Диглосия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Нов ключ за Категория:Диглосия: „ “, ползвайки HotCat
ъглови кавички -> български кавички редактирано с AWB
Ред 1:
[[Файл:2006.07.28.cv.sv.Mindelo.di.jpg|thumb|300x300px|Диглосия: португалски и креолски; [[Минделу]], Сао Висенте, Кабо Верде. Португалският може да се прочете на горния знак, а креолският е написан на двете бирени реклами.]]
'''Диглосията''' ({{lang-grc|δυο}} — «[[два]]» и {{lang-grc2|γλωσσα/γλωττα}} — [[език]]а) е особена [[многоезичност]] на определена територия или в социум, при която съжителстват два езика или две форми на един и същ език, използвани от носителите им в зависимост от функционалното им предназначение.
 
Диглосията се характеризира със статут ([[de jure]]) или статус ([[de facto]]) на «висок»„висок“ и «нисък»„нисък“ език или на две йерархични форми на един и същ език.
 
Концепцията на диглосията е изградена въз основа базата от делото на [[Адамандиос Кораис]], и във връзка с последствията от налагането на [[Катаревуса]] за [[официален език]] спрямо [[Димотики]]. <ref>[http://www.diclib.com/cgi-bin/d1.cgi?l=ru&base=colier&page=showid&id=3307 Греция: Культура. Литература // Энциклопедия Кольера]</ref> Диглосията може да се появи както в рамките на родствени, така и на неродствени езици.
Ред 9:
В [[древност]]та [[иврит]] е изпълнявал ролята на книжовен език на традицията от юдейските древности, а разговорния, както и този по времето на [[Исус Христос]], е бил [[арамейски]]я. В този смисъл [[църковнославянски език|църковнославянския език]] е бил неразбираем за простолюдието или [[рая]]та по време на [[Възраждане]]то, което наложило кодифинирането на [[новобългарски език]], начало на който езиков процес било сложено с издадената в [[Крагуевац]] - [[Болгарска граматика]].
 
Интересен пример за диглосия са т.нар. [[преходни говори]], които са част от т.нар. [[балкански езиков съюз]]. По природата си това са посърбени български говори, поради което в източната част на [[Централна Сърбия]], и донякъде във [[Войводина]], съществува диглосия. Особеното при тази диглосия е, че езикът с «нисък»„нисък“ социален статут е българския, който освен аналитичен, е и исторически водещ и предопределящ средновековната книжовна, а и не само, култура на сърбите.
 
== Вижте също ==