|
== География ==
Село Обидим се намира в [[Пирин]], в близост до ски курорта [[Банско]]. Селото е на 1200 метра надморска височина. В землището на селото има общо 13 църкви, параклиси, иконостаси и един манастир.
== История ==
Селото е основано в началото на 14XIV век. Обидим в началото е представлявало множество махали раздалечени на километри една от друга. Поминъкът е бил предимно скотовъдство, като през зимата много от тях се местели със своите стада в Беломорието (по поречието на река [[Места]] и [[Струма]] и най-вече в Южния дял на [[Родопи]]те).
Като крупно селище Обидим се оформя в началото на 19XIX век, като махалите постепенно изчезват, а собствениците намират по-привлекателен живот в селото, където се намира и по настоящем. В 1842 година е построена църквата „[[Свети Николай (Обидим)|Свети Николай]]“.<ref name="ЕПК 63">{{cite book |title= Енциклопедия „Пирински край“, том II |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1999 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location= Благоевград |isbn= 954-90006-2-1 |pages=63 |url= |accessdate=}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Обидим (Obidim) е посочено като село със 185 домакинства и 430 българи.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 128 - 129.</ref>
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Обидим (Obidim) е посочено като село със 185 домакинства и 430 българи.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 128 - 129.</ref>
В 1889 година [[Стефан Веркович]] („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) отбелязва Обидим като село със 175 български къщи.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 236-237.</ref>
Селото е опожарено и по време на Балканската война в 1912 г. Голяма част от населението се преселва в пределите на България — предимно в [[Чепино (квартал на Велинград)|Чепино]], Пещерско. Непосредствено след отеглянето на турската войска част от населението отново се завръща. Селото започва своя възход като се изграждат множество нови къщи и населението взема дейно участие в обществено политическия живот — активно участва във войните 1912 - 1918 г. давайки десетки жертви.
В 1914 година е построена църквата на манастира „[[Обидимски манастир|Свети Пантелеймон]]“.
== Религии ==
Населението е християнско. В землището на селото има общо 13 църкви, параклиси, иконостаси и един манастир. Църквата „[[Свети Николай (Обидим)|Свети Николай Чудотворец]]“ е построена през 1842 г. и осветена през 1843 година. Самата сграда е с размери 23 метра дължина, 13 метра ширина и 8 метра височина. Ширината на зидовете е 1 метър. В близост до селото сред гората се намира манастирът [[Обидимски манастир|„Свети Панталеймон“]].
== Обществени институции ==
В началото на 20 век се обособяват различни партии като водеща сред тях е ВМРО.
Благодарение на създадената традиция от 70 години на миналияXX век, на всеки 5 години се провежда събор на Мачища поляна на 2 кмkm от селото. Много от потомците на Обидим, пръснати по цялата страна, ежегодно провеждат родови срещи. ▼== Редовни събития ==
▲Благодарение на създадената традиция от 70 години на миналия век, на всеки 5 години се провежда събор на Мачища поляна на 2 км от селото. Много от потомците на Обидим, пръснати по цялата страна, ежегодно провеждат родови срещи.
== Личности ==
| 