Теснолинейка Септември – Добринище: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 12:
| място =
| координати =
| крайни гари = [[СептемвриЖелезопътна (град)гара Септември|Септември ]], [[Добринище]]
| започва от = Септември
| продължава като =
| свързани линии = [[Железопътна линия 1 (България)|ЖелезопътнаКалотина – линия 1Свиленград]]
| станции = 25
| услуги =
| пътници =
| номер линия = 16
| номера влакове = 16101, 16103, 16105, 16107, 16220, 16102, 16104, 16106, 16108
| цвят на линията =
| уебсайт =
Ред 27:
| закрита = [[1 октомври]] [[2002]] г. (Пазарджик – Варвара)
| възстановена =
| собственик = [[Национална компания „Железопътна инфраструктура“]]
| оператори = [[Национална компания „Железопътна инфраструктура“]] (инфраструктура)<br>[[Български държавни железници]] (подвижен състав)
| персонал =
| депо = Локомотивно депо [[Септември (железопътна гара)|Септември]]
Ред 47:
'''Теснопътна железопътна линия Септември – Добринище''' или '''линия № 16''' от [[Националната железопътна мрежа на България]] е единична, неелектрифицирана и единствената действаща [[теснолинейка|теснопътна железопътна линия]] в [[България]], с междурелсие 760 mm, известно още като Босненски тип междурелсие.<ref>{{cite web | url=http://archive.is/Br2ba| title=Über das Unternehmen SLB Pinzgauer Lokalbahn| publisher=SLB Pinzgauer Lokalbahn]]}}</ref> Свързва [[Добринище]] с железопътната линия [[София]] – [[Пловдив]] – [[Бургас]]. Със закона за разширение на железопътната мрежа от [[1925]] г. официално железопътната линия се нарича ''„Татар Пазарджик – Неврокоп, с клон Саранбей – Варвара“''. Разстоянието от 125 km между крайните гари се изминава за около 5 часа със средна скорост 25 km/h.
 
Трасето води от гара [[СептемвриЖелезопътна (град)гара Септември|Септември]] (на главен път [[София]]Железопътна линия 1 (България)|Калотина [[ПловдивСвиленград]]) до гара [[Добринище]] през 12 гари (Септември, Варвара, Долене, Костандово, Велинград, Цветино, Аврамово, Якоруда, Белица, Разлог, Банско и Добринище) и 13 спирки (Пампорово, поМарко Николов, Цепина, Велинград-големитеюг, отОстрец, коитоСвета Петка, Смолево, Черна Места, Юруково, Дагоново, Генерал Ковачев, Гулийна баня и Свети Георги). По линията са изградени множество [[ВелинградТехнически съоръжения по теснолинейката Септември - Добринище|изкуствени съоръжения]], [[Якорудамост]]ове, [[Разлогтунел]]и, спираловидни изкачвания и [[Банско]]водостоци. Чрез теснопътната железопътна линия се свързват най-западната част на [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]] със [[Западни Родопи|Западните Родопи]], [[Рила]] и [[Пирин]], преминавайки по поречията на [[Чепинска река]] и [[Места]]. Поради особеностите на трасето през планината тази линия е известна още като Алпийската„Алпийската железница на [[Балканите]]Балканите“. Трудният терен еи междурелсието са определящопределящи за ниската скорост на движение на влаковете. Гара [[Аврамово (железопътна гара)|Аврамово]], намираща се на 1267,4 m [[надморска височина]], е най-високо разположената гара на [[Балканския полуостров]].
 
Железопътната линия е строена на шест етапа между [[1921]] и [[1945]] г. Първата отсечка от гара Септември до гара Велинград е въведена в експлоатация на [[1 август]] [[1926]] г.<ref name="Заповед 4749">Заповед № 4749 от 28 юли 1926 г. Обн. ДВ. бр. 95 от 30 юли 1926 г.</ref> Общата и&#769; дължина е 125 km и има множество [[Технически съоръжения по теснолинейката Септември - Добринище|изкуствени съоръжения]] – [[мост]]ове, [[тунел]]и, спираловидни изкачвания и водостоци. Последният етап на железопътната линия Банско – Добринище е въведена в експлоатация на [[9 декември]] [[1945]] г. От 1 октомври [[2002]] г. отклонението Пазарджик – Варвара, което е с дължина 16,6 km, е закрито и впоследствие демонтирано.
 
== История ==
Ред 340:
File:Dagonovo station.JPG|спирка Дагоново
File:Belica station.JPG|гара Белица
File:General Kovachev station.JPG|спирка генералГенерал Ковачев
File:Guliyna banya railway station 04.JPG|спирка Гулийна баня
File:Razlog Railway Station 06.JPG|гара Разлог