Разлика между версии на „Подолск“

ъглови кавички -> български кавички редактирано с AWB
(Файлът „Monument_of_Catherine_II_in_Podolsk.jpg“ е изтрит от Общомедия от потребител Green Giant поради: Per [[:c:Commons:Deletion requests/Files in Category:Monuments and memorial)
(ъглови кавички -> български кавички редактирано с AWB)
 
== Топонимика ==
Името на града идва от думата ''подол'' – «склон„склон на планина, хълм, възвишеност»възвишеност“ или «място„място под планина, хълм, възвишение»възвишение“, по правило до река. При [[Източни славяни|източните славяни]] подол (и посад – паланка, [[предградие]]) е място за живеене на градското простолюдие. Такива предградия е имало край много древноруски градове, включително и край Москва. Някогашното име на Подолск – село ''Подол-Пахра'' и ''Подол'', е точно името на селище, разположено под възвишенията до река Пахра. [[Топоним]]и от думата «подол»„подол“ са известни при [[западни славяни|западните]] и [[южни славяни|южните славяни]].<ref>Топонимический словарь центральной России. – М: Армада-пресс, 2002. ISBN 5-309-00257-X</ref>
 
Според местните легенди градът е получил името си, когато императрица [[Екатерина II]], случайно минавайки през селото, измокрила полата на роклята си, от където дошло и името ''„подол“'' – пола, а по-късно ''Подолск''.<ref>{{cite web
| publisher = Подольский общественный журнал Podolsk.org
| accessdate = 1 ноября 2008
}}</ref> В действителност името на местността «Подол»„Подол“ се отнася до епохата преди Петър I, доста преди Екатерина II, и не може да бъде свързано с полата на императрицата.
 
== География ==
Геоложкият строеж на територията, на която е разположен Подолск, е аналогичен на строежа на Източноевропейската равнина: равнинна, но не съвсем плоска, с разлика във височините.<ref name="География">{{cite web
| url = http://web.archive.org/web/20070826182053re_/www.podolsknature.by.ru/page005.html
| title = Краткое содержание книги «Природа„Природа Подольского края»края“. Рельеф
| accessdate = 11 ноября 2008
}}</ref> Градът се намира на територията на Москворецко-Окска физико-географска провинция в подзона със смесени гори с преобладаващ ландшафт от [[морена|морени]] и ледникови равнини. [[Почва]]та е алувиална, сива горска. На територията на града има месторождения от доломитизиран [[варовик]], получил заради дребнозърнестата си текстура и красивия бял цвят името ''«подолски„подолски мрамор»мрамор“''.<ref>[http://www.wagner.pp.ru/~bert/moscow/geology.pdf Б.Б. Вагнер, Б.О. Манучарянц. Геология, рельеф и полезные ископаемые Московского региона. – Правительство Москвы. Московский комитет образования. Московский Городской Педагогический Университет, 2002. – С. 8.]</ref>
 
[[Климат]]ът е умерено-континентален с относително мека зима, чести затопляния и топло влажно лято. Честото преминаване на циклони, идващи от [[Атлантическия океан]] и понякога от [[Средиземно море]], обуславя увеличената облачност. Средноянуарската температура е около 10,6 °C, средноюлската – +17,4 °C. Немразовитите дни са около 130 през годината. Средногодишното количество валежи – 550 мм с колебания през отделните години от 390 до 850 мм. Максимум валежи (390 мм) падат през лятото, минимално (160 мм) – през зимата.<ref name="География" />
| publisher = Подольские новости
| accessdate = 4 декабря 2008
}}</ref>). В последните години в парка е извършена реконструкция за благоустрояване. В града има значителен брой площади и озеленени паркове: Екатеринински площад до училище № 3, Площад на Победата, площади по улиците Комсомолска и Голяма Зеленовска, зелените паркове «Дъбовете»„Дъбовете“, «Елхите»„Елхите“, «Брезите»„Брезите“ и други. В близост до Подолск са разположени обширни горски масиви и горски паркове.
 
== Население ==
| url = http://admpodolsk.ru/~komp2/novosti61.htm
| title = Трудовых мигрантов – под контроль
| publisher = «Подольский„Подольский рабочий»рабочий“
| date = 4 декабря, 2006
| accessdate = 11 февраля 2007}}</ref>), от тях: 24,6 хил. деца в доучилищна и училищна възраст (в това число 12,7 хил. момчета и 11,9 хил. момичета); 54,4 хил. пенсионери (от които 19 хил. работещи). На 1 януари [[2008]] г. населението на Подолск наброява 180 хил. души: за първи път от последните 17 години през 2007 г. в града се наблюдава прираст на населението (580 души).<ref name="население_2008">{{cite web
| accessdate = 2 декабря 2008}}</ref>.
 
От 1998 г. действа [[ислям]]ската религиозна организация «Рахман»„Рахман“. [[4 юли]] [[2010]] г. в града се откри първата [[джамия]]<ref>{{cite web
| url = http://mro-rahman.ru/index.php?option=com_content&task=view&id=70&Itemid=9
| title = В Подольске открылась мечеть
[[Файл:Podolsk Bridge Center.jpg|мини|Изглед към проспект „Ленин“ от моста на р. Пахра]]
 
Съвременния център на града е на площад „Ленин“, където е разположено зданието на Съвета на депутатите и Администрацията на гр. Подолск, както и много други учреждения, в това число Домът на книгата и Изложбената зала. От Площад „Ленин“ се разклоняват булеварди в 6 направления – проспект „Ленин“ на североизток (към моста през река Пахра, музея «Подолие»„Подолие“, в северната част на града, към Подолската ДСК и микрорайон Новосирово), ул. Комсомолска – на северозапад и на югоизток (към надлеза над железопътната линия и в източната част на града), улица Голяма Серпуховска на юг (към ПЕМЕ, „Детски свят“, надлеза на железопътната линия, микрорайон Кутузово и към Климовск), ул. „Свердлов“ на югозапад, ул. „Киров“ на югозапад. Около 2 км на запад от площад „Ленин“ на брега на река Пахра е разположен чифликът Ивановское (Краеведчески музей и Федерален музей на професионалното образование), на 2 км на изток се намира Гаровият площад, железопътната гара на Подолск и автогарата.
 
Северната част на града е отделена от центъра посредством река Пахра, през която минават 2 моста – на „проспект“ Ленин и в западната част на града в район Дубровиц. Източните микрорайони са отделени от центъра на града посредством железопътна магистрала, над която минават 3 надлеза – на проспект „Млади ленинци“ (южно от станция Силикатна), на Комсомолска улица (южно от железопътната гара) и на Голяма серпуховска улица (северно от станция Кутузовска. В централната част на града на брега на река Пахра се е съхранила старата планировка от [[1784]] г. и жилищни постройки от края на [[XIX]] – началото на [[XX век]].
 
В началото на [[2010]] г. към границите на градския окръг Подолск е присъединен незастроен земен участък с площ 34,87 хка в югозападната граница на града, където по-рано е бил разположен военният аеродрум «Кузнечики»„Кузнечики“<ref>{{cite web
| url = http://gorsovet.podolsk.ru/files/gorsovet/51_1.zip
| title = Об изменении границ городского округа Подольск Московской области. Номер 51/1 от 07.06.2010
| date = 14 января 2011
| accessdate = 18.01.2011
|archiveurl=http://web.archive.org/web/20120118190143/http://www.podolrab.ru/userdata/archive/1295008257.pdf|archivedate=2012-01-18}}</ref>. През декември [[2010]] г. е издадено постановление от кмета на града за «Именуване„Именуване на площади, улици, булеварди и пътища на квартал „Кузнечики“, в съответствие с който много улици получават имена в чест на известни герои-защитници на Отечеството: началника на Подолското артилерийско училище в периода от септември до декември [[1941]] г. [[генерал-лейтенант]] Иван Семёнович Стрельбицкий; началника на Подолското пехотно училище в периода от декември [[1940]] до ноември [[1941]] г. [[генерал-майор]] Василий Андреевич Смирнов; [[Герой на Съветския съюз]] армейски генерал Валентин Иванович Варенников; 2 пъти [[Герой на социалистическия труд]] академик на [[АН СССР]] Николай Антонович Долежал. В града изникна Площад на защитниците на Отечеството, булевард „65 годишнина от Победата“, армейски и флотски прелези<ref name="рабочий20111501">{{cite news
| title = О присвоении наименований площади, улицам, бульвару и проездам микрорайона «Кузнечики»„Кузнечики“ города Подольска
| url = http://www.podolrab.ru/userdata/archive/1294821443.pdf
| format = PDF
|293,2
|-class="shadow"
|colspan=10|<small>'''Източник''': Информационный вестник кандидата на должность главы города Подольска Н.И.Пестова «Добрые„Добрые вести»вести“. Изготовлено в ГУП МО Подольская фабрика офсетной печати. Заказ 2585. Тираж 10 000. Дата выпуска 07.03.2006</small>
|}
 
През [[Желязна епоха|желязната епоха]] (VIII—V век пр.н.е.) територията на съвременен Подолск е населявана от представители на [[Угро-фински народи|угро-финските народи]] (в т. ч. на племето [[меря]]) и [[балти]].<ref name="Археология" /> По време на разкопките на левия бряг на река Пахра са намерени глинени и първите железни предмети, отнасящи се до тази епоха. Намерените останки от глинени съдове са били правени по това време ръчно, без използване на [[грънчарски кръг]], като са били нагрявани на огън.<ref name="Пахрино">{{cite web
| url = hhttp://www.webcitation.org/5nApfLKF7
| title = Село Пахрино. Из книги А.А.Ярцева «Подмосковные„Подмосковные прогулки»прогулки“
| accessdate = 1 ноября 2008}}</ref> Сред укрепленията на желязната епоха се отличава угро-финската крепост Кузнечики, заемаща нос навътре в Петрица, приток на Моча. Тук са открити останки на домове, огнища, керамични изделия, теглилки от дяковската култура.<ref name="Подольские_окрестности1">{{cite web
| url = http://www.istokipodolsk.ru/podolsk.html
| accessdate = 1 ноября 2008}}</ref> Влиянието на угро-финската култура се е отразило въърху местната топонимика: например името на река Пахра.<ref name="Археология" />
 
През периода [[IX век]]—[[X век]] на територията на Подолски район става разселване на славянски племена, които започнали да съжителстват с местните фино-угри.<ref name="Археология" /> Находките от археологическите изследвания на територията на града (пръстени, висулки и керамични изделия изработени от сива и бяла глина на грънчарско колело) доказват, че в периода [[X]]-[[XIV век]] в този край са живели славянските племена [[вятичи]].<ref name="Пахрино" /> Както и в случая с угро-фините, славянското присъствие се е отразило в названията на местните географски обекти: славяните са дали името на притока на Пахра – Десна (което от древноруски (и на български) e ''«дясна»„дясна“'', което говори за движението на славяните по устието на Пахра и нейните притоци<ref name="Подольские_окрестности1" />) и [[Моча]].<ref name="Археология" />
 
През [[XII век]] в руските летописи се появяват сведения за вятически градове, преди всичко за [[Пшемисъл Москва]], разположен на река Моча – приток на Пахра (основан от [[Юрий Долгорукий]] през [[1152]] г.) недалеч от съвременния Подолск.<ref name="Перемышль">{{cite web
 
; XVII - XІX век
Първото писмено споменаване на местни жители се отнася до времето [[1627]]—[[1628]] г. Първоначално на територията на града е съществувало село с име Подол, представляващо [[вотчина]] на московския [[Данилов манастир]] чак до [[1764]] г. като влизало в състава на Московски уезд (окръг) на Молоцки стан.<ref name="Пахрино" /> Освен със земеделие и градинарство жителите се занимавали с превоз на товари (превозвали през Пахра каруци, шейни, карети), имали ханове с механи, в каменните кариери са добивали бял камък и ''«подолски„подолски мрамор»мрамор“''. В Москва изнасяли предимно хранителни продукти, а от Москва – промишлени изделия. В края на [[XVII век]] в Подол по заповед на [[Петър Велики]] е построена пощенска станция ''«Тулска„Тулска Пахра»Пахра“''. Жителите на селото са влизали в категорията [[държавни селяни]], което значително облегчавало живота им в сравнение с частно-крепостните селяни (държавните данъци били по-ниски).<ref name="Пахрино" />
 
През [[1764]] г. фериботът през Пахра е заменен с понтонен мост, а строителството на Кримския канал подобрява икономическата ситуация в селото. През тази година провели [[секуляризация]] на манастирските земи: селото станало икономическо, т.е. преминало под управлението на държавна икономическа колегия ([[1764]]—[[1781]]).
По указ на императрица [[Екатерина II]] на [[5 октомври]] [[1781]] г. село Подол било преобразувано в град, който станал център на [[Подолски окръг]] [[Московска губерния]].<ref name="Подольский">{{cite web
| url = http://www.webcitation.org/5nApfLKF7
| title = Подол – Подольский – Подольск. История Подольска: «Подольск„Подольск и окрестности»окрестности“
| accessdate = 15 ноября 2008}}</ref> По това време в Подолск имало 108 двора и 856 жители. Основно занятие на жителите бил добивът на [[бутов камък]] и [[бял камък]], от който например била построена [[Знаменска църква|Знаменската църква]]. На [[20 декември]] ([[31 декември]]) [[1781]] г. на града е даден герб: ''«Два„Два златни каменарски инструмента на син фон; в знак на това, че жителите на града са риболовци»риболовци“''.<ref name="Подольский" />
 
{|width="75%" class="wikitable" style="text-align:center;font-size:89%;line-height:140%"