Обретенов е роден на 23 август 1903 г. в [[Провадия]], в семейството на учители. Баща му е един от основателите на [[Българска комунистическа партия#1891 .E2.80.94 1919|социалистическата партия]] в града. Възгледите на бащата определят класовата и политическа насоченост на Обретенов. По негови думи, още в гимназията той е убеден съмишленик на [[Комунизъм|комунистическото движение]]. ГимназиалноГимназиалното си образование завършва във [[Варна]] (1922). Заминава за [[Полша]] (1924) -– отначало следва музика в [[Лвов]] (след 1939 г. градът е в [[Украйна]]). По-късно учи архитектура и завършва в архитектурнияАрхитектурния факултет на политехниката във [[Виена]] през 1929 г.
След завръщането си в България е архитект в [[БДЖ]] (1929- – 1931) и в Софийския гарнизон (1932- – 1934).
След [[Деветнадесетомайски преврат|ДеветнадесетомайскиятДеветнадесетомайския преврат (1934)]] архитект Обретенов е автор на архитектурното оформление на мемориалните стени с емайлирани табели, носещи имената на загиналите военни чинове от [[Първи пехотен софийски полк|Първи]] и [[Шести пехотен търновски полк|Шести]] пехотни полкове, известни като „Паметник на знайния воин“ или като „Войнишки паметник“ в двора на казармите на [[Първи пехотен софийски полк|Първи]] пехотен полк в [[София]], открити през октомври 1934 г. Това е единствената известна архитектурна творба на Обретенов. Тези мемориални стени са частично разрушени при [[Бомбардировки на България|бомбардировките през (1944)]] и изцяло премахнати заради строителството на [[Национален дворец на културата|Народния дворец на културата „Людмила Живкова“ (НДК)]], оформлението на околното му пространство и издигането на [[1300 години България (София)|паметника „1300 години България“]].
От началото на 30-те години Обретенов се свързва тясно с [[Николай Хрелков]], със сътрудници на литературния комунистически печат, с прогресивни писатели и дейци на изкуството. От това времавреме са и първите му публикации, в които отстоява възгледа за ново прогресивно изкуство. Сътрудничи на списанията ''„Архитектура“'', ''„[[Хиперион (списание)|Хиперион]]“'', ''„Научна мисъл“'', ''„Брод“'', ''„РЛФ“'', ''„Асо“'', ''„ЛИК“'', на вестниците, ''„Заря“'', ''„[[Кормило]]“'' и др. Воюва срещу буржоазния [[модернизъм]] и [[формализъм]], като прави опити да излезе с програмни постановки за значението и развитието на [[изкуствознание]]то, архитектурата и изобразителното изкуство.
Ал.Александър Обретенов е по-голям брат на българския композитор, хоров диригент и общественик [[Светослав Обретенов]] (1909- – 1955).
