Ейбрахам Линкълн: Разлика между версии

Покушението срещу него по-малко от седмица, след като [[Робърт Лий]] се предава при [[Апоматокс]], го прави [[мъченик]], който се жертва в името на благополучието на нацията. Още след първото покушение срещу него, когато цилиндърът му е улучен от куршум, той заявява: „Всеки ден може да бъде последен в моя живот, което увеличава желанието ми да завърша моята мисия за благото на нацията.“ Той обикновено е посочван за един от великите президенти), макар и да е критикуван за това, че е престъпил традиционните граници на изпълнителната власт.

 

[[Файл:Abe-Lincoln-Birthplace-2.jpg|мини|Родното място на Линкълн, днес в Националния исторически парк Еибрахам Линкълн]]

Ейбрахам Линкълн е роден на [[12 февруари]] [[1809]] година в дървена колиба (log cabin) в голямото 1,4 кв.км. имение Синкинг Спринг Фарм (Sinking Spring Farm), разположено в североизточната част на Хардин Каунти, [[Кентъки]], която по това време се е считала за гранична територия (сега част от ЛаРю Каунти), притежание на родителите му [[Томас Линкълн]] и [[Нанси Хенкс]]. Наречен е на дядо си Ейбрахам Линкълн, убит от индианците. Родителите на Линкълн са били почти напълно необразовани. По-късно, когато той става известен, репортери и разказвачи често са преувеличавали бедността и мрака, в който е бил роден. В действителност бащата на Линкълн е бил уважаван и сравнително влиятелен гражданин на областта, закупува семейната ферма за 200 [[долар]]а в брой и поемане на дълг.

През [[1830]] година, след още проблеми със земята и икономически трудности, семейството получава от федералното правителство земя край Сангамон Ривър в [[Мекън Каунти]], [[Илинойс]]. Последвалата зима е особено тежка и семейството почти се връща в Индиана. Когато баща му мести семейството в съседната местност, 22 годишният Линкълн предприема решителни действия на своя глава и се предвижва с [[кану]] надолу по Сангамон и се настанява в собствена ферма в Сангамон Каунти, [[Илинойс]] в селото [[Ню Сейлъм]]. Същата година е нает от местен търговец и заедно със свои приятели той превозва стоки с плоскодънна лодка до [[Ню Орлиънс]]. Там той навярно е видял търг за разпродажба на роби, който оставя незаличимо впечатление в него за цял живот.

 

[[Файл:Thomas Hicks - Leopold Grozelier - Presidential Candidate Abraham Lincoln 1860.jpg|мини|вляво|Младият Линкълн]]

Линкълн почва политическата си кариера през [[1832]] година когато е на двадесет и три години с кампания за избора му за Генералното събрание на Илинойс. Основната му идея е да се извършват подобрения на речната навигация, които да привлекат повече търговски параходи по Сангамон, а това от своя страна ще позволи рядко населената и бедна област да се оживи и да просперира. Служи като капитан в щатското опълчение на Илинойс и участва във Войната на Черния ястреб, като след избирането му на тази длъжност пише, че „подобен изключителен успех в живота ми дава голямо удовлетворение“.

В [[1841]] година започва съвместна практика заедно с Уилям Хердон, съпартиец от партията на вигите. През [[1856]] година двамата се присъединяват към току-що създадената [[Републиканска партия]]. След атентата срещу Линкълн, Хердон започва да събира разкази за президента от тези, които са го познавали и публикува книгата „Линкълн според Хердон“.

 

{{multiple image

| direction=horizontal

Само Робърт доживява до старини. От неговите три деца (две дъщери и един син) само най-малката, Джеси Линкълн има две деца (Мари Линкълн Бекуит и Робърт Тод Линкълн Бекуит). Нито Роберт Бекуит, нито Мари Бекуит имат наследници и така кръвната линия на Ейбрахам Линкълн свършва с Роберт Бекуит – неговия правнук, който умира на [[24 декември]] [[1985]] година.

 

[[Файл:Abraham Lincoln by Nicholas Shepherd, 1846-crop.jpg|мини|Снимка на Линкълн, направена от негов студент по право през 1846 г.]]

През [[1846]] година Линкълн е избран за един мандат в Камарата на представителите, като член на партията на вигите. Верен неин член, Линкълн често гледа на лидера ѝ – [[Хенри Клей]] – като на политически [[идол]]. Като новак в Камарата Линкълн не е влиятелен член на Конгреса. Той използва мандата си, за да се изкаже против войната с [[Мексико]], която според него е предизвикана от желанието на президента [[Джеймс К. Полк]] за „военна слава – тази прекрасна дъга, която се появява след дъждове от кръв“.

По време на неуспешната си кампания за Сената от [[1858]] г., Линкълн провежда поредица от дебати с Дъглас, на които се спори по въпроси от национален интерес и които въпроси ще разделят нацията на две. По време на дебатите Линкълн принуждава Дъглас да предложи Доктрината Фрийпорт и като последица той губи подкрепата от робовладелците и води до разпад в редиците на [[Демократическата партия]]. Въпреки, че Конгресът на Илинойс преизбира Дъглас за Сената (това става преди влизането в сила на [[17-та поправка]]), красноречието на Линкълн по време на кампанията го превръща в политическа звезда от национален мащаб.

 

[[Файл:Abraham Lincoln.jpg|мини|ляво|Ейбрахам Линкълн]]

Линкълн е посочен за кандидат на [[Републиканската партия]] понеже се е считало, че неговите възгледи за робството са по-умерени и поради неговите корени от Запада (за разлика от другия основен претендент – Уилям Сюърт, който е от [[Ню Йорк]]) и поради това, че другите претенденти имат врагове в партията. По време на кампанията Линкълн е бил наричан „Ковача на огради“ („Rail Splitter“), за да се подчертае неговият обикновен произход и близост с народа, при все че по това време е доста заможен поради адвокатската си практика.

В речта си при встъпването в длъжност Линкълн поддържа Поправка Кроуин към Конституцията, за чието приемане той е движеща сила и чрез която изрично ще се приеме, че робството се запазва в щатите, в които е съществувало към момента. Поправката е приета от двете камари на Конгреса. Линкълн твърдо се противопоставя на Компромиса Критендън, в който се предвижда разрешение за робството в териториите, влизащи в Компромиса от Мисури и в [[Калифорния]]. Макар и да има подкрепа за тези компромиси сред умерените републиканци и сред нацията, Линкълн заявява, че ако се приеме Компромиса Критендън „това ще е причина за война срещу всеки човек, племе и щат, които притежават и един [[фут]] земя от тук до [[Тера дел Фуего]]“. Линкълн презрително отклонява всички предложения за назначаване на южняци в кабинета му.

 

Въпреки, че Линкълн е широко известен с това, че слага край на робството в САЩ, а и неговите лични възгледи са, че робството от морална гледна точка е зло, то интерпретирането на робството от конституционна гледна точка според него има по-сложна природа. Той смята, че изразът от [[Декларация за независимост на САЩ|Декларацията за независимостта]], че „всички хора са създадени равни“ следва да се отнася и за черните роби и че това превръща робството в изначално зло, което не следва да се разпространява в новопридобитите територии. От друга страна Линкълн смята, че федералното правителство не разполага с конституционната власт да забрани робството в щатите, където то вече съществува, а и поддържа колонизационното разбиране, че освободените черни роби имат твърде различен начин на живот, който няма да им позволи да живеят заедно, в едно общество с белите американци.

 

На Линкълн често му се приписва, че е освободил поробените негри [[Прокламация за освобождение|Прокламацията за освобождение]]. Но щатите и териториите, които са били част от Съюза и са допускали робството са изключени от еманципацията. Първоначално декларацията освобождава само неколцина избягали роби, но също така освобождава робите от териториите, които са отнети от Конфедерацията. Линкълн подписва Декларацията като военна мярка, като твърди, че единствено избухването на война дава конституционно право на президента да освобождава робите от щати, където тази система все още съществува. По-късно той казва: „Никога през живота си не съм се чувствал по-сигурен в своята правота, от когато подписвах този документ“. Прокламацията премахва робството в размирните щати, което е и официалната цел на войната и дава тласък за създаването и приемането на [[13-та поправка]] към [[Конституция на САЩ|Конституцията на САЩ]], която премахва робството. От политическа гледна точка Декларацията за еманципация помага в значителна степен на Севера, изключително силните анти-робски позиции на Линкълн окончателно убеждават [[Великобритания]] и други държави, че не следва да предоставят помощ на Юга.

 

[[Файл:Abraham Lincoln head on shoulders photo portrait.jpg|мини|Линкълн, 1863 г.]]

Може би най-важният принос на Линкълн, извън задълженията му на главнокомандващ, е подписването през [[1862]] година на Закона за участъците земя, макар и самия Линкълн да няма почти нищо общо с изготвянето на текста в Конгреса. Мнозина считат това за най-важният законодателен акт в американската история, който прави достъпни за покупка на ниски цени милиони акри правителствена земя в Средния Запад. Всеки мъж над 21 години има право да придобие парцел територия в размер на 160 [[акър|акра]] (647 000 m²) единствено с попълване на искане и заплащане на 18 [[долар]]а. Земята трябва да бъде заселена, обработвана и подобрявана за период не по-малко от 5 години. Мнозина са повече от готови да приемат подобно предизвикателство.

 

 

След Въстанието на [[сиукси]]те през август [[1862]] г. в [[Минесота]] на Линкълн са представени за одобрение смъртни присъди на 303 човека от въстанието. Той одобрява само 39, от които една е отложена за изпълнение. Линкълн е изключително силно критикуван за това свое действие в Минестота и в средите на своята администрация, защото мнозина са считали, че всичките 303 индианци следва да бъдат екзекутирани. Реакцията в Минесота е толкова силна срещу снизхождението на Линкълн, че Републиканската партия губи през [[1864]] г. влиянието си в щата, отговорът на Линкълн е „Не мога да позволя да се бесят хора заради гласове в изборите“.

 

След избирането на Линкълн, на [[4 март]] [[1864]] година той произнася втората си реч по встъпване в длъжност, която е била и любимата му от всички политически речи, които е давал. По това време победата над отцепниците е била ясна и на робството е сложено край и това позволява на Линкълн да предвижда бъдещето.

 

Войната е източник на много тревоги за президента и е отнемала почти цялото му време. Линкълн има обтегнати отношения с генерал [[Джордж МакКлелан]] който става командващ на всички армии на Съюза в навечерието на срамната загуба в [[Първа битката при Бул Рън|Първата битката при Бул Рън]] и след оттеглянето на генерал [[Уинфийлд Скот]]. Линкълн е имал огромно желание да вземе дейно участие в планирането на военните операции, въпреки че му е липсвал какъвто и да било опит в това. Основните цели на Линкълн са били две – първо да защити столицата Вашингтон възможно най-добре и второ – да води агресивни военни действия, като по този начин задоволи общественото мнение и пресата на Север за постигане на кратка война с бърза победа. МакКлелан, възпитаник на [[Уест Пойнт]] и железопътен предприемач, призован отново в армията, има по-предпазлив подход. Той подготвя в продължение на няколко месеца Полуостровната кампания, която има за цел завладяването на Ричмънд чрез предвижването на Армията по Потомак чрез лодки до [[полуостров]]а между Джеймс и Йорк Ривър. Забавянето на МакКлелан раздразва Линкълн, като към това се добавя настояването на МакКлелан, че не са нужни повече части за защитата на Вашингтон. Линкълн настоява да се оставят някой части, които да гарантират сигурността на столицата, като това решение се сочи от МакКлелан за основната причина за пълният провал на Полуостровната кампанията.

 

Линкълн осъзнава своята липса на военен опит и това развива у него желанието да е запознат с детайлите на военната кампания. Той прекарва часове в Министерството на отбраната, за да чете телеграмите пратени от неговите генерали. Той многократно посещава бойното поле и е запленен от военните действия.

 

Линкълн е далеч по-успешен в представянето на смисъла на войната пред северняците. Въпреки почти пълната липса на образование и израстването му в граничните райони, Линкълн притежава изключителни познания в [[английски език|английския език]] и като доказателство трябва да се посочи [[Гетисбъргско обръщение|речта при Гетисбърг]], произнесена пред [[гроб]]овете на войниците, загинали в битката при Гетисбъг през [[1863]] година. Докато водещият оратор Едуард Еверет говори повече от два часа, малкото, но грижливо подбрано думи на Линкълн предизвикват изключителен [[резонанс]] в нацията и в американската история, като опровергават собственото предсказание на Линкълн, че „светът едва ще забележи и бързо ще забрави какво сме говорили тук“. Втората реч на Линкълн по встъпване в длъжност също получава изключително признание и популярност и често е цитирана. В речите си Линкълн, по-добре от всеки друг свои съвременник, дава основаният и извежда смисъла от усилията, които полага Съюза.

 

Линкълн е единствения президент, който се явява на избори по време на [[гражданска война]] – през 1864 г. Дългата война и издадената Декларация за еманципация донякъде накърняват шансовете му за успех и загубата изглежда вероятна пред лицето на кандидата на демократическата партия и бивш генерал Джордж Макелан. Линкълн води кампанията си под Съюзническия флаг и подкрепен от републиканци и демократи. Завладяването от Съюза на Атланта от силите на Шърман през септември драматично променя изборните нагласи и Линкълн печели втори мандат.

 

[[Файл:Abraham Lincoln O-116 by Gardner, 1865-crop.png|мини|Линкълн, 1865 г.]]

Възстановяването на Съюза ангажира съзнанието на президента още докато се водят военните действия. Той е решен да провежда политика, която да не допусне пълно отчуждаване на бившите щати от конфедерацията и провежда бързи избори при облекчени условия в териториите, които остават зад фронтовата линия на силите на Съюза. Това раздразва републиканците в Конгреса, които са за налагането на по-стриктна политика по възстановяването. Линкълн рядко използва правото си на вето през време на военния период, но налага такова на опита на републиканците да вменят тежки условия за Възстановяване на конфедеративните щати. Те си отмъщават като отказват да седят заедно с представителите на [[Луизиана]], [[Арканзас]] и [[Тенеси]], избрани при облекчените условия на Линкълн.

На [[9 април]] [[1865]] година, генералът на Конфедерацията [[Робърт Лий]] се предава във [[Вирджиния]] и по този начин единствените сили, които остават в битката са тези на Джозеф Джонстън – на изток. Няколко седмици по-късно Джонстън няма да се подчини на Джеферсън Дейвис и ще се предаде на силите на Шърман. Разбира се Линкълн не доживява да види капитулацията на всички сили на Конфедерацията, защото едва няколко дни след като Лий се предава срещу президента е извършен успешен опит за покушение.

 

[[File:The Assassination of President Lincoln - Currier and Ives 2.png|thumb|От ляво на дясно: Хенри Ратбоун, Клара Харис, Мери Тод Линкълн, Ейбрахам Линкълн и неговият убиец Джон Уилкс Бут.]]

Към края на войната Линкълн често се среща с генерал [[Юлисис Грант]]. Двамата мъже планират решаването на проблеми по Възстановяването и било очевидно за всички, че изпитват един към друг изключително уважение. По време на тяхната последна среща на [[14 април]] [[1865]] година ([[Разпети петък]]), Линкълн кани Грант на светско събитие същата вечер. Грант отказва (твърди се{{кой}}, че жена му изпитва изключителна неприязън към Мери Тод Линкълн). Най-големият син на президента Роберт Тод Линкълн също отклонява поканата.

Тялото на Линкълн е положено във влак, който преминава през няколко щата в грандиозна погребална церемония по своя път към Илинойс. Нацията оплаква човека, който е смятан от мнозина за спасителя на САЩ. Той е погребан в Оук Ридж Семетри, [[Спрингфийлд (Илинойс)|Спрингфийлд]], където за него е изградена през [[1874]] година 54 метрова гробница. За да се спрат множеството опити за кражба на тялото на Линкълн с цел откуп, Робърт Тод Линкълн го ексхумира и погребва наново в дебел няколко фута бетонен саркофаг.

 

Смъртта на Линкълн го превръща в [[мъченик]] за мнозина. Днес е считан за втория най-добър президент, след [[Джордж Вашингтон]]. Неговите поклонници го виждат като фигура с класически ценности – честност, откровеност, уважение на личните и на правата на малцинствата, а и на човешката свобода като цяло. Много американски организации с различна насоченост продължават да го споменават под една или друга форма – от движението за права на гейовете „Републиканците от дървената колиба“ (Log Cabin Republicans) до застрахователната компания Линкълн Фейненшъл.

 

* Линкълн е бил висок 6 [[фут]]а и 4 [[инч]]а или 192 [[сантиметър|сантиметра]] и до момента е най-високият американски президент.

* Предполага се, че Линкълн е страдал от лека форма на [[синдром на Марфан]].

* Линкълн е бил избран за президент през 1860 година, а Кенеди през 1960. Двамата президенти били смъртно ранени в петък с куршуми, попаднали в задната част на главата, в присъствие на жена.

 

<references/>

 

{{пост|[[президент на САЩ]]|[[4 март]] [[1861]]|[[15 април]] [[1865]]|[[Джеймс Бюканън]]|[[Андрю Джонсън]]}}

{{пост край}}

{{СОРТКАТ:Линкълн, Ейбрахам}}

[[Категория:Президенти на САЩ]]