ЗаРазумът първивключва пътоще вумението Древнада Гърциясе правят правдоподобни предположения при наличие на недостатъчно данни, по-специално [[Аристотел]]силата разделяна понятиятаумствени логиканавици, изградени въз основа на минал опит и придобити познания за света (т. нар. "здрав разум"). Тук влиза знанието за това, кои неща са възможни и езиккои са повече или по-малко вероятни.
 
Понятието за разума няма точно определени граници. Понякога към него се отнасят и качества като благоразумие, предпазливост, разсъдливост, далновидност, проницателност (т. нар. практически разум). Тъй като разумът е един от главните фактори, определящи поведението на хората, той неминуемо се преплита с въпросите на етиката.
 
Към разума понякога се причислява и мъдростта. Двете понятия обаче не съвпадат. Мъдростта е висша степен на разума при възможно най-широкото разбиране на последния, пълно развитие на всички негови заложби — познавателни, практически и нравствени.
 
Разграничаването на понятията логика, разум и език е извършено от древногръцкия философ [[Аристотел]].
 
==Разум и емоции==
Много често в литературата разумът е противопоставян на [[чувство|чувствата]] и ([[емоция|емоциите]]). В ученията на [[Платон]], [[Жан-Жак Русо]] и [[Фридрих Ницше]] се изразява становището, че между разума и емоциите на човека няма непременно противоречие и контраст&nbsp;— емоцията е следствие от ценностната система на човека, а тя от своя страна се гради съзнателно, като човек се стреми да узнае източника на емоциитечувствата и чувствата ида ги обясни рационално.
 
== Източници ==