Българско национално радио: Разлика между версии

'''Българското национално радио''' ('''БНР''') е национален автономен информационен и културен институт според Закона за [[радио]]то и [[телевизия]]та, обнародван на 10 септември 1996 г. БНР е една от двете държавни обществени медии в България, заедно с [[Българската национална телевизия]]. За основополагаща дата на държавното радио в Българиия се счита 25 януари 1935 г., когато [[Борис III|Цар Борис III]] издава указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост.<ref>[http://bnr.bg/aboutbnr/page/istoria-na-bnr-darjavnoto-radio История на БНР, ІІ част: Държавното радио] bnr.bg//посетен на 25 януари 1935 г.</ref>

На 25 януари 1935 г. [[Борис III|Цар Борис III]] подписва Указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. На 18 юни 1935 г. за първи главен ръководител на Радио „София”„София“ е назначен Панайот Тодоров Христов, известен с псевдонима [[Сирак Скитник]] — – поет, художник и театрален критик. В началото на 1936 г. са инсталирани три антени, с характерната ромбоидна форма, доставени от унгарската фирма „Стандарт”„Стандарт“ за радиоизлъчване на средни вълни. Антените са разположени край село [[Вакарел]] — – за Радио „София", край село [[Могила]] — – за [[Радио Стара Загора]] и край разклона за Шумен&nbsp;— – за [[Радио Варна]]. На 21 май 1936 г. трите радиостанции едновременно започват да излъчват като част от първата българска национална радиомрежа с равнопоставени радиопрограмни служби в София, Варна и Стара Загора.

През 1938 г. започва строежът на нова страда на Радио „София”„София“ на булевард „Драган Цанков" № 4, в тогавашната вилна зона на [[София]]. Основният строеж е завършен през 1941 г., след което германската фирма „Telefunken" оборудва новия радиодом с най-модерни за времето си технологии. Новите студиа, открити през 1942 г., са сочени като най-модерни на Балканите. Също през 1942 г. сигналът на службата „Точно време”време“ от Астрономическата обсерватория започва да се излъчва по Радио „София”„София“. През зимата на 1943–19441943 – 1944 г. по време на [[Бомбардировки на София|англо-американските бомбардировки над София]] бомба пада и събаря задната част на първо студио. Радиото е евакуирано в училището на софийското село [[Нови хан]]. Екипът на Радио „Варна" също е евакуиран&nbsp;— – в близкото село [[Игнатиево]].

=== Развитие по време на социализма ===

Точно в 6 часа сутринта на 9 септември 1944 г., след извършен въоръжен преврат, [[Кимон Георгиев]] прочита по Радио „София”„София“ прокламация на [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]]. За директор на радиото е назначен Орлин Василев, скоро заменен от завърналия се от Москва [[Карло Луканов]], ръководил радиото 1947 г. Радиото се превръща в идеологическа институция на новата Отечественофронтовска власт. На 2 август 1945 г. от Москва [[Георги Димитров]] изпраща писмо-указание до Карло Луканов. В него четем: ''„Мобилизирайте всичките свои сили и следвайки указанията на ЦК по конкретните въпроси, направете радиото действително мощен фактор в днешното голямо политическо сражение на отечественофронтовската демокрация с тъмните сили на фашизма и реакцията …”…“'' Директорът на Радио „София" до 1944 г. Йордан Стубел, директорът на Радио „Скопие" Есто Везенков и известният говорител на радиото по царско време Петър Витанов са осъдени от [[Народния съд]] като „врагове на народа”народа“ и изпратени в трудов лагер.

С помощта на съветски резервни части през 1946/1947 г. започват първите опитни предавания на така неречения „предавател София II”II“. На 15 март 1948 г. той влиза в редовна експлоатация, излъчвайки на средни вълни 395 мm / 760 KHzkHz с мощност 15 kW. Така е поставено началото на [[Христо Ботев (програма)|Втора програма]] на Радио „София".

На 1 октомври 1953 г., в 21:25 ч. по първа програма на Радио „София", за първи път прозвучава сигналът на Съветското радио, последвам от думите: ''„Говорит Москва, Говори София! Добър вечер, драги слушатели! Започваме нашето предаване за трудещите се от Народна република България …”…“'' Оттук нататък дълги години [[Радио София]] ще излъчва всеки петък половинчасовите предавания, изпратени от Радио „Москва". На 2 юли 1955 г. край [[Пловдив]] започва излъчването на радиопредавател „Сребрю Бабаков”Бабаков“ – така се слага началото на [[Радио Пловдив]].

През втората половина на 60-те години в радиото започват да се търсят нови композиционни форми и нови предавания. Това е нов етап етап, в който радиожурналистът влиза в студиото на живо. Първият пример за блоково предаване, водено на живо, е музикално-информационният „От 6 до 8”8“. През 1966 г. се появява и седмичното предаване „Хоризонт&nbsp;— – радиостанция на младежта”младежта“, излъчвано всеки вторник по I-ва програма на радиото. В следващите години предаването се нарича „Хоризонт на вълните на младостта”младостта“ и „Супер събота”събота“. През 1969 г. на УКВ 71,45 MHz за района на [[София]] започват излъчвания на [[Орфей (програма)|III-та програма]] на Българското радио.

От 4 януари 1971 г. I-ва програма на Българското радио носи името „[[Хоризонт (програма)|Хоризонт]]”“. Новата програма е информационно-музикална и заимствана от формата на Радио „Франс Интер". Особени заслуги за създаването на новата програма имат проф. Веселин Димитров и Еди Емирян, които са и сред първите журналисти-водещи.

II-ра програма е наречена „[[Христо Ботев (програма)|Христо Ботев]]”“, а III-та програма — – „[[Орфей (програма)|Орфей]]”“. Новата литературно-музикална програма има стремежа да срещне своите слушатели с по-сложните естетически изяви и проблеми в изкуството. На 28 май 1971 г. по програма „Орфей”„Орфей“ за първи път в България се излъчва стереофонично. През 1972 г. е открита новата сграда на Българското радио в София, на булевард „Драган Цанков” №Цанков“ 4. През 1977 г. е открита IV-та програма на Българското радио – „[[Знание (програма)|Знание]]”“.

През 80-те за първи път излизат в ефир предаванията „Преди всички”всички“, „Добър ден”ден“, „Неделя 150”150“, „Хора, пътища, автомобили”автомобили“, „Спорт и музика”музика“, станали емблематични за Българското национално радио.

На 3 януари 1984 г. започва излъчването на първият нощен блок в ефира на България - – „Нощен Хоризонт”Хоризонт“ с водещи тогава [[Петър Пунчев]] и [[Константин Тилев]] – днес управители на Радио „FM+". Водещи на „Нощен Хоризонт”Хоризонт“ през 80-те още са Владимир Стамболиев, Владо Гълъбов, Валентин Михайлов-шеф на екипа, Владо Емилов, Ивайло Малинов и Румен Ивайлов. В някои от предаванията се включват отворените телефонни линии, на които слушателите, без режисура, могат да изразяват мнението си по проблеми, които вълнуват обществото ни, което често поставя водещите в трудни ситуации и води до административни наказания и разследване от ДС. Първото излъчване на обедният информационен блок „12 плюс три”три“ е на 4 януари 1989 година. Водещи Георги Папакочев, Чавдар Стефанов, Петко Георгиев, Йордан Лозанов, Ивайло Малинов.

През декември 1992 г., заради финансови съкращения, са закрити програмите „[[Орфей (програма)|Орфей]]“ и „[[Знание (програма)|Знание]]“, а част от предаванията им са включени в програма „[[Христо Ботев (програма)|Христо Ботев]]”“. През 1998 г. се закрива и регионалната програма „[[Ефир София]]“, излъчваща от 13:05 до 14:00 ч. на 68,05 MHz и 774 KHzkHz в [[София]].

На 6 февруари 2001 г. регулаторният орган [[НСРТ]] избира поета и преводач [[Иван Бориславов]] за нов генерален директор на БНР. По-голямата част от служителите на Националното радио се обявяват категорично против избирането му за директор, поради некомпетентност и заплашват със стачни действия. [[Иван Бориславов|Бориславов]] влиза на работното си място с помощта на полицията, която избутва протестиращите журналисти. На 14 февруари 2001 година и. д. директорът на програма „[[Христо Ботев (програма)|Христо Ботев]]”“ Георги Василски започва гладна стачка с искане за оставка на [[Иван Бориславов]]. На 18 февруари 2001 г., в резултат на прекалено остри въпроси от страна на Лили Маринкова, интервюираният по телефона [[Иван Бориславов|Бориславов]] получава инфаркт и е приет по спешност в „Пирогов”„Пирогов“. На 19 март 2001 г. НСРТ утвърждава нов управителен съвет на БНР, за временно изпълняващ длъжността директор е назначен композиторът [[Александър Бръзицов]]. Следват уволнения, новият управителен съвет затваря студиата на радиото и пуска в ефир свое студио. На 4 април [[Върховен административен съд|Върховният административен съд (ВАС)]] обявява решението на НСРТ за избора на Иван Бориславов за незаконно, а на 28 май НСРТ избира с консенсус [[Поля Станчева]] за нов генерален директор на БНР.

Шестата регионална програма на Българското национално радио – Радио „София“ започва излъчването си на 7 септември 2007 г. От началото на август започват първите новинарски емисии, а на 17 септември 2007 г. тръгват и първите предавания. Радиото излъчва на 94,5 MHz. Наследник е на регионалната програма „Ефир София“, която стартира в края на 60-те години на XX век. Излъчвала се на 68,05 MHz от 13:05 до 14:00 часа за района на София. Закрита е през 1998 година. От 17 септември 2009 г. до 20 декември 2013 г. програмата на Радио „София“ се излъчва на една честота съвместно с Парламентарния канал на БНР (излъчван от 1992 до 2004 г. на 69.26 MHz). Постепенно – до 2012 г., Радио „София“ започва излъчване в Ихтиман, Боровец и Своге.

Парламентарният канал на БНР излъчва от 1992 г. на живо заседанията на Народното събрание на ултракъси вълни 69,26 МHz за района на София и на дълги вълни 261 КHz за Западна България. Те се провеждат в сряда, четвъртък и петък от 9:00 до 14:00 часа. По решение на Народното събрание заседанията могат да бъдат удължавани или скъсявани. През останалото време се ретранслират програми на Българското национално радио, като до 2004 г. те са комбинирани с програма „Хоризот“, след което парламентарният канал започва излъчване на ултракъси вълни за София – 94,5 МHz, допълван от програма „Христо Ботев“. От септември 2007 г. до декември 2013 г. програмата е комбинирана с Радио „София“, като през периода 2011– 2013 г. заседанията на Народното събрание се излъчват на ултракъси вълни и в Ихтиман, Боровец и Своге. На 20 декември 2013 г. е прекратено УКВ излъчването на парламентарния канал, като през 2014 г. той се излъчва единствено на дълги вълни 261 КHz. На 1 януари 2015 г. официално е закрит единственият предавател на дълги вълни на Балканския полуостров. На 20 януари 2015 г. парламентарният канал започва излъчване на ултракъси вълни 90,0 МHz за района на Кърджали и на средни вълни 576 KHzkHz за Видинска област. От 1 септември 2015 г. парламентарният канал се излъчва и в Шумен на ултракъси вълни 90,1 МHz.

* управителен съвет – Виктор Серафимов, Екатерина Борисова, Момчил Георгиев, Свилена Симеонова

* програмен директор на програма „Хоризонт”„Хоризонт“ – Васил Велев

* програмен директор на програма „Христо Ботев”Ботев“ – Кирил Калев

* директор [[Хоризонт (програма)|програма „Хоризонт”„Хоризонт“]] – Васил Велев

* директор [[Христо Ботев (програма)|програма „Христо Ботев”Ботев“]] – Кирил Калев

* директор на Дирекция "Финанси"„Финанси“ – Ирена Мачева

* директор на Дирекция "Техника"„Техника“ – Свилен Узунов

* директор на Дирекция "Реклама„Реклама и маркетинг"маркетинг“ – Христо Вълчев

* директор на Дирекция "Музикална„Музикална къща БНР"БНР“ – Теодосий Спасов

* директор на Дирекция "Мултимедийни„Мултимедийни програми"програми“ – Валери Ценков

* директор на Дирекция "Правна„Правна и човешки ресурси"ресурси“ – Десислава Лилова

* директор на дирекция "Архивен„Архивен фонд"фонд“ – Антон Митов

* директор на дирекция "Международно„Международно сътрудничество"сътрудничество“ – Албена Миланова

* [[Хоризонт (радио)|Програма „Хоризонт”„Хоризонт“]]

* [[Христо Ботев (радио)|Програма „Христо Ботев”Ботев“]]

* [[Радио България|Радио „България“]] — – 24 часа на 11 езика за целия свят