Калмарска уния: Разлика между версии

Началото на унията е поставно от датската кралица [[Маргарета I]] ([[1353]]–[[1412]]), след разгрома на шведския крал [[АлбректАлбрехт Мекленбургски]]. Загубата на подкрепа от шведската аристокрация и надигащите се бунтовнически вълни, подкрепени от датския и норвежки регент Маргарета I, са причината за победата над АлбректАлбрехт Мекленбургски през [[1389]] г. АлбректАлбрехт е неспособен да плати налога, за освобождението си в размер от 60 000 сребърни марки и като компенсация е създаден съюз между Дания, Норвегия и Швеция в град [[Калмар (град)|Калмар]]. За крал на новосъздадната уния е провъзгласен официално на [[17 юни]] [[1397]] г., племенника на Маргарета I - [[Ерик Померански]].

Швеция е страдала от честите войни на Дания с [[Шлезвиг]], [[Холщайн]], [[Мекленбург]] и [[Померания]], заради затрудненията в експорта на шведско желязо към останалата част на континента. Друга основна конфликтна точка е централизацията на управлението на калмарскатаКалмарската уния в ръцете на Дания. Шведският кралски съветник заявява равнопоставеност в рамките на самоуправление. Единството на съюза се нарушава през периода на 30-те години на XV в., а напрежението нараства дори до точка на въоръжена съпротива (Енгелбрехтски бунт). Бунтовническите вълни са причина за навлизането на датски войски в Швеция. Ерик Померански е детрониран ([[1438]]-[[1439]]) и заменен от бездетния [[Кристофър Баварски]]. След смъртта на Кристофър през [[1448]] г., Швеция издига [[Чарлз VIII]] като крал на унията, с намерението за запазване на единството, но под управлението на шведската корона. На следващата година Чарлз VIII е провъзгласен и за крал на Норвегия. Доминацията на Холщайн над обединеното шведско и норвежко влияние в унията, водят до решението на датския кралски съветник, да провъзгласи [[Кристиан I Олденбургски]] за крал на Калмарската уния. Следващите седем десетилетия съюзът е разкъсван от постоянни войни между Дания и Швеция.

Завземане на Швеция от датския крал [[Кристиан II]], и последвалата [[Стокхолмска кървава баня]] през [[1520]], водят до нови бунтове от шведска страна. След успешен опит за изтласкване на датчаните от шведските земи през [[1521]] краят на унията е бил предизвестен.

От 2005 г. [[6 юни]] е въведен като национален празник на Швеция. Преди тази дата, денят е честван с тържество в Стокхолм, на което шведския крал [[Густав XVI]] е раздавал флагове на различни организации в Швеция.

600-ната годишнина от Калмарската уния е чествана в град [[Калмар (град)|Калмар]], с официалното присъствие на държавните глави на [[Дания]], [[Швеция]], [[Норвегия]], [[Исландия]] и [[Финландия]].