Тохарски езици: Разлика между версии

Паметниците на тохарските езици не са изолирани. Ръкописите от манастрирски библиотеки се срещат редом с индийски, персийски или уйгурски ръкописи. Текстовете са на северноиндийското писмо брахми, използвано и за съседните средноирански езици. Някои паметници на тохарски Б са на манихейско писмо, проникнало в Средна Азия от Двуречието и Персия.

 

Названието тохарски езици е предложено за пръв път от немския учен Мюлер през 1907 и от Сиг и Сиглинг през 1908 г. Името twxry се среща в предговора към староуйгурския превод „Maitrisimit nom bitig“ на [[будизъм|будисткото]] съчинение „Maitreyasamiti-Nāṭaka“, който споменава, че някой си гуру Āryacandra е превел от индийски на езика twxry това съчинение, което пък от своя страна е преведено от езика twxry на тюркски от някой си Prajñarakṣita. Сиг и Сиглинг приемат, че названието на езика на междинния превод (twxry) е еднакво с това на средноазиатския народ, споменат от [[гърци]]те като Τόχαροι, а познат в [[Индия]] като Tukhāra. Макар че това название днес се смята за неточно (понеже названието тохари се отнася до ираноговорещите [[Бактрия|бактрийци]]), то продължава да се употребява поради липса на заместващ термин.

 

kuśi (kuci), което е име на династия и държава в Таримската котловина, познати от китайски и тюркски източници под формата küšän<ref>Съмнения във връзка с това тълкуване у Adams 1999 под kucaññe.</ref>.

 

Макар индоевропейският характер на тохарските езици да не се поставя под съмнение, за тях са характерни няколко важни промени и нововъведения. Тохарските езици са опростили значително индоевропейската система от преградни съгласни, които са загубили звучността си и са се слели с p, t, k. Палатализираните и непалатализирани заднонебни k/k^, g^/g, g^h/gh са се слели в един заднонебен ред k. Така тохарските езици се различават рязко от най-близките им по разпространение индо-ирански езици и се причисляват към кентумните индоевропейски езици. Индоевропейското именно склонение е значително опростено за сметка на разширената система от аглутинативни конструкции, присъщи например за угро-финските и алтайските езици.

*Категорията род е значително опростена: фонетичното развитие в тохарски води до съвпадането на окончанието на имената от средния род в ед.ч. с това за мъжки род, а в множествено – с това за женски род. Освен това именното склонение е преработено и разграничава имената по признака лица – нелица (вкл. предмети и животни). В косвените падежи думи, означаващи лица приемат окончание -m&#803; (= [n]):

=== Таблица на склонението в тохарските езици ===

{| class=wikitable

| yuk „кон“

| yukañ

| yakwi

|-

*В глаголната система има засвидетелствани 4 наклонения: изявително, подчинително, желателно, повелително. Категорията време е слабо развита – различават се сегашно и минало време в изявителното наклонение. Бъдещето време се изразява описателно. Тохарските глаголи се характеризират с наличието на две глаголни основи – базова и каувативна. Каузативната основа се получава чрез удвояване на корена. Пример от тохарски Б: основата на глагола tsälpetär „той е освободен, той умира“ е базова, а на tsalpäs&#803;tär „той освобождава“ е каузативна. Каузативното значение е подчертано най-вече когато базовият глагол е непреходен.

 

{| class=wikitable

|-

|-

|1 ед.ч.

| lkāskau

| lakau

|-

| 2

| lkāt

|-

| 3

| lkam&#803;

|-

| *lkāmäs

| *lkāskem&#803;

| lkām(o)

|-

| 2

| lkācer

|-

| lkeñc

| lkāskem&#803;

|-

| причастие

| lkās&#803;s&#803;eñca

|

|-

| деепричастие

| lkāl

| lkās&#803;s&#803;älle

|-

| инфинитив

| lkātsi

|

|-

|colspan=5 | '''Среден залог'''

|-

| 1 ед.ч.

| *lkāskemar

| pälkāmār

| lkātār

| lkāstar

|-

| 3

| lkāmtär

| *lkāskemt(t)är

| *lkāmt(t)är

|-

== Развитие на тохарските езици ==

В тохарските езици са открити заемки от индийските, средноиранските, тюркските езици и от китайския език. В будистката литература преобладават санскритските религиозни понятия. Тохарските езици вероятно изчезват през 9 век, когато местното население бива асимилирано от [[уйгури]]те, които идват от изток.

== Бележки ==

<references/>

 

== Литература ==

* Adams, Douglas. A dictionary of Tocharian B. Amsterdam: Rodopi 1999.

 

* [http://titus.fkidg1.uni-frankfurt.de/database/titusinx/tochvb.asp Таблици със склонението в тохарските езици]

* [http://www.omniglot.com/writing/tocharian.htm Тохарската азбука (Omniglot)]

* [http://www.utexas.edu/cola/centers/lrc/eieol/tokol-0-X.html Tocharian Online] към Университета на Остин, Тексас, САЩ

* [http://www.indoeuropean.nl/cgi-bin/response.cgi?root=leiden&basename=\data\ie\toch Речник на тохарски Б с около 4000 заглавни статии]

 

[[Категория:Индоевропейски езици]]