Томас Карлайл: Разлика между версии

Преводът на Гьоте «„[[Вилхелм Майстер]]»“ в [[1824]] г. и «Животът„Животът на Шилер»Шилер“ в [[1825]] г. са първите големи трудове на Карлайл. След тях следват критическите очерци и преводи на [[Жан Паул]], [[Ернст Теодор Амадеус Хофман]], [[Лудвиг Тик]], Фуке и др., характеристики на [[Волтер]] в либералния «Единбург„Единбург Ревю»Ревю“. В същия «Единбург„Единбург Ревю»Ревю“ в началото на 30-те години се появява неговата първа статия от по-общ характер, «Белезите„Белезите на времето»времето“, в дисонанс с либералния характер на списанието. Следващата статия «Тейфелсдрек»„Тейфелсдрек“, превърнала се впоследствие в книгата «Sartor„Sartor Resartus»Resartus“, а също «История„История на немската литература»литература“ не са приети от никой издател, тъй като идеите на Карлайл не отговаряли на духа на времето. По тази причина «Sartor„Sartor Resartus»Resartus“ се появила в [[САЩ]] по-рано отколкото във [[Великобритания]].

Със същата оригиналност, както и предните произведения, се отличава неговата «История„История на френската революция»революция“ («French„French Revolution, a history»history“, [[1837]]), острият [[памфлет]] «Чартизъм»„Чартизъм“ ([[1839]]), лекциите за героите и героическото в историята («On„On Hero worship»worship“, [[1841]]) и историко-философските разсъждения «Past„Past and present»present“ ([[1843]]).

Не подхождайки към нито една от утвърдените политически партии, Карлайл се чувствал сам и замислил за известно време издаването на собствено списание за излагане идеите на собствения «вярващ„вярващ радикализъм»радикализъм“. Произведенията на Карлайл са проникнати от стремежа да се обясни прогреса на човечеството с живота на отделната издигната личност-герой, да положи в основата на цивилизацията изключително нравствения дълг; политическата му програма се ограничава до проповядване на труда, нравственото чувство и вярата. Преувеличената роля на героическото в историята и недоверието в силата на институциите и опита го тласкат към формален култ на миналите времена, които били по-подходящи за героичните хора. Възгледите му са разкрити много добре в двенайсетте «Памфлети„Памфлети на последните дни»дни“ («Latter„Latter-day pamphlets»pamphlets“, [[1858]]); в които осмива [[еманципация]]та на негрите, [[демокрация]]та, [[филантропия]]та, [[Политическа икономия|полит-икономическите учения]] и пр. Не само някогашните му врагове, но и много от предните му поклонници престанали да го разбират.

От всички съчинения на Карлайл най-голямо историческо значение има «Letters„Letters and Speeches of Oliver Cromwell»Cromwell“ (1845-46), с небезпристрастни коментарии относно «героя»„героя“ [[Оливър Кромуел]]. Най-обширното съчинение на Карлайл — «History„History of [[Фредерик II (крал на Дания)|Frederick II]]»“ (1858-65), го накарва да предприеме пътешествие в [[Германия]]. Въпреки многото си добри качества, съчинението е доста разтеглено. През [[1847]] г. излизат «Исторически„Исторически и критически опити»опити“ (сборник от статии), през [[1851]] г. — биографията на неговия приятел от младостта, поета [[Стерлинг]]. От [[1868]] до [[1870]] г. Карлайл издава своите пълни съчинения («Library„Library edition»edition“, в 34 т.). На следващата година излиза евтиното издание «People’s„People’s edition»edition“, издавано многократно. Впоследствие излизат на бял свят ред очерци под заглавието «Първите„Първите норвежки крале»крале“ ([[1875]] г.). През [[1866]] г. на Карлайл е предложено почетното място ректор на Единбургския университет; освен това място, той никога не е заемал никаква длъжност, оставайки през целия си живот само писател. По време на френско-пруската война застава на страната на [[Прусия]], като горещо подкрепял каузата ѝ в своите писма в «Times»„Times“, издадени и отделно през [[1871]] г.. Умира през [[1881]] г.

Възгледите на Карлайл, както нееднократно са отбелязвали историците, предшестват възгледите на [[Хитлер]] и други фашистки идеолози. Например, професор Чарлз Сароли в своята профашистка статия през[[1938]] г. «Бил„Бил ли е Карлайл първият нацист?»“, се опитва да отговори утвърдително в списанието «Anglo„Anglo-German Review»Review“:

[[Бертран Ръсел]] в книгата си «История„История на Западната философия»философия“ ([[1946]] г.) твърди: «„''Следващата стъпка след Карлайл и [[Ницше]] е Хитлер.''»“

Известният историк [[Мануел Саркисян]] посвещава нашумялата си книга [http://scepsis.ru/library/id_2069.html «Английските„Английските корени на немския фашизъм»фашизъм“] на влиянието на Карлайл върху развитието на нацистките идеи [http://scepsis.ru/library/id_2131.html отделна глава].

* «Природата„Природата не търпи лъжи»лъжи“.

* «Любящото„Любящото сърце е началото на познанието»познанието“.

* «Историята„Историята на света се гради от биографиите на великите»великите“.

* «Всички„Всички революции са замислени от романтици, осъществяват се от фанатици, а плодовете им се ползват от отявлени негодници»негодници“.

* «Нашата„Нашата главна задача е да не гледаме в мъглявото бъдеще, а да действаме сега, в посоката която ни е ясна»ясна“.

* «Мисля„Мисля, че великите хора приличат на гръмотевиците, родени от небето: другите хора ги очакват като носители на пламъка, на искрата, за да си вземат от тях и да запламтят в буен огън»огън“.

* «Ако„Ако е истина, че Историята е Философия, която учи посредством Опита, то писателят, годен да съгради историята, е засега неизвестен. Сам по себе си Опитът би изисквал Всезнание, за да бъде записан, и то при условие, че Всемъдростта, необходима за Философията, която ще го тълкува, бъде налице за позовавания. Щеше да е добре, ако обикновените земни Историци позанижеха стремленията си, далеч по-подобаващи на Всезнанието, отколкото на човешката наука, и се постараеха само да обрисуват случилите се събития — макар че такова едно обрисуване би било в най-добрия случай равнозначно на нескопосно уподобяване, - признавайки за тайна неразгадаемата им същност, или с благоговейно упование, тъй различно от проповядванията на Философията, се надвесеха над загадъчните знаци на Оня, чиято диря пресича величавите дълбини на Времето и когото Историята наистина разкрива, ала не с оная яснота, с която във Вечността ще го разкрие всеобщата История»История“.

* «Човек„Човек дотолкова побеждава страха, доколкото е човек»човек“.

* «Благословен„Благословен е този, който е намерил подходящата за него работа»работа“.

* «Човек„Човек е нещастен, защото в него живее безкрайното, което въпреки всички усилия той не може да погребе под временното»временното“.

* [http://www.lib.ru/HIST/KARLEJL/ «История„История на френската революция»революция“] (т. I)

* «Исторически„Исторически и критически опити»опити“

* «Героите„Героите и героическото в историята»историята“ («Современник»„Современник“ [[1856]] г.)

* «Нибелунги»„Нибелунги“ («Библ„Библ. для чтения»чтения“ [[1857]] г.).

* ст. в «Вестн„Вестн. Европы»Европы“ ([[1881]] г., кн. 5 и 6);

* [http://marsexx.narod.ru/lit/karlel-geroi.html «За„За героите, култа към героите и героичното в историята»историята“]

* [http://scepsis.ru/library/id_2131.html «Томас„Томас Карлайл и „божествените фелдфебели — инструктори на градежа“ за най-бедните англичани»англичани“] — глава от книгата на [http://www.download.koob.ru/sarkisyanz/ Мануел Саркисянц] [http://scepsis.ru/library/id_2069.html «Английските„Английските корни на немския фашизъм»фашизъм“]