Мосомище: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 9:
}}
 
'''МусоМосо̀мище''' (до 2016 г. '''Мусо̀мища''') е [[село]] в Югозападна [[България]]. То се намира в община [[общинаГоце Делчев (община)|Гоце Делчев]], [[област Благоевград]].
 
== География ==
В горната си част село МусомищеМосомище е сгушено в [[Пирин]] планина, а от крайните му източни улици започва долина, достигаща река [[Места]]. Селото е само на 800 мm от град [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] (Неврокоп). Местностите около село МусомищеМосомище са едни от най-забележителните в целия регион. На първо място се нарежда местността ''Топлицата'', известна с [[карст]]овия си извор и прекрасен летен плаж. Съчетание на [[бор]]ова гора и кристално чиста изворна вода (два басейна и условия за речен [[риболов]]).
 
== История ==
От османски поименен регистър от 1478 година става ясно, че към тази дата в МусомищеМосомище са живели 158 немюсюлмански домакинства и 5 на тюркмени-мюсюлмани.<ref>{{cite journal
| last = Радушев
| first = Евгени
Ред 44:
== Културни и природни забележителности ==
{{обработка|форматиране}}
Храм-параклисът ''[[Георги Победоносец|Св.„Свети Георги Победоносец]]''Победоносец“ е построен в крайната западна част на селото, откъдето започва и планината. До него се намира единствената [[сеизмология|сеизмологична]] станция в целия регион. Непосредствената близост на Мусомище до Пирин планина дава на неговите жители добра възможност за съсредоточаване на средства в планинския туризъм. Така се е появила още в миналото високопланинската местност ''Ливадите''.
 
От Мусомище е народния учител Атанас Хрисимов
 
Той произхожда от многолюдно семейство, има трима братя и една сестра. Роден е през 1887 година. Начално училище Атанас Хрисимов завършва в родното си село, а прогимназия в гр. Неврокоп. След това учи и завършва Скопското педагогическо училище през 1904/1905 год.
 
Първите години е учител в с.Дебрене-Мелнишко, после в селата Скребатно и Садово-Неврокопско. До това време е вече известен учител и активен участник в дейността на ВМОРО. Взема дейно участие в провеждането на Първия конгрес на селските учители от Неврокопска околия, проведен на 11 октомври 1908 г.в с.Гайтаниново.
 
През есента на 1912 г.много от учителите не заемат местата си поради започналата Балканска освободителна война срещу Турция.Наложило се ново назначение на учители.В с.Сатовча са назначени двама учители-Атанас Хрисимов и Магдалена Антонова (по мъж-Карталова) от гр. Неврокоп. Училището е отворено на 12 декември 1912 г.Атанас Хрисимов е учител и едновременно изпълнява длъжността секретар –бирник в новосъздадената общинска българска държавна власт. Той поставя основите на общинската документация, съгласно изискванията на българската държава. От него има останали много документи, най-важен от които е „Актът за предаване и приемане на сметката“ от него, на новоназначения секретар-бирник Атанас Вълчев.
 
Много интересен е списъкът за събиране на данъка „беглик“.От него се вижда, че са споменати новите Български имена на българо-мохамеданите, по нареждане на тогавашното българско правителство, а също така могат да се почерпят сведения (може би не много точни) и колко е бил броят на овцете и козите в селото през тази година.
 
Атанас е образцов за времето си учител. Това личи и от документите, които е оставил за организиране на учебния процес.
 
Много голяма дейност развива и в църковната област. Той е един от отличните певци и помощници на свещеника в черквата, особено за коледните и великденските празници и Деня на светите братя Кирил и Методий –11 май. В черковните си беседи той поучава възрастните на християнски добродетели.В една от беседите си казва:“Тук в светия храм се намират всички средства за нашия благороден живот и благоденствие. Нека всякога да просим от Бога прошка за греховете си, но по-напред ние трябва да простим греховете на нашите ближни, па тогава господ на нас“.
 
Атанас Хрисимов, като учител и общественик, оставя дълбоки следи в просветното дело. Учебните години винаги приключват с полагане на годишен изпит от учениците. Селяните от благодарност към неговия труд му подаряват кепета и кърпи, шарени чорапи и други вещи. Той е колоритна личност, голям веселяк и компаньор. Под негово ръководство започва честването с учениците на 1 май, води ги на излети. Според ученика му от учебната 1914 – 1915 г. Тодор Караколев, той е един от първите сеячи на социалистическите идеи в с.Сатовча.Един от братята на Атанас Вълчев казва, че Атанас Хрисимов заедно с другите учители от съседните села и братът на Атанас Вълчев, под ръководството на данъчния началник Трифонов от Брацигово изнесли с успех пред селяните пиесите:“Старият воин“ и „Пленникът от Трикери“.
 
Училищната библиотека по негово време е абонирана за списание „Учител“, издавано в София, което е необходимо методическо помагало за учителите.
 
Всестранната дейност на този неуморен, млад, с възрожденски дух учител се прекъсва от влизането на България в Първата световна война (1914 – 1918 г.).През есента на 1915 г.Атанас Хрисимов е мобилизиран в армията и участва в боевете докрая на войната.
 
Завръщайки се от фронта Атанас се разболява от така наречената „Испанска болест“.Умира на 2 юни 1919 г. на 32 години в разцвета на своите сили. Оставя в мизерия млада вдовица с две дъщери-сирачета-Славка и Ангелина.След като пораства Славка се омъжва за учителя Георги Петков Панайотов.Те имат има две дъщери –по голямата Иванка Г. Панайотова-литераторка, по-малката-Мария Г.Панайотова-медицинска сестра. Иванка има дъщеря-математичката Татяна Ефтимова, а Мария две дъщери-Славина и Калина Куртови.
 
== Редовни събития ==
* Празник на селото – [[6 декември]]
 
* Гергьовден – [[6 май ]]
 
== Личности ==
Ред 77 ⟶ 50 :
* {{флагче|България}} [[Ангел Иванов]] (1840 – 1905), български просветен деец
* {{флагче|България}} [[Андон Качарков]] (1884 – 1944), български революционер
* {{флагче|България}} [[Атанас Хрисимов]] (1887 – 1919), български просветен деец
* {{флагче|България}} {{флагче|Канада}} [[Георги Младенов (общественик)|Георги Младенов]] (1931 – ), българо-канадски общественик
* {{флагче|България}} [[Георги Славков]] (1958 – 2014), български футболист-национал