Летище Божурище: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Petebutt (беседа | приноси)
→‎Гражданско летище, 1919-1937: ъглови кавички -> български кавички редактирано с AWB
Ред 53:
За обслужване на пътниците първоначално е ползван четвърти хангар. През 1930 г. между трети и четвърти хангар е построена масивна сграда с приемна за пътниците, митническо бюро, административни помещения и канцелария на полицията. На фасадата на първата българска аерогара с едри букви на кирилица и латиница е изписано СОФИЯ. Публикуваните отчети за въздушната поща в България за периода 1929-1932 г. дават две основни сведения: в България редовна международна „аеропланна поща” има след 1928 г.; в 1932 г. тя се пренася от три авиокомпании: полската „Лот”, френската „Сидна” и германската „Луфтханза”.
 
През 1931 г. Божурище е част от пътническо-пощенската линия на полската авиокомпания «LOT»„LOT“ Варшава - Букурещ - София - Солун. След няколко години е организирана новата въздушна линия Белград - София, която работи до избухването на Втората световна война. С тези авиокомпании пътници и поща тръгват от България със самолет за чужбина и обратно.
 
На откриването на международните авиосъобщения през Божурище е посветено издаването на специална серия от октомври 1931 година. Първата се състои от 7 марки. В миниатюрите е гълъб, носещ писмо. Авторът е художникът Б. Денев. На марките за първи път има надпис «Въздушна„Въздушна поща»поща“. На 9 май 1932 г. влиза в обращение серия от 3 марки на въздушната Аерофилателна изложба, която се проведжда в [[Страсбург]] (Франция). В миниатюри, рисувани от Н. Бисеров, е изобразен самолет Junkers G-31 над Рилския манастир. Марки били държани преди 20 май за общо 11 дни, по време на изложението в пощенската служба София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Лом, Плевен и Габрово. Марки от тази серия са валидирани със специален календарен щемпел за въздушна поща, но планираните полети по маршрут София - Страсбург не могат да бъдат реализирани и цялата кореспонденция е доставена с железопътен транспорт. През 1932 г. инж. Херман Винтер вече се е върнал в Германия и след Лазаров ръководството на ДАР е поето от златния медалист от Мичиганския университет в САЩ инж. Кирил Якимов Петков.
 
На 17 април 1933 г. тук се състоява полско-българско въздушно тържество. Показани са българските аероплани, произведени в ДАР, Божурище: ДАР-1, ДАР-2, ДАР-3, ДАР-4, ДАР-5, ДАР-6. През цялото време на тържеството в халето на аеропланната работилница е открита въздухоплавателна изложба. Провеждат се демонстрации с полски и български самолети. На 20 и 21 октомври 1934 г. на летище Божурище е организирано първото празнуване на Деня на българското въздухоплаване с подобаваща тържественост и заря, на която се извикват имената на славно загиналите български авиатори. По случай международната въздухоплавателна изложба от 7 до 28 юни 1936 г. на летище Божурище са проведени въздушни демонстрации и любителски полети.