Национален конвент: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
копирам пасаж от Първа френска република |
|||
Ред 1:
{{други значения|Френския конвент|Американския конвент|Конституционен конвент|Европейския конвент|Конвент за бъдещето на Европа}}
{{дописване}}
'''Национален Конвент''' ({{lang-fr|Convention nationale}}) е висш законодателен и изпълнителен орган по време на [[Велика Френска революция|Великата Френска революция]] и Първата френска република. Действа от 21 септември 1792 до 26 октомври 1795 г. Изборите за Конвент са двустепенни и в тях участват всички мъже (с изключение на прислугата), навършили 21 години. По този начин националният Конвент е първото френско законодателно събрание, избрано чрез всеобщо избирателно право. Името му е заето от американския [[Конституционен конвент]] от 1787 г<ref>{{cite book |title= История на новото време |last= Борислав|first=Гаврилов |year= 2011|publisher= Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|location=София |isbn=978-95407-3081-3 |pages=166 }}</ref>.
Конвентът отменя монархията и обявява създаването на Френска [[република]], а през януари [[1793]] г. осъжда на смърт краля на [[Франция]] [[Луи XVI]].
Депутатите от Конвента образуват три групировки: [[жирондисти]], [[якобинци]] и ”блато”.
== Жирондистки конвент ==
Конвентът започва да заседава на 21 септември 1792 година в Париж . На 22 септември Конвент отменя монархията и провъзгласява Франция за република. Количествено Конвентът се състои от 160 жирондисти, 200 монтаняри и 389 депутати от Равнината или блатото ({{Lang-fr|La Plaine ou le Marais}}), общо 749 депутати <ref group="notes">Цифрите за принадлежност към една или друга групировка по време на съществуването на Конвента се променят. «Водеща роля в Конвента имат републиканските „партии“ сред които обаче тече остра борба практически по всички въпроси на вътрешната и външната политика. Дясното крило заемат [[Жирондисти|жирондистите]] (около 140 души), сред които са такива крупни политически фигури като Брисо, Верньо, Гюаде, Петион, Бюзо и др... Лявото крило са [[Монтаняри|монтанярите]] (отначало малко над 110 души, но с времето броят им нараства до 150) и представлява пъстър конгломерат от хора с най-разнообразни социални и икономически възгледи... Между двете враждуващи групи се разполага „блатото“, или „равнината“ – пасивно болшинство (около 500 депутати), поддържащи ту едните, ту другите.»</ref>{{sfn|Чудинов|2006|с=297}}. Една трета от депутатите е участвала в предишните събрания и носи със себе си всички предишни разногласия и конфликти{{sfn|Rude|1991|с=80}}.
На 22 септември идва новината за [[Битка при Валми|битката при Валми]]. Военната ситуация се е променила: след Валми пруските войски се оттеглят, и през ноември френските войски заемат левия бряг [[Рейн|на река Рейн]]. Австрийците, обсадили [[Лил]], на 6 ноември са разбити от [[Шарл Франсоа Дюмурие|Дюмурие]] в битката при Жемап и евакуират [[Австрийска Нидерландия]]. Завзета е [[Ница]], а [[Савоя]] встъпва в съюз с Франция{{sfn|Hampson|1988|с=157}}.
Лидерите на Жирондата отново се връщат към революционната пропаганда, обявявайки „мир на колибите, война на дворците“ ({{Lang-fr|paix aux chaumières, guerre aux châteaux}}). В същото време се появява концепцията за „естествени граници“ на Франция с граници по река Рейн, Алпите и Пиренеите. Френската офанзива в Белгия застрашава британските интереси в Холандия, което води до създаването на [[Война на Първата коалиция|първата коалиция]]. Решителният разрив настъпва след екзекуцията на краля и на 7 март Франция обявява война на Англия, а след това и на Испания{{sfn|Doyle|2002|p=199 – 202}}. През март 1793 година започва [[Вандейско въстание|Вандейското въстание]]. За защита на революцията на 6 април 1793 г. е създаден [[Комитет за обществено спасение]], чийто най-влиятелен член е [[Жорж Дантон|Дантон]].
=== Съдът над Луи XVI ===
[[Файл:ExaminationLouistheLast.jpg|ляво|мини|220x220пкс|Съдът над краля в Конвента ]]
След въстанието на 10 август 1792 Луи XVI е поставен под силна стража в Темпл. След откриване на тайна каса с документи в двореца Тюйлери на 20 ноември 1792 провеждането на съд над краля става неизбежно. Откритите документи извън всякакво съмнение доказват опитите на краля да възвърне властта си и дават повод той да бъде обвинен в държавна измяна{{sfn|Rude|1991|с=82}}.
Съдебният процес започва на 10 декември. Луи XVI е определен като враг и „узурпатор“, чужд на нацията. Гласуването започва на 14 януари 1793. Гласуването за вината на краля е единодушно. Председателят на Конвента, Верньо, обявява резултата от гласуването така: „От името на френския народ Националният Конвент обявява Луи Капет за виновен в злоумишлени действия против свободата на нацията и общата сигурност на държавата.“{{sfn|Jordan|1979|p=172}}.
Гласуването за присъдата започва на 16 януари и продължава до сутринта на следващия ден. От присъстващите 721 депутати, 387 гласуват за смъртно наказание. По заповед на Конвента цялата Национална гвардия на Париж, е построена от двете страни на пътя към ешафода. Сутринта на 21 януари Луи XVI е обезглавен на площада на Революцията{{sfn|Doyle|2002|p=196}}.
=== Падане на жирондистите ===
[[Файл:RiotsMay31-June2_1793.jpg|дясно|мини|220x220пкс|Въстание от 31 май – 2 юни 1793 г.]]
Икономическата ситуация в началото на 1793 г. все повече се влошава и в по-големите градове започват вълнения. Революционни активисти от Париж започват да призовават за поставяне на ''„максимум“'' на цените на основните хранителни продукти. Бунтовете продължават цялата пролет на 1793 г. и Конвентът създава Комисия на дванадесетте, в която са включени само жирондисти. По заповед на комисията са арестувани няколко души и на 25 май Парижката комуна (общината) изисква тяхното освобождаване; в същото време общи събрания на секциите в Париж съставя списък на 22 видни жирондисти и изисква техния арест. В Конвента в отговор на това Инар заявява, че ако парижките секции се противопоставят на депутатите от провинцията, Париж ще бъде разрушен{{sfn|Hampson|1988|176 – 178}}.
== Якобински Конвент ==
[[Якобинци]]те обявяват въстание и на 29 май делегати, представляващи тридесет и три парижки секции, формират въстанически комитет. На 2 юни 80 000 въоръжени [[санкюлоти]] заобикалят Конвента. След демонстративен опит на депутатите да излязат те се натъкват на въоръжени национални гвардейци и са принудени да се подчинят на натиска и да обявят ареста на 29 водещи жирондисти{{sfn|Soboul|1975|309}}.
Безредиците в провинцията започват още преди това. В Лион водачът на местните якобинци Шалие е арестуван още на 29 май, а на 16 юли екзекутиран. Много жирондисти в Париж избягали от домашен арест, а новината за насилственото изгонване на депутатите-жирондисти от Конвента предизвиква в провинцията протестно движение, обхванало по-големите градове на юг – [[Бордо]], [[Марсилия]], [[Ним]]{{sfn|Чудинов|2006|с=300}}. На 13 юли [[Шарлот Корде]] извършва убийството на идола на санкюлотите [[Жан-Пол Марат]]. Тя е в контакт с жирондистите от [[Нормандия]] и се предполага, че те са я използвали като свой агент{{sfn|Hampson|1988|p=189}}. Освен всичко това, пристига новина за безпрецедентна държавна измяна: [[Тулон]] и намиращата се там ескадра са предадени на ангичаните{{sfn|Lefebvre|1963|p=68}}.
При якобинците Конвентът става висш орган на [[Якобинска диктатура|якобинската диктатура]]. По време на правителството на якобинците Конвентът създава [[Комитет за обществено спасение]] и [[Комитет за всеобщата сигурност]]. Вторият комитет има за цел да се пребори с кризисната обществена ситуация и получава неограничени права, включително и съдебни.
Дейността на Конвента като институция е прекратена от [[Директория]]та на [[26 октомври]] [[1795]] г.
== Бележки ==
<references group="notes"/>
== Източници ==
<references />
[[Категория:Социални концепции]]
[[Категория:Френска революция]]
| |||