Скопска епархия: Разлика между версии

[[File:Skopje Diocese Bulgarian Exarchate Marriage Document.jpg|мини|250п|Свидетелство за женитба, Скопска епархия, 14 декември 1941 г.]]

 

Скопие е завладян от българския цар Калоян в 1203 година и той присъединява епархията, както и Призренската, към [[Търновска патриаршия|Търновската патриаршия]]. В 1204 година на катедрата е митрополит [[Марин Скопски|Марин]], който заедно с останалите български епископи приема [[Калоянова уния|унията]] и пише молба до папа [[Инокентий III]] за палиум. Това е единственото свидетелство за принадлежността на Скопие в началото на XIII век към диоцеза на българската църква. След това вероятно градът попада в ръцете на [[Стрез]], а след смъртта му в 1214 година – в тези на епирския деспот [[Теодор Комнин]], който поставя на престола в Скопие византиеца [[Йоан I Скопски|Йоан]], подчинен на [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]]. От 1230 до 1246 година епархията е в България, но няма сведения дали е подчинена на Търновската или на Охридската катедра. В 1231 – 1232 година охридският архиепископ [[Димитър Хоматиан]] пише писмо до скопския епископ, с което обаче единствено се застъпва са скопския свещеник Драгомир и не става ясно на кого е подчинена Скопската епархия. Бистра Николова предполага, че тъй като в този период областта е управлявана от българския протосеваст Прибо, „много вероятно е Скопската епископия йерархически да е била включена към Българската църква, но поради близостта с Охрид и традиционните връзки с архиепископията духовниците на областта да се отнасяли при спорове към съда на Охридската църква“, която в началото на 30-те години на XIII век също попада под влиянието на Търновската патриаршия. Според [[Иван Снегаров]] при управлението на Стрез Скопие се връща към Охрид и той не смята, че Иван Асен II е предал епархията на Търново.<ref name="Николова 222">{{cite book |title= Устройство и управление на Българската православна църква (ІХ-ХІV в.) |last= Николова |first=Бистра |year= 1997 |publisher=Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location= София |pages=222 }}</ref>

 

След разгрома на Югославия от Германия през пролетта на 1941 година, Българската екзархия възстановява своя диоцез в анексираните от България части от Вардарска и Егейска Македония и в Западна Тракия. Временното управление на Скопско-Велешката епархия е връчено на митрополит [[Софроний Търновски]] с помощник епископ [[Максим Браницки]].<ref>{{cite book |title=Възстановяване на екзархийското наследство в Македония |last=Елдъров |first=Светлозар |authorlink= Светлозар Елдъров|year= 2012|publisher= в: Националното обединение на България 1940 – 1944 г., Македонски научен институт |location= София|isbn=978-954-8187-86-2 |pages=131 }}</ref>

 

В 1944 година преди да отпътува за България митрополит Софроний назначава временен епархийски духовен съвет, който да управлява епархията от негово име, до установяването на нормална църковна власт. В него влизат като председател [[Кирил Стоянов (свещеник)|Кирил Стоянов]], [[Стоил Давидов]] от Кратово и протойерей [[Спиро Личеновски]] от Дебър.<ref name="Елдъров 145">{{cite book |title=Възстановяване на екзархийското наследство в Македония |last=Елдъров |first=Светлозар |authorlink= Светлозар Елдъров|year= 2012|publisher= в: Националното обединение на България 1940 – 1944 г., Македонски научен институт |location= София|isbn=978-954-8187-86-2 |pages=145 }}</ref>

[[Файл:Skopska mitropolija.jpg|мини|Изглед от Скопската митрополия преди 1962 г.]]

== Манастири ==

Известни църкви и манастири в епархията са: