Йозеф фон Айхендорф: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м „ѝ“ вместо „й“
→‎Преводи на български език: ъглови кавички -> български кавички редактирано с AWB
Ред 118:
[[Картинка:Eichendorff Denkmal Ratibor.jpg|thumb|250px|Паметник на Айхендорф в Ратибор]]
Новелата „'''Из живота на един безделник'''” (''Aus dem Leben eines Taugenichts'', 1826) е публикувана в сборника „Немски романтици” от библиотека „Световна класика” през 1980 г. В предговора на книгата Недялка Попова пише:
„''Измененията в социалното развитие на Германия, възходът и войните на Наполеон, освободителното движение срещу наполеоновската окупация внасят корективи в идейно-естетическата същност на немския романтизъм. В първото десетилетие на деветнадесетия век Хайделберг става център на нова група литературни творци, известни като «хайделбергски»„хайделбергски“ романтици. Към тях се числят Лудвиг Ахим фон Арним, Клеменс Брентано, Йозеф Фон Айхендорф. Връзка с тях имат братя Грим и Йозеф Гьорес. При все, че тръгват от едно твърде абстрактно понятие за народ, те се обръщат към изворите на народната поезия.''”
 
И още:
„''Въпреки цялостното си идилично звучене и новелата на Айхендорф има критични нотки. Неговият «безделник»„безделник“ не се чувствува истински добре никъде. Той има усещането, че всякога пристига късно, няма място за него в света, макар авторът да го е замислил като въплъщение на индивидуалната волност. ''”<ref>сб. „Немски романтици” от библиотека „Световна класика”, 1980 г., изд. Народна култура, гр. София </ref>
 
Новелата „'''Замъкът Дюранд'''” (''Das Schloß Dürande'', 1837) е публикуван в книгата „Вълшебният свят на романтизма” (2007 г.) в превод от Донка Илинова. За него тя пише : „''Новелата „Замъкът Дюранд” е трагична любовна история, в която се преплитат любовни чувства, въпроси на чест и изблици на революционна ярост. [...] Айхендорф издига социалния и нравствения проблем в сферата на чистото любовно чувство, за да достигне то своя апогей в смъртта.'' ”<ref> „Вълшебният свят на романтизма” - Донка Илинова, София 2007, печатница „Скала” </ref>