Съветско-финландска война (1941 – 1944): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ъглови кавички -> български кавички редактирано с AWB |
|||
Ред 23:
'''Съветско-финландската война (1941 – 1944)''' или '''Карелската кампания''' е наименованието на бойните действия между финландските и съветските войски на източния фронт през [[Втора световна война|Втората световна война]].
Във финландската история за име на тези военни действия най-често се използва '''
== Предварителни действия ==
=== Балансиране между СССР и Германия ===
[[Московски мирен договор (1940)|Московският мирен договор]] от [[12 март]] [[1940]] г., слагащ край на [[Зимна война|Зимната война]], е приеман от финландците като крайно несправедлив<ref>
Въпреки подписването на мирен договор с [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], военното положение е запазено поради разрастващата се [[Втора световна война]] в [[Европа]], сложната ситуация с продоволствията и отслабената финландска армия. Страховете за повторна агресия от страна на СССР карат Финландия да започне превъоръжаване на армията и укрепване на новите, следвоенни граници ([[Линия Салпа]]). Делът на военните разходи в бюджета за [[1940]] г. нараства до 45%.
Ред 33:
През периода април-юни [[1940]] г. Германия окупира [[Операция Везерюбунг|Норвегия]]. В резултат [[Финландия]] губи доставките си на торове, което в комбинация с намалените селскостопански площи вследствие от [[Зимна война|Зимната война]], води до рязко спадане в производството на хранителни стоки. Част от дефицита покриват от [[Швеция]], a друга част от [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], които използват проблема с продоволствията, за да оказват влияние<ref name="Paasikivi">J.K.Paasikivi, ''Toimintani Moskovassa ja Suomessa 1939-41, Osa II'' (''My work in Moscow and Finland 1939-41, Part II'')</ref> на Финландия.
Германската окупация на Норвегия прекъсва преките отношения на Финландия с [[Англия]] и [[Франция]]. През май [[1940]] г. Финландия поема курс за възстановяване на добрите отношения с Германия.<ref>Мельтюхов М. И.
В периода [[14 юни|14]]-[[16 юни]] [[1940]] година [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] поставя ултиматуми на [[Литва]], [[Латвия]] и [[Естония]]. В резултат на приемането им правителствата на тези страни са сменени, а самите страни са окупирани от съветските войски. След известно време СССР изисква от Финландия концесиите върху никеловите рудници в [[Печенга]] (по това време Петсамо). В действителност те искат национализацията им от обработващата ги английска компания и изтегляне на военните части от [[Аландски острови|Аландските острови]].
На [[8 юли]] след като [[Швеция]] подписва с Германия договор за преминаване на войски, СССР изисква от Финландия аналогични права за преминаване до съветската база на полуостров [[Ханко]]. Правата за преминаване на войски са предоставени на [[6 септември]], на [[11 октомври]] е постигнато съгласие за демилитаризацията на Аландските острови, но преговорите, свързани с Печенга, се проточват. СССР изискват и промени относно вътрешната политика на Финландия, например оставката на [[Вайно Таннер]]<ref>Eric Solsten and Sandra W. Meditz, editors. Finland: A Country Study, chapter
През това време по заповед на [[Адолф Хитлер]] започва разработката на план за нападение на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и [[Финландия]] придобива интерес за Германия като база за разполагане на войски, операции и като възможен съюзник във войната срещу СССР. В началото на август [[1940]] г. немското правителство премахва ембаргото за доставка на оръжия за Финландия. Започват преговори за предоставяне на Германия на права за преминаване на войски през територията на страната (аналогични с предоставените на СССР) в замяна на доставки от оръжия и военни материали. За Германия тези действия са в пряко нарушение на [[Пакт Рибентроп-Молотов|пакта Рибентроп-Молотов]], а за Финландия на [[Московски мирен договор с Финландия (1940)|Московския мирен договор]].
Ред 68:
Операция Барбароса започва вечерта на [[21 юни]] в северно Балтийско море, когато немските ескадрени миноносци, разположени в финландските пристанища, поставят две големи минни полета във Финландския залив<ref name="Encyclopedia Britannica">[http://www.britannica.com/eb/article-26105 Finland Cooperation with Germany] Encyclopedia Britannica Premium, ''Finland'', 2006</ref>. Тези минни полета успяват да ограничат действията на Балтийския флот до източните части на финландския залив. По-късно същата вечер немски бомбардировачи прелитат над Финландския залив и минират пристанището на [[Ленинград]] и река [[Нева]]. По обратния път самолетите презареждат на едно от финландските летища.
На сутринта на [[22 юни]] финландската армия окупира Аланд. Персоналът на съветското консулство в Аланд (31 души) е арестувано, което е грубо нарушение на статуса на дипломатическите представители. Предприетата атака със съветски бомбардировачи срещу финландски кораби е неуспешна.<ref>Мауно Иокипии
Сутринта на 22 юни немските войски, разквартирувани в Норвегия, започват предвижване към съветско-финландската граница в района на Петсамо. Финландия не позволява пряко немско нападения от своята територия, затова немските части в Петсамо и Сала са принудени да се въздържат от атаки през границата. Случват се епизодични престрелки между съветски и финландски граничари, но като цяло по съветско-финландската граница се запазва спокойна обстановка.
Ред 134:
* През февруари съветската авиация с голям обсег предприема три масирани бомбардировки над [[Хелзинки]] (нощта на 6/7, 16/17, 26/[[27 февруари]], повече от 6000 излитания). Пораженията са малки – в рамките на града падат едва 5% от хвърлените бомби.<ref>Съветските бомбардировки над Хелзинки през февруари 1944 година[http://users.tkk.fi/~andres/m44/m44hki.htm]</ref><ref>Съществуват няколко възможни обяснения за неуспешните бомбардировки:
* По мнение на финландските изследователи, това се дължи на ефективната [[ПВО|противовъздушна отбрана]] на финландската столица.
* Според съветската версия, основна за планираните полети е била целта да се демонстрират на Финландия възможните негативни последствия в случай на продължение на войната, затова бомбардировките не са били насочени към жилищни квартали, за да не се ожесточава цивилното население.(см. [http://militera.lib.ru/memo/russian/reshetnikov_vv/03.html Сборник документи на Върховното главно командване за периода на Великата Отечествена война]. М., [[1968]]. Секретния статус е премахнат през [[2003]] година; Решетников В. В.
* [[16 март]] президентът на САЩ [[Франклин Делано Рузвелт]] публично изказва желанието си Финландия да излезе от войната.
* [[20 март]] немските войски окупират [[Унгария]], след като тя започва да проверява със западните държави възможностите за сключване на мир.<ref>Большая Советская Энциклопедия 3-е издание</ref>
Ред 203:
За резюме на резултатите от войната за Финландия, може да се използва цитат от обзора за Финландия от библиотеката на Конгреса на САЩ:
<blockquote>Въпреки значителните загуби нанесени от войната Финландия успява да запази своята независимост. Освен това ако СССР е била заинтересована, няма съмнение че Финландия е щяла да загуби своята независимост. Финландия излиза от войната с разбиране за този факт и е настроена за създаване на нови и конструктивни отношения с СССР<ref>US Library of Congress Country Study:
== Тълкуване на войната във финландската история ==
Ред 224:
* Edwards, R. White Death: Russia's War on Finland. London, 2006.
* Мемоарите на Манерхайм [http://militera.lib.ru/memo/other/mannerheim/]
* Мельтюхов М. И.
* Раздел
* [http://www.pseudology.org/Anchukov/Finskaya05.htm От записките на финландския политик Вяйне Войонма]
* Соловьев Л. К., Силин А. Ф. Из-во
== Бележки ==
|