Френска нова вълна: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 37 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q193541.
→‎top: ъглови кавички -> български кавички редактирано с AWB
Ред 21:
След този изблик на творческа енергия, Трюфо изглежда изпада в период на нерешителност. Всичките му по-късни творби, обаче, са крайно интимни и проучват темата за нещастно детство — трилогията за Дунал и "Дивото дете" - хроника за лекар от 17 век, които опитва да опитоми нецивилизовано дете, и мелодрами за катастрофалните сблъсаци между срамежливите герои и безсрамните и еманципирани, обичащи да се налагат жени.
 
Клод Шаброл е роден на [[24 юни]] [[1930]] г. в Париж. Започнал работа в средата на 50-те г. на 20 век в «Кайе„Кайе дьо синема»синема“ като филмов критик. Първата му лента «Le„Le Beau Serge»Serge“ (1958) станала манифест на новото движение филмът бил некомерсиален (нискобюджетна продукция, заснета с пари от наследството му). Следващата му работа е критика към буржоазията — Les Cousins (1959). В тези ленти се проявили някои черти от творческия маниер на режисьора — остър сюжет и критика към висшето общество. През целият си живот Шаброл е почитател на „ Черното криминале“ и може би е единственият, който дръзва да разказва неистории, да предлага неразрешени мистерии и да създава мътни персонажи, нито наистина добри, нито напълно лоши . Режисьор, който оставя филмите си отворени без завършек…
 
През 1959 г. излиза режисираният от Жан-Люк Годар филм „До последен дъх“ (по сценарий на Трюфо), който с един замах става емблематичен за поколения напред.