Битка при София: Разлика между версии

В началото на м. януари 1877 г., [[Западен отряд на Гурко|Западният отряд на Гурко]] успешно [[Преминаване на Западния отряд на Гурко през Стара планина|преминава Стара планина]]. Частите на отряда се съсредоточават при с. [[Яна (село)|Яна]]. [[Орханийска армия|Орханийската османска армия]], след [[Битка при Ташкесен|Битката при Ташкесен]], се оттегля в Софийското поле. [[Западен отряд на Гурко|Западният отряд на Гурко]] преминава към операция по разгрома на [[Орханийска армия|Орханийската османска армия]], съгласно плана за заключителните действия във войната.

{{цитат|„Вероятно нямаше да преминем Балкана, ако не бяха тези мълчаливи и силни българи, донесли ни хляб и топла храна. Накараха ни да махнем конете, за да запрегнат своите волове към оръдията и така тръгнаха първи да прокарват партинапъртина през преспите и чудовищния студ“. – Генерал Йосиф Гурко}}

Част от силите на Западния отряд на Гурко, с численост 20 000 войника и 46 оръдия, и с командир генерал-майор [[Отон Раух]], са насочени вкъм Софийското поле. Групирани са в две колони : дясната колона на генерал-лейтенант [[Николай Веляминов]] нанася удар от север, а лявата колона на генерал-майор Отон Раух – от изток. Противникът е ''Софийската османска част'', 15 000 войника, командирпод командването на Осман Нури паша. Заел е подстъпите към София и укрепленията около града.

На 19 / 31 декември, османски сили (5 000 войника) се насочват срещу колоната на генерал-лейтенант Веляминов (4 200 войника). Противникът опожарява с. [[Долни Богров]] и с. [[Ботунец]]. Води се престрелка. На следващия ден 20 декември/1 януари, османските сили атакуват фронтално. Отбити са две атаки и опит за обхващане на руските флангове. След руска контраатака противникапротивникът изоставя с. Долни Богров и е преследван до свечеряване.

На 21 декември/2 януари колоната на генерал-майор Раух излиза от с. [[Саранци]] и се насочва към с. [[Горни Богров]]. Преминава р. [[Искър]] и води престрелка при моста до с. [[Враждебна]]. Противниковите сили са подложени на артилерийски обстрел и обход на левия фланг от Лейбгвардейския Преображенски полк. НеОсманската издържатвойска не издържа на натиска и след като запалватзапалва моста, се оттеглятоттегля към София.

Силите на Западния отряд на Гурко преминават в общо настъпление на 22 декември/3 януари. Колоната на генерал-лейтенант Веляминов превзема с. Кубратово, с. Биримирци и изпраща разезди (обратна свръзка) към с. [[Орландовци]]. Колоната на генерал-майор Раух овладява моста при чифлика ''Чардакли'' (дн. Врана) и прекъсва пътя за отстъпление впо направлението на [[София]] – [[Пловдив]]. Кавказката казашка бригада (полковник [[Иван Тутолмин]]) настъпва впо направлението [[Дървеница (квартал)|Дървеница]] – [[Бояна (квартал на София)|Бояна]]. Изправен пред реална заплаха от обкръжаване, Осман Нури паша започва бързо изтегляне в направлението [[Перник]] – [[Радомир]]. По шосето са изоставени 6 000 ранени и болни и измръзнали османски войници. С намесата на чуждестранните консули ([[Вито Позитано]] и [[Леандър Леге]]) е осуетен опит за подпалване на града. На 23 декеври/4 януари 1878 г. в София влизат първите руски части : Кавказката казашка бригада и Гродненския Хусарски полк. Завзети са големи военни складове с боеприпаси и продоволствие. В катедралния храм е отслужен благодарствен молебен в присъствието на генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]] и генерал-майор [[Отон Раух]].

След битката при София Орханийската османска армия престава да съществува като организирана военна сила. На Османската империя са нанесени непоправими човешки и материални загуби. Открито е за настъпление направлениетоНаправлението [[София]] – [[Пловдив]] – [[Одрин]] е открито за настъпление. Пловдив е [[Битка при Пловдив|освободен]] на [[16 януари]], а Одрин е [[Превземане на Одрин|превзет]] на [[20 януари]].