Генадий Стрекалов: Разлика между версии

През 1957 г. завършва средно училище в гр. Корольов (дн. Калининград) и постъпва на работа в НПО "Енергия". Взема участие в работите по създаването на Първия [[Изкуствен спътник на Земята]]. През [[1960]] постъпва в Московския държавен технически университет "Н. Бауман", и още студент през [[1964]] г. започва работа в конструкторското бюро на [[Сергей Корольов]] "ОКБ-1". Взема участие в подготовката на техническата документация за съветската лунна пилотирана програма: [[Ракета-носител|ракетата-носител]] [[Н-1 (ракета-носител)|Н-1]], кацащия кораб-модул "Т2К-ЛК", лунния-орбитален кораб-модул "7К-ЛОК". Взема участие и в разработките на корабите тип [[Союз (космически кораб)|«Союз»„Союз“]] за военно предназначение — "Союз 7К-ВИ" (ВИ — военно-изследователски), а също така серията 7К-ОК (ОК — орбитален кораб). През [[1985]] г. защитава дисертация на кандидат на техническите науки в Централния научноизследователски институт по машиностроене.

'''Първия си космически полет''' извършва от [[27 ноември]] до [[10 декември]] [[1980]] г. заедно с [[Леонид Кизим]] и [[Олег Макаров]] като космонавт-изследовател с космическия кораб «„[[Союз Т-3]]»“. По време на полета се провеждат изпитания на бордовите системи и елементи на конструкцията на усъвершенствания транспортен кораб «Союз„Союз Т-3»3“ в различни режими на автономен полет и в състава на орбиталния комплекс «„[[Салют-6]]»“ — «„[[Прогрес 11]]»“.

'''Втори космически полет''' извършва от [[20 април|20]] до [[22 април]] [[1983]] г. като бординженер на космическия кораб «„[[Союз Т-8]]»“, заедно с командира на кораба [[Владимир Титов]] и космонавт-изследовател [[Александър Серебров]]. Програмата на полета предвижда изпълнение на изследвания и експерименти на борда на пилотирания орбитален комплекс «Салют„Салют-7»7“ — «Космос„Космос-1114»1114“ — «Союз„Союз Т-8»8“, но заради отклонения от предвидения режим на сближаване Центъра за управление на полетите взема решение скачването на космическия кораб «Союз„Союз Т-8»8“ с орбиталния космически комплекс да се отмени.

[[Файл:USSR stamp Soyuz-T-3 1981 10k.jpg|thumb|200px|<small>Пощенска марка от [[СССР]], посветена на полета на космонавтите [[Леонид Кизим]], Г. Стрекалов и [[Олег Макаров]] с транспортния кораб «„[[Союз Т-3]]»“, [[1981]] </small>]]

От юли до септември 1983 г. Г. Стрекалов, заедно с [[Владимир Титов]] преминал курс за подготовка по програмата на основна експедиция на орбиталната станция «Салют„Салют-7»7“. Но космическия полет не се осъществява, тъй като на 26 септември 1983 г., няколко секунди преди старта се възпламенява ракетата-носител. Космонавтите успяват да се катапултират по команда от бункера за управление и били изведени на безопасно разстояние с помощта на системата за аварийно спасение. След периода на реадаптация и почивкаа Г. Стрекалов се връща на работа в НПО «Енергия»„Енергия“.

'''Трети космически полет''' той извършва от [[3 априля|3]] до [[11 април]] [[1984]] като бординженер на международния екипаж, заедно с командира на екипажа [[Юрий Малишев]] и космонавта-изследовател гражданина на Република [[Индия]] [[Ракеш Шарма]] с космическия кораб «Союз„Союз Т-11»11“ и орбиталния научноизследователски комплекс «Салют„Салют-7»7“ — «Союз„Союз Т-10»10“.

'''Четвърти космически полет''' Г. Стрекалов извършва от [[1 август]] до [[10 декември]] [[1990]] г. като бординженер на космическия кораб «„[[Союз ТМ-10]]»“ и орбиталния комплекс «Мир»„Мир“ заедно с [[Генадий Манаков]]. В хода на този полет, на [[30 октомври]] 1990 г. Стрекалов осъществява излизане в открития космос с продължителност 2 часа 45 минути за уточняване обема на необходимите работи по ремонта на изходния люк на модула «Квант„Квант-2»2“.

'''Пети космически полет''' от [[14 март]] до [[7 юли]] [[1995]] г. като бординженер на орбиталния комплекс «„[[Союз ТМ-21]]»“ — «Мир»„Мир“ — «Атлантис»„Атлантис“ заедно с командира на екипажа [[Владимир Дежуров]] и космонавта-изследовател гражданина на [[САЩ]] [[Норман Тагард]]. В хода на полета, за периода от [[12 май]] до [[1 юни]] Г. Стрекалов извършва пет излизания в открития космос.

Инструктор-изпитател, космонавт 1-и клас от отряда на космонавтите на НПО «Енергия»„Енергия“, кандидат на техническите науки Г. Стрекалов, освен научна води и активна обществена дейност, като от [[1991]] г. е председател на Руския комитет за защита на мира.

* Орден «За„За заслуги пред Отечеството»Отечеството“ III степен ([[7 септември]] [[1995]]) — ''за активно участие в подготовката и успешното осъществяване на продължителния руско-американски космически полет на орбиталния научноизследователски комплекс «Мир»„Мир“ и проявено при това мъжество и героизъм''<ref>Указ на Президента на Руската Федерация от 7 септември 1995 г. №&nbsp;907</ref>

* Орден "Октомврийска революция" ([[10 декември]] [[1990]]) — ''за успешно осъществяване на космическия полет на орбиталния научноизследователски комплекс «Мир»„Мир“ и проявено при това мъжество и героизъм''<ref>Указ на Президента на СССР от 10 декември 1990 г. №&nbsp;УП-1147</ref>

* Медал «Ветеран„Ветеран на труда»труда“

* Орден «Ашока„Ашока Чакра»Чакра“ I степен ([[Индия]], 1984)

* Медал на НАСА «За„За космически полет»полет“ (NASA Space Flight Medal (1995)