Йоханес Брамс: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки по ен:
корекции
Ред 21:
Роден в [[Хамбург]] в [[лутеранство|лутеранско семейство]], основната част от кариерата на Брамс протича във [[Виена]], където той се превръща в лидер на музикалната сцена. Още докато е жив той се ползва с голяма популярност и влияние и е сравняван с [[Класическа музика|класически]] композитори като [[Йохан Себастиан Бах]] и [[Лудвиг ван Бетховен]].
 
Йоханес Брамс композира за пиано, камерни ансамбли, симфонични оркестри, както и вокални и хорови произведения. Самият той виртуозен пианист, Брамс изпълнява премиерно много от своите произведения, но също така работи с някои от водещите изпълнители на епохата, като пианистката [[Клара Шуман]] и цигуларя [[Йозеф ЙоакимЙоахим]], с които е близък приятел. Брамс е безкомпромисен перфекционист и унищожава някои от своите композиции, а други оставя непубликувани, но и днес негови произведения са основен елемент в концертния репертоар.
 
Брамс е смятан от своите съвременници и от по-късните изследователи едновременно за традиционалист и новатор. Корените на музиката му са в структурите и композиционните техники на бароковите и класически майстори. Той е майстор на [[контрапункт]]а, комплексния и силно дисциплиниращ метод на композиране, с който е известен Йохан Себастиан Бах, както и на музикалното развитие, композиционен подход, утвърден от [[Йозеф Хайдн]], [[Волфганг Амадеус Моцарт]] и [[Лудвиг ван Бетховен]]. Брамс се стреми да отдава чест на „чистотата“ на тези „германски“ структури и да ги адаптира към романтичното усещане, като при този процес изгражда смели нови подходи към хармонията и мелодията. Макар много негови съвременници да смятат музиката му за твърде академична, от неговия принос и умение се възхищават по-късни композитори с различни възгледи – от прогресивния [[Арнолд Шьонберг]] до консервативния [[Едуард Елгар]].
Ред 50:
По време на турнето с Ремени Брамс се запознава и с [[Франц Лист]], [[Петер Корнелиус]] и [[Йоахим Раф]] във [[Ваймар]]. Във Ваймар Брамс влиза в конфликт с Ремени, след като заспива, докато Лист изпълнява своята „Соната за пиано“. По-късно Брамс се извинява, оправдавайки се с умора от пътуването, но случаят и други несъгласия стават причина малко по-късно Брамс и Ремени да прекратят съвместната си работа.{{hrf|Swafford|1999|67, 71}}
 
ЙозефПрез Йоахимоктомври дава1853 нагодина Йоханес Брамс посещава [[Дюселдорф]] и, с препоръчително писмо доот Йозеф Йоахим,{{hrf|Gál|1963|7}} е приет от Роберт Шуман и следсъпругата обиколка наму [[РейнскаКлара областШуман|Рейнската областКлара]]. тойШуман, отивасилно ввпечатлен [[Дюселдорф]],и къдетодоволен еот посрещнатталанта отна семействодвадесетгодишния Шуман.си Робертгост, Шуманпубликува оставастатия, силноозаглавена впечатлен„Нови отпътища“ таланта(''„Neue наBahne“'') младежав иброя публикуваот в28 октомври на списание „[[Нойе Цайтшрифт фюр Мюзик]]“ статия, вобявявайки коятоБрамс гоза определячовека, като„чиято „предопределенсъдба е да даде идеалното изражениеизраз на епохата“.епохата Тозипо ентусиазираннай-възвишен отзиви еидеален посрещнатначин“.{{hrf|Schumann|1988|199-200}} сТези известенпохвали скептицизъмможе извънби най-близкотоса обкръжениеусилили самокритичността на ШуманБрамс и можеса бизасегнали засилванеговото самокритичносттасамочувствие. През ноември той пише на БрамсШуман, иче стремежътнеговата мупохвала към„ще усъвършенстванесъздаде такива извънредни очаквания у публиката, че на композициитезнам икак техникатамога сида започна да ги изпълнявам“.{{hrf|Avins|1997|24}} По време на престоя си в Дюселдорф той композира, заедно с Роберт Шуман и неговия ученик [[Алберт Дитрих]], соната за цигулка, предназначена за Йозеф Йоахим, по-късно известна като Ф„[[F-еA-аE соната]]“ (от личното мото на Йоахим ''„Frei aber einsam“'' - „Свободен, но сам“).{{hrf|Swafford|1999|81-82}}
 
Статията на Шуман довежда до първите публикации на произведения на Брамс под неговото собствено име. Той заминава за [[Лайпциг]], където „[[Брайткопф и Хертел]]“ издават неговите опуси 1 до 4 (Първа и Втора соната за пиано, Шест песни и Скерцо), а [[Бартолф Зенф]] публикува опуси 5 и 6 (Трета соната за пиано и Шест песни). В Лайпциг Брамс изнася рецитали, включващи неговите първи две сонати за пиано и се запознава с музиканти, като [[Фердинанд Давид]], [[Игнац Мошелес]] и [[Ектор Берлиоз]].{{hrf|Swafford|1999|89}}
В Дюселдорф Брамс силно се привързва към съпругата на Шуман, композиторката и пианистка [[Клара Шуман]], с която до края на живота ѝ поддържа силно емоционални отношения. Брамс никога не се жени, въпреки силните си чувства към няколко жени и краткия годеж с [[Агате фон Зиболд]] през 1859 година. След опита за самоубийство на Шуман и последвалото му затваряне в психиатричен санаториум край [[Бон (Германия)|Бон]] през февруари 1854 година Брамс се превръща в посредник между Клара и съпруга ѝ и в практически глава на домакинството. След смъртта на Роберт Шуман през 1856 година той се премества в Дюселдорф в близост до дома на Клара, пренебрегвайки работата си. Не е известно дали двамата са поддържали любовни отношения, но фактът, че по-късно унищожават кореспонденцията си говори в полза на това предположение.{{hrf|Leonard|1943|}}
 
След опита за самоубийство на Шуман и последвалото му затваряне в психиатричен санаториум край [[Бон (Германия)|Бон]] през февруари 1854 година, където той ще остане до края на живота си през 1856 година, Брамс се установява в Дюселдорф, поемайки грижите за домакинството на Клара Шуман. На нея ѝ е забранено да посещава съпруга си до навечерието на смъртта му, но Брамс често ходи на свиждания и се превръща в посредник между съпрузите. Той силно се привързва към Клара, която за него се превръща в идеал на женствеността. Тяхната силно емоционална връзка, която обаче изглежда не преминава границите на близко приятелство, продължава до смъртта на Клара. През юни 1854 година той ѝ посвещава своя опус 9, Вариации върху тема от Шуман. Клара подпомага кариерата на Брамс, включвайки негова музика в своите концерти.{{hrf|Swafford|1999|180, 182}}
 
=== Установяване във Виена ===
Line 75 ⟶ 77:
 
; Цитирани източници
* {{cite journalbook | last = Avins | first = Styra (ed.) | year = 20011997 | title = The YoungJohannes Brahms: BiographicalLife Dataand ReexaminedLetters | journalpublisher = 19th-centuryOxford MusicUniversity | volume = 24Press | issuelocation = 3Oxford | pagesisbn = 276 – 289 | jstor= 746931? | doi = 10.1525/ncm.2001.24.3.276978-0198162346 | lang = en}}
* {{cite book | last = LeonardGál | first = Richard AHans | year = 19431963 | title = TheJohannes StreamBrahms: ofHis MusicWork and Personality | publisher = DoubledayAlfred A. Knopf | location = &New CoYork | lang = en}}
* {{cite | фамилия-част = Hoffmann | име-част = Kurt | заглавие-част = Brahms the Hamburg musician 1833 – 1863 | фамилия = Musgrave | име = Michael (ed.) | заглавие = The Cambridge Companion to Brahms | място = Cambridge | издател = Cambridge University Press | дата = 1999 | език = en | страница = 9}}
* {{cite book | last = Leonard | first = Richard A | year = 1943 | title = The Stream of Music | publisher = Doubleday & Co | lang = en}}
* {{cite | фамилия-част = Musgrave | име-част = Michael | заглавие-част = Years of Transition: Brahms and Vienna 1862 – 1875 | фамилия = Musgrave | име = Michael (ed.) | заглавие = The Cambridge Companion to Brahms | място = Cambridge | издател = Cambridge University Press | дата = 1999 | isbn = 9780521485814 | език = en | страница = 31 – 50}}
* {{cite book | last = Musgrave | first = Michael | year = 2000 | title = A Brahms Reader | publisher = Yale University Press | location = New Haven/London | isbn = 0300068042 | lang = en}}
* {{cite book | last = Schumann | first = Robert | year = 1988 | title = Schumann on Music | publisher = Dover Publications | location = New York | isbn = 0486257487 | lang = en}}
* {{cite book | last = Swafford | first = Jan | year = 1999 | title = Johannes Brahms: A Biography | publisher = Macmillan | location = London | isbn = 9780333725894 | lang = en}}
* {{cite journal | last = Swafford | first = Jan | year = 2001 | title = Did the Young Brahms Play Piano in Waterfront Bars? | journal = 19th-century Music | volume = 24 | issue = 3 | pages = 268 – 275 | url = http://links.jstor.org/sici?sici=0148-2076(200121)24%3A3%3C268%3ADTYBPP%3E2.0.CO%3B2-H | accessdate = 2007-10-30 | doi = 10.1525/ncm.2001.24.3.268 | issn = 0148 – 2076 | lang = en}}