Джедафра: Разлика между версии

'''Джедефра,(Раджедеф)''' е третият [[фараон]] от [[IV династия|четвъртата династия]], син на [[Хеопс]] и брат на [[Хефрен]].Името Джедефра (Дадаф-Риа) в превод означава: «Да„Да дългоденства,[като] Ра»Ра“.Някои египтолози четат името Джедефра, като Раджедеф,по правилата на древноегипетската писменост (името на бога-патрон и фараона да се произнасят първи даже тогава, когато са написани в края). През 2004 година световноизвестния египтолог от български произход [[Васил Добрев]] предостави аргументи, че Великия Сфинкс е бил построен от Джедефра в памет на баща му Хофу.<ref>[http://e-psylon.net/dot/index.php?item=article&action=view&article_id=1098 'Индипендънт': Васил Добрев разгада тайната на Сфинкса в Египет]</ref>

Тъи като първородния син на Хеопс принц Каваб умира млад (преди баща си),повечето египтолози считат че Джедефра е наследил трона непосредствено след него. В «Абидоския»„Абидоския“ и «Сакарския»„Сакарския“ списъци той е вписан между Хуфу и Хафра. [[Манетон]],го споменава под името Ратоисес и го поставя зад Менкаура.Името Джедефра в царски картуш е намерено на варовиковите блокове, покриващи слънчевата ладия на Хуфу, и това доказва,че той е фараона «контролирал»„контролирал“ погребението.Според [https://en.wikipedia.org/wiki/Turin_King_List Торинския царски папирус] Джедефра царува само 8 години, но според стелите с данъчни регистри се касае за период от минимум 11 години.Сведения за неговото родословие черпим и от [[папирусът Уесткар]].

Пирамидата на Джедефра е построена в Абу Руваш,северно от Гиза.Това е наи-високата част на [[Мемфиски некропол|мемфиското плато]] и макар че пирамидата е била с по-малки размери (106,2 × 106,2 м) се е извисявала наи много.Понеже от изток, юг и запад достъпа до платото Абу Руваш е затруднен,наложило се е към северо-източната страна да се построи път с дължина над 1,5 км, за да се транспортират строителните материали.За разлика от другите пирамиди в Гиза,облицовката на тази е била от червен камък. От съоръжението е останало много малко-поради използването му за материал чак до края XIX век,и понастоящем представлява купчина руини, която в наи високата си част не достига и 10 м.До източната страна на пирамидата се е намирал храм,от който почти нищо не е запазено. Около храма, в траншея с дълбочина десет метра, предназначена за царската «слънчева„слънчева ладия»ладия“,са намерени отломки от статуи, разбити умишлено и едновременно. Според някои египтолози разбитите изображения на Джедефра,свидетелстват за междоусобна борба между двамата братя, завършила с победа за Хефрен. Доказателства в подкрепа на тази хипотеза липсват,тъи като няма яснота за периода в който комплекса е разрушен. По време на експедициите си в Сахара Карло Бергман открива доказателства че по времето на строителството на пирамидата на Джедафра в района са пребивавали египтяни.На няколко километра северно от пътя на керваните,на една скална стена е нарисувана фигура на фараон,който поваля с боздуган врага си.Под нея в скалата са издълбани два [[картуша]].Клаус Кулман от Германския археологически институт е успял да ги разчете.На единия от тях е изписано "злато на боговете",а на другия-"Раджедеф,нека бъде вечно надарен с живот,дълголетие и радост".На втория картуш може да се види саморъчният подпис на фараона.Въз основа на надписите се определя и мащаба на експедицията.Това са две групи от по 400 човека,съставени от "принадлежащи на царското гробище"-тоест строители.Най-вероятно целта им е била добив и доставка на червени камъни от местните скали.<ref>Списание GEO,януари 2011г.текст Уве Георге</ref>