Леонид Попов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Социалистическа република Румъния, с малко „р“
ъглови кавички -> български кавички редактирано с AWB
Ред 20:
|емблема = [[Картинка:Soyuz40 patch2.png|35 px]] |дата на пенсиониране = [[13 юни]] [[1986]]
}}
[[Картинка:USSR Stamp 1981 Salyut6 Cosmonauts.jpg|thumb|200px|<small>Пощенска марка от [[СССР]], посветена на полета на космонавтите Леонид Попов и [[Валерий Рюмин]] с транспортния кораб «[[Союз 35]]» и орбиталната станция «[[Салют-6]]», [[1982]] </small>]]
 
[[Картинка:1983_CPA_5375_(1).jpg|thumb|200px|<small>Пощенска марка от [[СССР]], посветена на полета на космонавтите Леонид Попов, [[Александър Серебров]] и [[Светлана Савицка]] с транспортния кораб «[[Союз Т-7]]», [[1982]] </small>]]
 
'''Леони́д Ива́нович Попо́в''' (р. [[31 август]] [[1945]] г. в гр. [[Александрия (Украйна)|Александрия]], [[Кировоградска област]], [[Украинска ССР]]) е бивш [[СССР|съветски космонавт]] — командир на екипажите на космическите кораби (КК) и орбиталните научноизследователски комплекси: «Союз„Союз-35»35“-«Союз„Союз-37»37“-орбитална станция (ОС) «Салют„Салют-6“; «Союз„Союз-40»40“-ОС «Салют„Салют-6“; «Союз„Союз Т-7“-ОС «Салют„Салют-7“-«Союз„Союз Т-5“, летец-космонавт на СССР № 46, в света № 93, полковник.
 
== Биография ==
Ред 31:
В Съветската армия е от [[1964]] г. През [[1968]] г. завършва Черниговското висше военно-авиационно училище за летци. Служи като летец-изтребител в строевите части на Съветските ВВС.
 
От [[1970]] г. е в отряда на съветските космонавти. Преминава пълния курс по общокосмическа подготовка и подготовка за космически полети с КК тип «Союз»„Союз“ и ОС тип «Салют»„Салют“. През [[1976]] г. завършва и Военно-въздушната академия "Ю. Гагарин".
 
Извършил е 3 полета в космоса като командир на кораба и пилотирания орбитален комплекс.
 
Първи полет — от [[9 април]] до [[11 октомври]] [[1980]] г. заедно с [[бординженер]]а [[Валерий Рюмин]] с КК «Союз„Союз-35»35“ и ОС «Салют„Салют-6“. По време на 185-дневния полет на борда на ОС «Салют„Салют-6“ са посрещали четири посетителски експедиции, три от които международни екипажи (с участията на космонавти от Унгария, Виетнам и Куба). Осъществени са скачвания с товарните КК: «Прогрес„Прогрес-8“, «Прогрес„Прогрес-9“, «Прогрес„Прогрес-10»10“. Връщането на Земята става с КК «Союз„Союз-37»37“.
 
С Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от [[11 октомври]] [[1980]] г. за мъжество и героизъм, проявени в този полет, на подполковник Леонид Попов е присвоено званието [[Герой на Съветския съюз]] с връчване на [[Ленин (орден)|орден "Ленин"]] и медал «Златна„Златна звезда»звезда“ (№ 11446).
 
От [[14 май|14]] до [[22 май]] [[1981]] г. полковник Л. Попов оглавил полета на съветско-румънския международен екипаж, заедно с космонавта-изследовател гражданина на [[Румъния|Социалистическа република Румъния]] [[Думитру Прунариу]] с КК «Союз„Союз-40»40“ и орбиталния научноизследователски комплекс «Салют„Салют-6“«Союз„Союз Т-4“«Союз„Союз-40»40“.
 
С Указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР от [[22 май]] [[1981]] г., за успешно осъществяване на космическия полет и проявено при това мъжество и героизъм, Леонид Попов е награден с втори медал «Златна„Златна звезда»звезда“.
 
Трети космически полет, заедно с бординженера [[Александър Серебров]] и космонавта-изследовател [[Светлана Савицка]], Леонид Попов изпълнява от [[19 август|19]] до [[27 август]] [[1982]] г. с КК «Союз„Союз Т-7“ и орбиталния научноизследователския комплекс «Салют„Салют-7“-«Союз„Союз Т-5“-«Союз„Союз Т-7“.
 
След като извършил полета, от 1982 до 1987 г. полковник Попов става инструктор-космонавт в Центъра за подготовка на космонавти "Ю. Гагарин".
Ред 88:
Отчислен от отряда на космонавтите на 13 юни 1987 г. във връзка с постъпването във Военната академия на Генералния щаб.
 
На [[15 октомври]] [[1990]] г. на полковник Попов е присвоено воинско звание «генерал„генерал-майор от авиацията»авиацията“.
 
От [[24 юни]] [[1989]] г. служи като началник на 4-то управление на Главна дирекция на ВВС към Министерството на отбраната на СССР (от 1992 г. Руска Федерация). От [[22 юли]] [[1993]] г. е ръководител на 3-то управление на Главното управление поръчките и онтрола на авиационна техника и въоръжение на ВВС.
Ред 94:
На [[11 ноември]] [[1995]] г. със заповед на Министъра на отбраната на Русия № 01712 е уволен в запас по възраст.
 
Осъществява обществена дейност, участвайки в ръководството на общността «Русия„Русия-Румъния»Румъния“. Избиран е за депутат във Върховния Съвет на СССР. Живее в Москва.
 
== Награди ==
* Два медала «Златна„Златна звезда»звезда“ за [[Герой на Съветския съюз]] (11 октомври 1980 и 22 май 1981 г.)
* Три [[Ленин (орден)|ордена "Ленин"]] (11 октомври 1980, 22 май 1981 и 27 август 1982 г.)
* 10 юбилейни медала
* Медал «Златна„Златна звезда»звезда“ за "Герой на Унгарската Народна Република" ([[Унгария]], 1980)
* Медал «Златна„Златна звезда»звезда“ за "Герой на Куба" и Национален орден «Плайя„Плайя Хирон»Хирон“ ([[Куба]], 1980)
* Медал «Златна„Златна звезда»звезда“ за "Герой на труда на Социалистическа Република Виетнам" и орден "Хо Ши Мин" ([[Виетнам]], 1980)
* Медал «Златна„Златна звезда»звезда“ за "Герой на Социалистическа република Румъния" ([[Румъния|СРР]], 1981)
* Орден на Свободата - I степен ([[Лаос]], 1981)
* Златен медал "К. Циолковски" на АН на СССР