Брегалнишка битка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
премествам картата; слагам телеграма на Пашич |
||
Ред 25:
== Противниците и плановете им ==
[[File:Брегалничка битка (прегледна карта).jpg|thumb|мини|лево|Прегледна карта на Брегалнишката битка]]▼
=== Българите ===
Към средата на юни 1913 г. в поречието на Брегалница е разположена 4-та българска армия, в състав 100 пехотни дружини, 6 ескадрона и 63 батареи<ref>Христов, А. ''Исторически преглед на войната на България срещу всички балкански държави, 1913 г.'' Печатница на армейския военно-издателски фонд (Военна библиотека 26), София 1946, стр. 33</ref> с командващ генерал [[Стилиян Ковачев]]. Тези сили са разпределени по следния начин<ref>Ратковић, стр. 256</ref>:
Ред 47:
Преди разсъмване на 17 юни българите предприемат офанзива по целия фронт от [[Царев връх (Осогово)|Султан тепе]] (в Осоговската планина) до [[Удово]] (на Вардар). [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] завладява подстъпите, но не и самия Султан тепе. [[Седма пехотна рилска дивизия]] край [[Дренок (Община Пробищип)|Дренак]] и 2-ра бригада от [[Четвърта пехотна преславска дивизия|Четвърта преславска дивизия]] при [[Добрево (Община Пробищип)|Добрево]] изтласкват противника на 5-10 километра от Злетовска река. [[Осма пехотна тунджанска дивизия]] форсира Брегалница при [[Щип]] и води кръвопролитни боеве с Дринската (I призив) и Моравската (I призив) дивизия на Ежов рид и край [[Сушево (Община Щип)|Сушево]]. Крайните левофлангови части на 4-та армия (3-та бригада от Седма дивизия) завземат железопътната станция [[Удово]], охранявана от слаби сръбски части.<ref>Ратковић, стр. 257-266; Дървингов, П. ''История на Македоно-одринското опълчение''. Том II, Печатница „Нов живот“, София 1925, стр. 605-607</ref>
▲[[File:Брегалничка битка (прегледна карта).jpg
Въпреки внезапното нападение, 4-та армия среща твърда съпротива на сърбите и не успява да постигне желания бърз успех.<ref>Филипов, стр. 428</ref>
Line 56 ⟶ 58:
=== 19-21 юни. Поражение на сърбите при Криволак ===
[[File:Bitka kaj Krivolak, Timocka divizija i bugarski trupi kaj Krivolak, 1913.JPG|мини|300п|Телеграма на Пашич до сръбската легация в Лондон от 24 юни, с която опровергава съобщенията за българската победа при Криволак.]]
Както генерал Савов, така и генерал [[Радко Димитриев]], който го сменя на поста помощник-главнокомандващ на 20 юни, разчитат, че 4-та армия ще съумее да нанесе решително поражение на сръбските войски за по-малко от седмица – преди натискът на гръцката армия от юг да даде позитивен за сърбите резултат. Основните си надежди българското командване възлага на операцията срещу десния фланг на противниковата 3-та армия при [[Криволак]].<ref>Марков, стр. 90-93</ref>
| |||