СЕНТО: Разлика между версии

След приключването на [[Втора световна война|Втората световна война]] САЩ и Великобритания кроят планове за възсъздаване на [[Близкоизточна Антанта|Близкоизточната Антанта]], която формално съществува през 1938—1948 години въз основа на [[Близкоизточна Антанта|Саадабадския пакт от 1937 година]], обединяващ [[Афганистан]], [[Ирак]], [[Иран]] и [[Турция]]. Този союз е доста нестабилен предимно заради това, че обединява страни от различни титулни нации: [[турци]],[[перси]],[[араби]],[[пущуни]]. Затова САЩ се надяват да създадат нов близкоизточен съюз, т. н. «Източен„Източен блок»блок“, въз основа на една нация от Ирак и други независими арабски държави, обаче [[Арабско-израелска война (1948)|Първата арабско-израелска война]] води до американско-арабски противоречия. В тази ситуация започва да се коментира връщането към първоначалния проект: Турция — Ирак — Иран — Афганистан, макар че по-късно се налага Афганистан да бъде сменен с неотдавна получилия суверенитет [[Пакистан]] по ред причини. Още преди подписването на Багдадския пакт, Турция и Пакистан сключват договор за взаимоизгодно сътрудничество през февруари 1954 г. Началото на дейността на СЕНТО е положено със сключването в [[Багдад]] на 24 февруари 1955 година на военен пакт между Ирак и Турция, към който на 4 април се присъединява Великобритания, на 23 септември Пакистан, на 3 ноември Иран. СЕНТО е замислен като военен блок за региона на [[Юго-Западна Азия]] и [[Индийски океан|Индийския океан]], аналогът му е [[СЕАТО]] (1956—1977 години) — военен блок за региона [[Юго-Източна Азия]] и [[Тихи океан|Тихия океан]]. През 1959 година обаче, Ирак излиза от съюза, и СЕНТО губи от състава си представител на [[Арабски свят|Арабския свят]], през същата година САЩ подписват с Иран, Пакистан и Турция двустранни съглашения за сътрудничество срещу пряка или косвена «комунистическа„комунистическа агрессия»агрессия“. Тези съглашения започват да играят определяща роля в дейността на СЕНТО, насочена срещу просъветски, антизападни и други «подривни»„подривни“ сили в районите на действието на тази организация. Участниците на СЕНТО редовно провеждат военноморски, военновъздушни и сухопътни маневри.

Главните органи на СЕНТО са: Постоянният съвет на министрите (сесиите се провеждат всяка година), Секретариатът (начело с ръководителя на организацията - генералният секретар) и 4 комитета (военeн, по борба с «подривната„подривната дейност»дейност“, икономически и комитет на връзките); съществува и Обединен щаб на военното планиране на блока, а също и редица подкомитети и технически групи. Щаб-квартирата се намира в [[Анкара]] (Турция).