Базилики: Разлика между версии

Базиликите за разлика от предходните византийски източници инкорпорирал както светското, така и църковното право. В този смисъл в него намерила отражение и победата на [[Иконопочитание|иконопочитатели]]те пред [[Иконоборство|иконоборци]]те. В началото на [[Византийски ренесанс|византийския ренесанс]] на преден план излязло решаването на проблема с [[юриспруденция]]та и [[правоприлагане]]то във [[Византия]]. От една страна иконоборческата [[Еклога]] на [[Лъв III (Византийска империя)|Лъв III]] била неприемлива за обществото и в частност за православната църква, а от друга от разпръснатия сборник [[Corpus Iuris Civilis]] единствено намирали приложение [[Юстинианови новели|Юстиниановите новели]]. От времето на император [[Ираклий]] до втората половина на 9 век, [[латински език|латинският език]] бил изместен окончателно от употреба от [[византийски език|византийския]]. В съдебната си практика византийският съд се облягал и на различни авторитетни коментари Corpus Iuris Civilis, често и противоречащи си. Всички тези исторически сложили се обстоятелства налагали в спешен порядък съставянето на нов кодифициран свод като източник на византийското право. {{sfn|Азаревич|1877|с=7}}

 

 

Базиликите са базират и стъпват основно на предходното римско-византийско право на Corpus Iuris Civilis.

Всяка от 60-те книги се състои от титули ({{lang-el|τίτλα}}), числото на които във всяка книга е различно, а общия брой на титулите във всичките 60 книги е 630. Титулите от своя страна се разпадат на глави ({{lang-el|κεφάλαια}}), които пък от своя страна се поделят на параграфи ({{lang-el|θέματα}}). Има случаи когато отделни параграфи във Василиките са точни копия на параграфи от [[Дигести]].

 

 

== Източници ==