Христофор Кондов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „{{Биография инфо | име=Христофор Кондов | портрет= | описание= български духовник | роден-мя...“ |
Редакция без резюме |
||
Ред 3:
| портрет=
| описание= български духовник
| роден-място=[[
| починал-място=[[
}}
'''Архимандрит Христофор Кондов''' е апостолически администратор на [[Софийска апостолическа екзархия|католиците от източен обред]] в Тракия и Македония през 20-те години на XX в.
== Биография ==
Христофор Кирилов Кондов е роден през 1859 г. в Казанлък. Получава първоначално образование в родния си град, а след това е настанен от баща си в учебното заведение на отците възкресенци в [[Одрин]]. След като изкарва успешно шестгодишния цикъл, младежът завършва и духовната семинария към същото учебно заведение. Оттам е изпратен в Рим, където в продължение на седем години следва богословие и философия във Висшата духовна семинария „Св. Атанас". В Рим Христофор Кондов е ръкоположен за свещеник.
След завръщането си в България Христофор се установява в Одрин. Епископ [[Михаил Петков]] го назначава за свой архиерейски съветник и наместник, а същевременно и за енорийски свещеник в катедралния храм „Св. Пророк Илия" в Одрин.
Ред 15:
През 1885 г. жителите на село [[Покрован]], Ивайловградско искат от епископ Михаил Петков да им изпрати Христофор за енорийски свещеник. Христофор Кондов управлява енорията в Покрован в продължение на седем години - от 1885 до 1892 г. По негово време там е построена нова училищна сграда с осем помещения. Заедно със задълженията си като свещеник, в Покрован Христофор Кондов също така учителства. През 1888 г. за шест месеца (от 30 юни до 25 декември) за негов помощник е изпратен и ново ръкоположеният свещеник [[Атанас Минтов]].
През 1892 г. Христофор Кондов е назначен за енорийски свещеник в село [[Лизгар]], Кешанско. Наблизо се намира село Елягюню, където пет години по-рано се установява неговият другар от Покрован Атанас Минтов. Заобиколени навсякъде от гръцки и турски села, двете села приемат унията, за да съхранят своята българска националност. Те не само успяват да се преборят с интригите на
За около две години Христофор Кондов временно получава ново назначение в село [[Мустрак|Мустракли]], недалеч от Одрин, където се намира един от манастирите на монаха Пантелеймон. По решение на апостолическия делегат в Цариград енорията в Мустракли е поверена на грижите на отците августино-успенци, които развиват там успешна просветна дейност. Христофор Кондов се завръща при своите енориаши в Лизгар, а през 1914 г. епископ [[Михаил Петков]] го назначава за помощник на архиерейския наместник архимандрит [[Павел Христов (Христофор Порталие)]].<ref>[http://www.kae-bg.org/?act=content&rec=49 Архимандрит Христофор Кондов]]</ref>
В годините на Първата световна война Христофор е помощник на генералния викарий [[Павел Христов]] и за кратко енорийски свещеник в София,което му спечелва много противници в средите на македонския клир.<ref name="Елдъров"/> Той извършва своите служби в бившата румънска православна църква, която временно е отнета за нуждите на многобройните униатски бежанци в столицата. На 14 септември 1918 г. църквата е върната на румънците и отец Кондов остава без енорийски храм.
През 1918-1919 г. Христофор Кондов е енорийски свещеник в село [[Каяджик]], недалеч от [[Софлу]], [[Беломорска Тракия]].
| |||