Подолск: Разлика между версии

Името на града идва от думата ''подол'' – «склон„склон на планина, хълм, възвишеност»възвишеност“ или «място„място под планина, хълм, възвишение»възвишение“, по правило до река. При [[Източни славяни|източните славяни]] подол (и посад – паланка, [[предградие]]) е място за живеене на градското простолюдие. Такива предградия е имало край много древноруски градове, включително и край Москва. Някогашното име на Подолск – село ''Подол-Пахра'' и ''Подол'', е точно името на селище, разположено под възвишенията до река Пахра. [[Топоним]]и от думата «подол»„подол“ са известни при [[западни славяни|западните]] и [[южни славяни|южните славяни]].<ref>Топонимический словарь центральной России. – М: Армада-пресс, 2002. ISBN 5-309-00257-X</ref>

}}</ref> В действителност името на местността «Подол»„Подол“ се отнася до епохата преди Петър I, доста преди Екатерина II, и не може да бъде свързано с полата на императрицата.

| title = Краткое содержание книги «Природа„Природа Подольского края»края“. Рельеф

}}</ref> Градът се намира на територията на Москворецко-Окска физико-географска провинция в подзона със смесени гори с преобладаващ ландшафт от [[морена|морени]] и ледникови равнини. [[Почва]]та е алувиална, сива горска. На територията на града има месторождения от доломитизиран [[варовик]], получил заради дребнозърнестата си текстура и красивия бял цвят името ''«подолски„подолски мрамор»мрамор“''.<ref>[http://www.wagner.pp.ru/~bert/moscow/geology.pdf Б.Б. Вагнер, Б.О. Манучарянц. Геология, рельеф и полезные ископаемые Московского региона. – Правительство Москвы. Московский комитет образования. Московский Городской Педагогический Университет, 2002. – С. 8.]</ref>

}}</ref>). В последните години в парка е извършена реконструкция за благоустрояване. В града има значителен брой площади и озеленени паркове: Екатеринински площад до училище № 3, Площад на Победата, площади по улиците Комсомолска и Голяма Зеленовска, зелените паркове «Дъбовете»„Дъбовете“, «Елхите»„Елхите“, «Брезите»„Брезите“ и други. В близост до Подолск са разположени обширни горски масиви и горски паркове.

| publisher = «Подольский„Подольский рабочий»рабочий“

От 1998 г. действа [[ислям]]ската религиозна организация «Рахман»„Рахман“. [[4 юли]] [[2010]] г. в града се откри първата [[джамия]]<ref>{{cite web

Съвременния център на града е на площад „Ленин“, където е разположено зданието на Съвета на депутатите и Администрацията на гр. Подолск, както и много други учреждения, в това число Домът на книгата и Изложбената зала. От Площад „Ленин“ се разклоняват булеварди в 6 направления – проспект „Ленин“ на североизток (към моста през река Пахра, музея «Подолие»„Подолие“, в северната част на града, към Подолската ДСК и микрорайон Новосирово), ул. Комсомолска – на северозапад и на югоизток (към надлеза над железопътната линия и в източната част на града), улица Голяма Серпуховска на юг (към ПЕМЕ, „Детски свят“, надлеза на железопътната линия, микрорайон Кутузово и към Климовск), ул. „Свердлов“ на югозапад, ул. „Киров“ на югозапад. Около 2 км на запад от площад „Ленин“ на брега на река Пахра е разположен чифликът Ивановское (Краеведчески музей и Федерален музей на професионалното образование), на 2 км на изток се намира Гаровият площад, железопътната гара на Подолск и автогарата.

В началото на [[2010]] г. към границите на градския окръг Подолск е присъединен незастроен земен участък с площ 34,87 хка в югозападната граница на града, където по-рано е бил разположен военният аеродрум «Кузнечики»„Кузнечики“<ref>{{cite web

|archiveurl=http://web.archive.org/web/20120118190143/http://www.podolrab.ru/userdata/archive/1295008257.pdf|archivedate=2012-01-18}}</ref>. През декември [[2010]] г. е издадено постановление от кмета на града за «Именуване„Именуване на площади, улици, булеварди и пътища на квартал „Кузнечики“, в съответствие с който много улици получават имена в чест на известни герои-защитници на Отечеството: началника на Подолското артилерийско училище в периода от септември до декември [[1941]] г. [[генерал-лейтенант]] Иван Семёнович Стрельбицкий; началника на Подолското пехотно училище в периода от декември [[1940]] до ноември [[1941]] г. [[генерал-майор]] Василий Андреевич Смирнов; [[Герой на Съветския съюз]] армейски генерал Валентин Иванович Варенников; 2 пъти [[Герой на социалистическия труд]] академик на [[АН СССР]] Николай Антонович Долежал. В града изникна Площад на защитниците на Отечеството, булевард „65 годишнина от Победата“, армейски и флотски прелези<ref name="рабочий20111501">{{cite news

| title = О присвоении наименований площади, улицам, бульвару и проездам микрорайона «Кузнечики»„Кузнечики“ города Подольска

|colspan=10|<small>'''Източник''': Информационный вестник кандидата на должность главы города Подольска Н.И.Пестова «Добрые„Добрые вести»вести“. Изготовлено в ГУП МО Подольская фабрика офсетной печати. Заказ 2585. Тираж 10 000. Дата выпуска 07.03.2006</small>

| title = Село Пахрино. Из книги А.А.Ярцева «Подмосковные„Подмосковные прогулки»прогулки“

През периода [[IX век]]—[[X век]] на територията на Подолски район става разселване на славянски племена, които започнали да съжителстват с местните фино-угри.<ref name="Археология" /> Находките от археологическите изследвания на територията на града (пръстени, висулки и керамични изделия изработени от сива и бяла глина на грънчарско колело) доказват, че в периода [[X]]-[[XIV век]] в този край са живели славянските племена [[вятичи]].<ref name="Пахрино" /> Както и в случая с угро-фините, славянското присъствие се е отразило в названията на местните географски обекти: славяните са дали името на притока на Пахра – Десна (което от древноруски (и на български) e ''«дясна»„дясна“'', което говори за движението на славяните по устието на Пахра и нейните притоци<ref name="Подольские_окрестности1" />) и [[Моча]].<ref name="Археология" />

Първото писмено споменаване на местни жители се отнася до времето [[1627]]—[[1628]] г. Първоначално на територията на града е съществувало село с име Подол, представляващо [[вотчина]] на московския [[Данилов манастир]] чак до [[1764]] г. като влизало в състава на Московски уезд (окръг) на Молоцки стан.<ref name="Пахрино" /> Освен със земеделие и градинарство жителите се занимавали с превоз на товари (превозвали през Пахра каруци, шейни, карети), имали ханове с механи, в каменните кариери са добивали бял камък и ''«подолски„подолски мрамор»мрамор“''. В Москва изнасяли предимно хранителни продукти, а от Москва – промишлени изделия. В края на [[XVII век]] в Подол по заповед на [[Петър Велики]] е построена пощенска станция ''«Тулска„Тулска Пахра»Пахра“''. Жителите на селото са влизали в категорията [[държавни селяни]], което значително облегчавало живота им в сравнение с частно-крепостните селяни (държавните данъци били по-ниски).<ref name="Пахрино" />

| title = Подол – Подольский – Подольск. История Подольска: «Подольск„Подольск и окрестности»окрестности“

| accessdate = 15 ноября 2008}}</ref> По това време в Подолск имало 108 двора и 856 жители. Основно занятие на жителите бил добивът на [[бутов камък]] и [[бял камък]], от който например била построена [[Знаменска църква|Знаменската църква]]. На [[20 декември]] ([[31 декември]]) [[1781]] г. на града е даден герб: ''«Два„Два златни каменарски инструмента на син фон; в знак на това, че жителите на града са риболовци»риболовци“''.<ref name="Подольский" />