Директория: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 1x А|А(Б) |
допълв |
||
Ред 1:
'''Директорията''' ({{lang-fr|Directoire exécutif}}) е [[държавна институция]] във [[Франция]], упражнявала [[изпълнителна власт|изпълнителната власт]] между [[2 ноември]] [[
След [[Термидориански преврат|Термидорианския преврат]] Конвентът оцелява още около година, но от него са отстранени някои от най-екстремистките якобинци: Бийо-Варен и Коло д’Арбоа са заточени във Френска Гвиана, а Кариер, Дюма и Фукие-Тренвил (съответно председател и прокурор на Революционния трибунал) са пратени на гилотината. Самият Революционен трибунал е ликвидиран, а много жирондинци са амнистирани<ref name="Grigorov">{{cite book |title= История на новото време |last= Борислав|first=Гаврилов |year= 2011|publisher= Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|location=София |isbn=978-95407-3081-3 |pages=172 }}</ref>
Директорите се опитват да обединят всички републиканци, но се увличат в борба ту с роялистите, ту с бившите [[якобинци]]. Този факт определя нестабилността на тяхната политика, която един от влиятелните директори — Барас – нарича „политика на люлката“ заради непрекъснатите ѝ колебания. И ако Директорията успява да се справи с роялистките вълнения и бунтовете на гладните парижани, финансовата криза я изправя пред стопанска катастрофа, заплашваща стабилността на установения режим.▼
През 1795 е приета нова конституция (Конституция от година III), според която законодателният орган има две камари. Първата камара е ''Съветът на петстотинте'' ({{lang-fr|Conseil des Cinq-Cents}}), който предлага законите и в него се избират само лица, навършили 30 години и с определен имуществен ценз. Втората камара е ''Съвет на старейшините'' ({{lang-fr|Conseil des Anciens}}), съставен от лица над 40 години с висок имуществен ценз и тя приема законите. Изборите и за двете камари са ежегодни, което се оказва неудачно с оглед на стабилността на законодателната власт.
Директорията проявява изключителен интерес към европейските пазари, не само с оглед засилването на френското влияние, но и за преодоляване на финансовата криза. По идея на един от директорите — Карно, през пролетта на 1796 г. нейни войски, командвани от генерал Бонапарт, започват военни действия в Северна Италия. Френската република официално обявява, че води освободителна война, но всъщност Директорията одобрява грабителството при похода на френската армия. Със серия от успешни ходове Бонапарт принуждава Австрия да иска мир, който е подписан през следващата година при благоприятни за Франция условия.▼
Според конституцията изпълнителната власт е в ръцете на петчленна Директория, избирана от Съвета на старейшините<ref name="Grigorov"/>.
През 1788 г. генерал Бонапарт прониква в Египет с цел да прекъсне сухоземния път на англичаните към Индия. Трудните климатични условия провалят експедицията.▼
▲Директорите се опитват да обединят всички републиканци, но се увличат в борба ту с роялистите, ту с бившите [[якобинци]]. Този факт определя нестабилността на тяхната политика, която един от влиятелните директори
Междувременно в страната недоволството от цялостната политика на Директорията приема все по-застрашителни размери. Отново се активизират [[монархист]]ите, появяват се нови демократични клубове и издания, които пропагандират девиза на революцията „Свобода, равенство, братство“, съществуват открити разногласия между двата Съвета и Директорията, която е лишена от солидна обществена опора. На 18 брюмер (9 ноември) 1799 г. Директорията е свалена и властта преминава в ръцете на трима консули — Бонапарт, Роже Дюко и абат Сийес, като първият консул поема всички важни функции. Французите приемат преврата с надеждата, че генерал Бонапарт ще се окаже желаният от всички миротворец.▼
▲Директорията проявява изключителен интерес към европейските пазари, не само с оглед засилването на френското влияние, но и за преодоляване на финансовата криза. Те се надяват да установят мир в рамките на т.нар. естествени граници - Рейн, Алпите, Пиренеите. В същото време според тях Франция има право на компенсация за териториалното увеличение на Прусия и Австрия след [[Подялби на Полша|подялбата на Полша]] (Трето разделяне на Жеч Посполита, 1795). По идея на един от директорите
▲През 1788 г. генерал Бонапарт [[Египетска кампания|прониква в Египет]] с цел да прекъсне сухоземния път на англичаните към Индия. Трудните климатични условия провалят експедицията.
▲Междувременно в страната недоволството от цялостната политика на Директорията приема все по-застрашителни размери. Отново се активизират [[монархист]]ите, появяват се нови демократични клубове и издания, които пропагандират девиза на революцията „Свобода, равенство, братство“,
За четири години Директорията постига повече успехи на международната арена, отколкото във вътрешната политика<ref name="Grigorov"/>.
На 18 брюмер (9 ноември) 1799 г. Директорията е свалена и властта преминава в ръцете на трима консули – Бонапарт, Роже Дюко и [[абат Сийес]], като първият консул поема всички важни функции. Французите приемат преврата с надеждата, че генерал Бонапарт ще се окаже желаният от всички миротворец.
== Източници ==
<references />
[[Категория:Френска революция]]
| |||