|
== Кариера ==
Амансио започва футболния си път на 15 години в отбора на „[[Виктория Ла Коруня]]“ от родния си град [[Ла Коруня]], автономна област [[Галиция]]. Вече пораснал през 1958 година преминава в главния отбор на [[Ла Коруня (провинция)]], „[[Депортиво Ла Коруня|Депортиво (Ла Коруня)]]“, който играе в ''Сегунда''; когато «Депортиво»„Депортиво“ се изкачва в ''Примера'', Амансио привлича вниманието на много испански отбори, един от който е самият [[Реал Мадрид КФ|Реал (Мадрид)]]. Дори великият [[Сантяго Бернабеу Йесте|Бернабеу]] идва лично в Ла-Коруня да уговори Амаро да се писъедини към «Реал»„Реал“ и го уговоря със своя авторитет и хубава сума. Амансио преминава в [[Мадрид]] през 1962 година. Това са сложни за «Реал»„Реал“ години, когата тя преживява преустройство, идвали съвсем нови играчи. В годината на пристигането на Амансио, към «Реал»„Реал“ се присъединяват Игнасио Соко, Люсиен Мюлер и Янко Дауцик. Амансио дебютира в мача с „Бетис“ (5:2 за «Реал»„Реал“), а малко по-късно играе и първия си европейски мач, с „Андерлехт“ (3:3). През сезон 1963/64 Реал с Амансио достига финала на Купата на Европейските шампиони, но губи от „Милан“ с 1:3, а в следващия сезон «Реал»„Реал“ остъпва още на четвъртфинала, този път от „Бенфика“. Сезон 1965/66 е много по-удачен, «Реал»„Реал“, воден от Мигел Муньос отива на финала, където на [[11 май]] 1966 год. излиза срещу «Партизан»„Партизан“, който благодарение на Васович открива резултата, но Амансио в 70-та минута изравнява, лъжейки двама защитника и пробива неотразимо, а 5 минути преди края с удар от 30 метра Серена носи победуата на „Реал“. Тази Купа на шампионите остава единствена в кариерата за Амансио.
В националния отбор Амансио дебютира през 1962 год. в мача с [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]]. Играл е само в 42 мача, в които отбелязва 11 гола. Той е лидер на националния отбор спечелил [[Европейско първенство по футбол 1964|Купата на Европа]] през 1964 год., побеждавайки на финала [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] с резултат 2:1.
След края на футболната си кариера, Амансио не оставя клуба. Той започва да тренира юношите на мадридския «Реал»„Реал“, но работещ това само година, той напуска клуба. През 1982 год. новоизбрания президент на «Кралския„Кралския клуб»клуб“ Луис де Карлос предлага на Амансио да тренирова дъщерния отбор на клуба, «Реал„Реал Мадрид Кастиля»Кастиля“, и Амаро се съгласява. Във втория сезон той става шампион в ''Сегунда''. При него започват да играят знаменити впоследствие играчи — [[Емилио Бутрагеньо|Бутрагеньо]], Мичел, Мануел Санчес, Мартин Васкес, Пардеса и други. В сезоне 1985/86 на Амаро било предложено да ръководи главния отбор, но той няма успех, и бива уволнен. След напускането си от «Реал»„Реал“ Амансио работи в спортна фирма ''„Келме“'', където отговарял за продукцията за мадридското направление на бизнеса. През 2000 год. именно гласът на Амансио се оказва решаващ за избирането на новия президент на клуба [[Флорентино Перес]], който за благодарност назначава Амаро като отговорник за организацията на празника за столетието на „Реал“.
== Успехи ==
|
