Йосафат Козаров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „{{Биография инфо | име=Йосафат Козаров | портрет= | описание= български духовник | роден-мяс...“
 
Ред 8:
'''Архимандрит Йосафат Козаров''' е про-администратор на [[Софийска апостолическа екзархия|католиците от Източен обред в България]] през 20-те години на XX в.
== Биография ==
Йосафат Козаров е роден в гр. Пловдив през 1852 г. в семейство на католици от западен обред. Като дете постъпва в [[Католическа семинария (Пловдив)|Семинарията]] на [[Софийско-пловдивска епархия|Софийско-Пловдивския викарият]], в гр.град Пловдив, при отците [[Капуцини (монашески орден)|капуцини]]. По-късно той постъпва в Източно-католическата семинария „Св. св. Петър и Павел", при Обществото на отците успенци в [[Караагач]], днес в рамките на гр.град [[Одрин]], [[ТруцияТурция]]. След завършването му заминава като послушник в [[Париж]], а след това и в гр.град [[Осма]], [[Испания]].
След приключването на богословското си образование се завръща в [[Одрин]] и е ръкоположен за свещеник от източен обред.<ref>[http://www.kae-bg.org/?act=content&rec=70 Архимандрит Йосафат Козаров]</ref>
 
Служи известно време в [[Одрин]] и [[Цариград]], а след това се завръща в България и преподава в първоначалните училища, предимно в гр. [[Ямбол]]. Бил е за кратко енорийски свещеник в [[Зорница (област Бургас)|Топузларе]].<ref name="Елдъров">{{cite book|title=Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване|last=Елдъров|first=Светлозар|authorlink=Светлозар Елдъров|year=2002|publisher=Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия|location=София|url=http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/S_Elderov_Katolicite_v_BG.pdf}}</ref>
 
Поради семейни причини и с разрешението на Св.[[Свети престол|Светия Престол]], през 1900 г. е принуден да напусне монашеския живот и е причислен към мирското духовенство. През 1907 г. става енорийски свещеник в [[Правдино|Довруклий]].
 
През 1919 г. се оттегля в покой, но поради смъртта на отец Иван Пищийски е назначен като изповедник в Пловдивската катедрала [[Свети Лудвиг (Пловдив)|„Св. Лудвиг”]].
Ред 20:
 
Умира на 3 ноември 1925 г. в София.
 
== Източници ==
<references />