Теснолинейка Септември – Добринище: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 183:
[[File:BASA-3K-7-334-10-Pazardzhik Railway Station, 1928.jpeg|thumb|250px|Гара Пазарджик, 1928 г. Източник: ДА „Архиви“]]
[[File:BASA-3K-7-334-9-Lyahovo Railway Station, Pazardzhik-Varvara narrow gauge line.jpeg|thumb|250px|Гара Ляхово, 1928 г. Източник: ДА „Архиви“]]
 
{{commonscat|Pazardzhik-Varvara narrow gauge line|Още снимки от линията Пазарджик-Варвара}}
Теснопътен железопътен клон № 17 от Националната железопътна мрежа на България, от [[Пазарджик]] до [[Варвара (Област Пазарджик)|Варвара]] е открит на [[27 октомври]] [[1928]] г. по настояване на местното население. Дължината и&#768;на железопътната линия е 16,703 km и струва 18 млн. лева, като 11 млн. лева са отпуснати от държавата, а останалата част е събрана от населението.<ref name="Македония">{{Цитат периодика| year =29 октомври 1928 г | journal =в. „Македония“ |title= Линията Татар-Пазарджик – Варвара| pages =1 }}</ref> Най-големите съоръжения по трасето са железен мост с отвор 30 m над [[Чепинска река]], сводов мост с отвор 15 m и сводов подлез за шосето с отвор 6 m.{{hrf|Деянов|2005|138}} За изграждането на тази връзка с родопската теснолинейка [[Правителство на България (43)|правителството]] на [[Андрей Ляпчев]] взема предвид съображенията на жителите на [[Татар Пазарджик]], че града ще се изолира, ще обеднее и ще западне, защото всички пътници и товари, от и за бъдещата теснолинейка към [[Неврокоп]] ще минават през гара [[Септември (град)|Саранбей]]. Правителството въз основа на закона за разширение на железопътната мрежа от [[1925]] г. нарежда да се построи линията от Татар Пазарджик до Варвара и от този момент да е главното направление, като цялата железница се нарича Татар Пазарджик – Неврокоп, с клон Саранбей – Варвара.{{hrf|Деянов|2005|139}} Проучвателните дейности започват през пролетта на 1924 г., а строителството ѝ започва през [[1925]] г. с редовна и временна трудова повинност, със средства от фонд „Постройка нови железопътни линии“, събирани от заитересованото население, и с помощта ба държавата – доставка на [[релса|железопътни релси]] и [[Железопътна стрелка|стрелки]].<ref name="Симеонов, 52">{{cite book |title= Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година |last=Симеонов |first=Начо |year=1987 |publisher=Държавно издателство „Техника“ |location=София |pages=52 }}</ref> Стойността на построените части възлиза на 17 милиона лева.{{hrf|Колектив|1939|25}}
{{цитат|'''От 27 октомври 1928 г. заповядвам, да се открие за редовна експлоатация, новата теснопътна линия Татар Пазарджик – Варвара със спирка Ляхово. Теснопътната станция Татар Пазарджик да се открие за пътнишка, багажна, колетна и сточна служба във вагонни пратки.'''|София, 25 октомври 1928 г.
 
Министър [[Рашко Маджаров]]<ref>Заповед № 8425 от 25 октомври 1928 г. Обн. ДВ. бр. 172 от 29 октомври 1928 г.</ref>}}
 
На 26 октомври 1928 г. министър Рашко Маджаров заедно с гости в специален влак пристигат на гара Септември. Сутринта на 27 октомври 1928 г. със специален влак отпътуват за Варвара, където пристигат в 9:30 ч. Присъства почти цялото население на Варвара и околните села. Реч изнасят кмета и началника на гарата, след което е обслужен молебен и водосвет. Накрая Рашко Маджаров произнася реч, в която изтъква голямото стопанско и икономическо значение на новата линия. След прерязване на трикольорната лента първият влак потегля за Пазарджик. На гара Ляхово отново е извършен водосвет от епископ Харитон, който произнася и кратко слово. В около 12:00 ч. влакът пристига на гара Пазарджик. На нея Рашко Маджаров изнася дълга реч, в която обяснява условията при които е започнал строежа на линията, как се е работило и с какви средства се е разполагало. Изтъква се цялото стопанско и икономическо значение на Пазарджишкия край. Даден е обяд, а след него говорят помощник кмета на Пазарджик Кривошиев, Рашко Маджаров, бившия министър на железниците, пощите и телеграфите [[Кимон Георгиев]], бившия [[министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията]] [[Славейко Василев]] и епископ Харитон.<ref name="Македония"/>
 
{{multiple image
| direction = horizontal
| align = right
| width = 250
| header = Снимки от железопътната линия Пазарджик-Варвара, 1928 г. Източник: [[ДА „Архиви“]]
| footer =
| image1 = BASA-3K-7-334-7-Pazardzhik-Varvara narrow gauge line.jpeg
| alt1 =
| caption1 = Изглед към село Ветрен дол.
| image2 = BASA-3K-7-334-8-Pazardzhik-Varvara narrow gauge line.jpeg
| alt2 =
| caption2 = Мост над Чепинска река.
}}
{{commonscat|Pazardzhik-Varvara narrow gauge line|Още снимки от линията Пазарджик-Варвара}}
Линията преминава през лек полски терен. Тя започва от гара Пазарджик, която се обслужва от три теснопътни коловоза. Прекосява землищата на [[Главиница]] и [[Капитан Димитриево]]. В продължение на 4 km се движи в югозападна посока, след което завива на запад при [[Ляхово (Област Пазарджик)|Ляхово]]. Достига до спирка Ляхово. Пресича шосето Пазарджик-Ляхово, минава през землището на [[Паталеница]] и след като пресече шосето Пазарджик-[[Ветрен дол]], достига до спирка Ветрен дол. Минава чрез железен мост от десния на левия бряг на Чепинска река. При гара Варвара, обслужвана от 8 коловоза, се свързва с линията Септември – Добринище. Най-големият наклон по тази отсечка е 15 ‰, а най-малкият радиус е 75 m.<ref>ЦДА, Ф. 157К, оп. 1, а.е. 846, л. 3</ref>
 
Днес линията е демонтирана. В последните години преди закриването и&#768;ѝ се движат пътнически влакове по направлението Септември – Варвара – Пазарджик, по два влака във всяка посока – един сутрин и един вечер. В по-далечното минало основното пътническо движение е от гара Пазарджик за Велинград и Добринище. Като товарен участък, Пазарджик – Варвара е важен в периода, когато товарното движение е в разцвета си.{{hrf|Колектив|1939|37 – 8}}
 
От [[1999]] г. Български държавни железници са готови с програмата за закриване на губещи железопътни линии, сред които е и Пазарджик – Варвара.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/1999/09/04/252021_bdj_zakriva_gubeshti_linii/ | заглавие = БДЖ закрива губещи линии | достъп_дата = 29.09.2014 | дата = 04.09.1999 | издател = в. „Капитал“ | език = bg }}</ref> Поради загубите, които носи от 59 000 лв. на година и малкото пътници, които превозва в последните години на съществуването си – по 18 души на ден, железопътната линия е в тежко състояние на релсовия път и е закрита на [[1 октомври]] [[2002]] г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.segabg.com/article.php?issueid=699&sectionid=3&id=00001 | заглавие = Посрещаме Нова година със 140 влака по-малко | достъп_дата = 29.09.2014 | фамилно_име = Николов | първо_име = Христо | дата = 01.10.2002 | издател = в. „Сега“ | език = bg }}</ref> От 1 януари 2004 г. се преустановява експлоатацията на линията и започва нейното демонтиране.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ciela.net/svobodna-zona-darjaven-vestnik/document/2135476310/issue/2429/postanovlenie-№-324-ot-23-dekemvri-2003-g-za-promyana-na-kategoriyata-na-zhelezopatni-linii-i-uchastatsi-ot-zhelezopatni-linii-i-za-preustanovyavane-eksploatatsiyata-na-zhelezopatni-linii | заглавие = Постановление № 324 от 23 декември 2003 Г. за промяна на категорията на железопътни линии и участъци от железопътни линии и за преустановяване експлоатацията на железопътни линии | достъп_дата = 29.09.2014 | издател = ДВ. бр. 2 от 9 януари 2004 г. | език = bg }}</ref>