PostScript: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м без интервал преди запетая |
ъглови кавички -> български кавички редактирано с AWB |
||
Ред 39:
== История ==
Концепцията на езика PostScript е заложена през [[1976]] г. от Джон Уорнок ([[:en:John Warnock|John Warnock]]), сътрудник на [[:en:Evans and Sutherland|Evans and Sutherland Computer Corporation]]. Колегата му Джон Гафни ([[:en:John Gaffney|John Gaffney]]), по това време интерпретатор на голяма база данни за тримерна графика на [[Нюйоркско пристанище|Нюйоркското пристанище]], създал езика
През [[1982]] г. Джон Уорнок се уволнява от Xerox и заедно с Чак Гешке (Chuck Geschke) основава [[Adobe Systems]] Inc. Отначало тяхната цел е създаването на специализирана работна станция за печат, която е трябвало да се казва PostScript, но те скоро разбрали, че е по-добре да концентрират усилията си върху разработката на средство за управление на принтери от различни производители.
Ред 48:
* Спецификациите на PostScript били общодостъпни, поради което, всеки разработчик можел да пише програми, поддържащи PostScript.
Adobe рискувала, пускайки PostScript, и е възможно да не можеше да убеди пазара в необходимостта от този език, ако не беше [[Стив Джобс]] от [[Apple Computer]]. През [[1985]] г. продажбата на компютри [[Macintosh]] започнала да пада и на Apple ѝ бил нужен
През [[1991]] г. Adobe пуснали следващата ревизия на PostScript — '''PostScript Level 2'''. Имало значителни преработки, очаквани отдавна от издателското съсловие.
Ред 85:
PostScript е интерпретируем стеков език, подобен на [[Forth]]. Синтаксисът на езика използва [[обратно полско математическо представяне]], което прави ненужно ползването на скоби, но трябва известна практика, за да може да се чете текстът на програмата поради необходимостта да се помни наум съдържанието на стека. Повечето оператори взимат операнди от стека и поставят резултата от изчисленията в стека. Стринговете и числата се копират на стека.
За рисуване в ''PostScript'' се използва двумерна правоъгълна координатна система, началото на която съвпада с левия долен ъгъл на страницата; оста ''X'' по подразбиране е насочена хоризонтално (т.е. по ширината на страницата), оста ''Y'' — вертикално. За единица за измерване на линейните координати служи така нареченият [[типографски пункт]]. С помощта на оператори на езика [6, pp. 517–518] началото на координатната система може да се пренесе във всяка точка (оператор <code>translate</code>), а самата система — завъртяна на произволен ъгъл в плоскостта на страницата (оператор <code>rotate</code>); мащабът на всяка от двете оси с помощта на оператора <code>scale</code> също може да бъде изменен. Например,
''PostScript'' има елементи на [[метафайл]], поддържайки както векторна, така и растерна графика. [[Шрифт]]овете в ''PostScript'' са само векторни. Изключение правят ''Type3'' шрифтовете, в които за изрисуване на [[глиф]]овете (процедура <code>/BuildGlyph</code>) се използват всички процедури, дефинирани в термините на езика ''PostScript''. След излизането на SP4 за Windows NT 4.0 през 1998 г. (в смисъл http://support.microsoft.com/gp/lifesupsps ) когато е инсталирана в системата ''Adobe Type Manager 4.0'' и драйвер за ''AdobePS 5'' всички шрифтове в не-''roman'' кодиране, в частност кирилица, се инсталираха в ''PostScript'' файла като ''Type3'' шрифтове, като всяка глифа е представена посредством растерно изображение. Представянето на шрифта като растерно изображение създава много проблеми при подготовката към изход на [[фотонабор]]а и [[предпечатна подготовка|предпечатната подготовка]]. Тази грешка е оправена в ''AdobePS 5.1'' и ''Adobe Type Manager 4.1'', които влизат в дистрибутива на ''Windows 2000''.
=== Структура на документа ===
Структурата на файла PostScript се формира от структурни коментарии [14]. Структурните коментарии започват с последователност от символи
Файлът PostScript е съставен от четири части: заглавие, пролог, тяло и епилог.
<u>Заглавието</u> започва с реда
<code>
Ред 106:
</code>
В <u>пролога</u> обикновено се описват подпрограмите и данните, необходими за отпечатване на документа — например, процедури и шрифтове. Прологът завършва с коментар
В <u>тялото на програмата</u> се намират командите, отговарящи за изрисуване на всяка страница, предшествани от реда
<code>%%Page: iii 3</code>
След командите за изрисуване на страниците следва структурният коментарий
В <u>епилога</u> е възможно да се дублират коментариите от заглавието (прави се в случай, че в началото на програмата още не е известно, например, броят на страниците) — в този случай вместо числови значения на параметрите в заглавието трябва да се напише
Файлът завършва с реда
=== Обзор на елементите на езика ===
Ред 174:
Освен езика PostScript на пазара на лазерни принтери широко разпространение получи езикът за управление на принтери [[PCL]], разработен от [[Хюлет-Пакард]]. PCL отначало бил проектиран за други задачи и в сравнение с PostScript няма преносимост, но за офисно ползване е по-удобен в ред случаи. Той използва стандартните [[Windows]] шрифтове [[TrueType]] (за разлика от PostScript). Освен това последната му версия (PCL6) е разработвана от HP в тясно сътрудничество с [[Microsoft]] и затова притежава ускорени функции на ползване, бърз печат на сложни графически изображения, подобрено качество на печат и повишена точност за разпечатване на документите.
Освен това, езикът PostScript изисква лицензиране и изплащане на лицензионни отчисления на [[Adobe Systems]] от всеки контролер [[Raster Image Processor|RIP]] (Raster Image Processor), докато езикът PCL може да се използва от различни производители безплатно. Лицензът на RIP PostScript 3 за плотери производство на HP струва около 500 долара, докато нелицензираните контролери —
В резултат, ако преди 10 години практически всички лазерни принтери поддържаха PostScript като основен език, то сега болшинството лазерни принтери от класа [[Сохо (бизнес)]] не поддържат PostScript. Така PostScript се измества от езика PCL, оставайки при това безалтернативен стандарт в областта на допечатната подготовка.
Ред 198:
# [http://www-cdf.fnal.gov/offline/PostScript/BLUEBOOK.PDF PostScript Language Tutorial and Cookbook]
# [http://web.archive.org/web/20000914161447/http://www.rightbrain.com/download/books/ThinkingInPostScript.pdf Glenn C. Reid. Thinking in PostScript. Addison-Wesley, 1990.]
# Роберт Шимонски Освой самостоятельно Unix. 10 минут на урок = Sams Teach Yourself Unix in 10 Minutes. — М.:
# С. Немнюгин, М. Чаунин, А. Комолкин. Ефективная работа под UNIX. СПб.:
# [http://www.ict.edu.ru/ft/001777//index.html Романовский Иосиф Владимирович, Столяр Сергей Ефимович.
# [http://www.adobe.ru/programms/postscript-pdf.html PostScript или PDF?]
# [http://www.itunion.ru/news/index.phtml?act=show&tid=6&fid=11144 Языки PCL и PostScript]
| |||