Уикипедия

Мексико: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Редакция без резюме
Ред 37:
'''Мексико''' ('''Съединени мексикански щати''', {{lang-es|Estados Unidos Mexicanos}}) е [[държава]] в [[Северна Америка]], която граничи на север със [[Съединени американски щати|САЩ]], на югоизток с [[Гватемала]] и [[Белиз]], на запад с [[Тихи океан|Тихия океан]] и на изток с [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] и [[Карибско море]]. Мексико е най-северната, и трета по големина държава в [[Латинска Америка]].
 
== География ==
{{основна|География на Мексико}}
 
=== Разположение и релеф ===
[[Файл:Mexico topo.jpg|мини|250п|вляво|Физическа карта на Мексико]]
[[Файл:Atlixco y Popo 100 9443.jpg|мини|250п|вляво|Изглед към Попокатепетъл]]
Ред 54:
Най-голямата река е [[Рио Гранде]] по границата със Съединените щати.
 
=== Климат ===
[[Файл:Selva Lacandona.JPG|мини|200п|Тропична гора в [[Чиапас]]]]
[[Файл:Baja California Desert.jpg|мини|200п|Полупустиня в Долна Калифорния]]
Ред 60:
Мексико се простира от двете страни на Северната тропична окръжност, но планинският релеф отслабва горещината и създава великолепно разнообразие на природата. В тази страна могат да се срещнат от океанското равнище до заледените планински върхове почти всички климатични пояси, съществуващи на земното кълбо, без екваториалния. Въпреки че се чувства морско влияние, голяма част от страната е изключително суха, особено северните райони. В южната част и на полуостров Юкатан валежите са значителни.
 
Самите мексиканци различават в своята страна четири основни климатични пояса: „гореща земя”земя“, обхващаща крайбрежните низини, разположени южно от тропика, а така също и изложените към тях планински склонове до 1000 m височина, отличаваща се с влажен горещ климат и разкошна тропична растителност; между 800- – 1600 m височина е разположена „умерената земя”земя“ със сравнително умерено топъл климат; от 1600 до 2500 m се простират земите на „студената земя”земя“ с по-мек и значително по-здравословен климат; най-високите планински части попадат в „мразовитата земя”земя“.
 
Територията на Мексико се разделя приблизително по паралела на 24° северна ширина на две основни климатични зони: на юг – влажна субекваториална, с постоянни високи температури, а на север – суха тропична с по-хладна зима. Големите разлики в надморската височина също допринасят за разнообразието на климата.
Ред 66:
Южните области с надморска височина до 1 000 m (полуостров [[Юкатан]] и крайбрежните низини) имат средна годишна температура между 24 и 28 °C. Температурите са високи през цялата година, като разликата между средната зимна и средната лятна стойност е едва 5 °C. Годишните [[валеж]]и на някои места надхвърлят 2 000 mm. През лятото и есента през голяма част от крайбрежните райони преминават силни [[Тропическа буря|тропически бури]].
 
Ниските райони на север от двадесет и четвъртия паралел, макар и горещи и влажни през лятото, имат по-ниски средни годишни температури (20- – 24 °C), заради прохладните зимни нощи. Много от големите мексикански градове са разположени в долини в централната част на страната, които имат надморска височина над 2 000 m. На нея се дължи относително умереният им климат със средни годишни температури около 16- – 18 °C и прохладни нощи през цялата година.
 
Много части на Мексико, особено на север, имат сух климат с нередовни валежи. В много градове на север, като [[Монтерей]], [[Ермосильо]] и [[Мехикали]], температурите надхвърлят 40 °C, а в пустинята [[Сонора (пустиня)|Сонора]] – и 50 °C.
Ред 126:
<div style="clear:both"></div>
 
=== Флора и фауна ===
[[Файл:GoldenEagle-Nova.jpg|мини|250п|[[Скален орел|Скалният орел]] е националният символ на Мексико, изобразен на държавния герб]]
[[Файл:Standing jaguar.jpg|мини|250п|Ягуарът се среща във влажните гори в южната част на страната]]
 
В Мексико се срещат повече от 200 хиляди вида организми или 10- – 12% от световното биоразнообразие.<ref name="SEMARNAT">{{cite web | title = Biodiversidad de México | publisher = SEMARNAT | url = http://cruzadabosquesagua.semarnat.gob.mx/iii.html | accessdate = 7 октомври 2007}}</ref> Страната е на първо място в света по разнообразие на [[влечуги]] (707 вида), на второ – при [[бозайници]]те (438 вида) и на четвърто – при [[земноводни]]те (290 вида) и [[растения]]та (26 хиляди вида).<ref>{{cite web | title = Biodiversidad en México | publisher = CONEVYT | url = http://oregon.conevyt.org.mx/actividades/diversidad/lectura_biodiversidad.htm | accessdate = 7 октомври 2007}}</ref>
 
Разнообразието на растителния и животинския свят е голямо и зависи от климата и топографията. Крайбрежните равнини са покрити с [[Тропическа дъждовна гора|тропически дъждовни гори]], които се сливат със субтропична и умерена растителност при по-високите плата. В северните щати расте суха степна растителност с преобладаване на пустинна флора. Дъбове и иглолистни дървета се срещат в горите по планинските склонове.
Ред 140:
Откриването на Америка дава на останалата част от света множество нови земеделски култури. Сред произлизащите от Мексико храни са [[шоколад]]ът, [[авокадо]]то, [[домат]]ът, [[царевица]]та, [[ванилия]]та, [[гуава]]та, [[чайот]]ът, много [[зърнено-бобови култури]] и разновидности на [[Люта чушка|лютата чушка]].
 
== История ==
{{Основна|История на Мексико}}
 
Ред 148:
[[Картинка:Benito Juarez Presidente.jpg|мини|150п|[[Бенито Хуарес]], един от най-значимите президенти на Мексико през 19 век]]
 
=== Предколумбов период ===
Дълго време се смята, че първите хора се появяват в [[Централна Америка]] преди около 40 хиляди години, но съвременните изследвания опровергават тази хипотеза.<ref>{{cite journal | author = Paul R. Renne et al. |title=Geochronology: Age of Mexican ash with alleged 'footprints' |journal=Nature|volume=438 |pages=E7–E8 |year=2005 |pmid=16319838 |doi=10.1038/nature04425 }}</ref> Сред най-старите потвърдени човешки находки в региона са остатъци от лагерен огън на възраст 21 хиляди години.<ref>[http://uk.encarta.msn.com/encyclopedia_761570777/Native_Americans.html#s76 „Native Americans“, ''Encarta''], неработещ към 8 август 2010</ref> Предполага се, че първите заселници в Северна Америка идват от [[Азия]], като пресичат заледения по онова време [[Берингов проток]] и се разселват на юг. Около 7 хиляди години преди новата ера в днешните земи на Мексико хората започват да отглеждат [[царевица]], която скоро се превръща в най-важна земеделска култура.
 
Ред 159:
През [[1519]] г. в земите на днешно Мексико навлиза малък отряд [[Испания|испански]] [[конкистадор]]и, воден от [[Ернан Кортес]]. Две години по-късно, в съюз с тлакскалтеките, той превзема Теночтитлан и унищожава ацтекската империя. През [[1535]] г. е основано вицекралството [[Нова Испания]], което се превръща в най-важната испанска колония в [[Нов свят|Новия свят]].
 
=== Колониален период и 19 век ===
След завладяването на Мексико испанците се превръщат в елита на новото [[колония|колониално]] общество. В продължение на три века страната е източник на материални ресурси за метрополията. С времето се задълбочава напрежението между местния [[креоли|креолски]] елит и испанската държава, често представлявана от родени в Испания висши чиновници. Окупирането на Испания от [[Франция|французите]] в хода на [[Полуостровна война|Полуостровната война]] и смяната на управляващата династия не е признато в много части на [[Латинска Америка]] и става повод за обявяването на независимостта на Нова Испания от свещеника [[Мигел Идалго и Костиля]].
 
[[Мексиканска война за независимост|Мексиканската война за независимост]] продължава до [[1821]] г. и завършва със създаването на независимо Мексико, включващо освен съвременната територия на страната, и обширни области, завладени по-късно от [[Съединени американски щати|Съединените щати]]. През [[1823]] г. Мексико става република, а през [[1829]] г. е премахнато робството. Следващите няколко десетилетия са свързани с ожесточени борби между [[Либерализъм|либерали]] (''федералисти'') и [[Консерватизъм|консерватори]] (''унитаристи''), които неколкократно преминават в граждански войни. Най-влиятелната фигура през този период е консерваторът генерал [[Антонио Лопес де Санта Ана]], който седем пъти заема поста президент. Възползвайки се от нестабилността, през 1836 г. [[Тексас]] се обявява за независима република, която през [[1846]] г. е анексирана от Съединените щати. В последвалата [[Мексиканско-американска война]] през 1846- – [[1848]] г. Мексико претърпява поражение и губи 1/3 от територията си.
 
Падането на генерал Санта Ана през [[1855]] г. поставя началото на период, известен като ''[[Ла Реформа]]''. Той е свързан с прокарването на поредица либерални и антиклерикални закони, които предизвикват силна съпротива сред консервативните кръгове в страната. В [[Реформистка война|Реформистката война]] от [[1857]]- – [[1861]] г. либералите надделяват, като властта е поета от тяхното радикалното крило, начело с [[Бенито Хуарес]]. Фалитът на изтощеното от гражданските войни мексиканско правителство става повод за [[Френска интервенция в Мексико|Френската интервенция в Мексико]] и неуспешния опит за установяване на монархия, начело с [[Максимилиан I (Мексико)|Максимилиан I Хабсбургски]]. Републиката е възстановена след нова гражданска война, завършила през [[1867]] г.
 
В средата на 70-те години започва период от историята на Мексико, известен като ''[[Порфириато]]'' – режим на [[авторитаризъм|авторитарна]] фасадна демокрация, начело с [[Порфирио Диас]], републикански генерал, воювал срещу французите, който е президент от 1876 до 1911 г. (с прекъсване от един мандат през 1880- – 1884, когато президент е близък негов сътрудник). Управлението на Диас е свързано със значителен икономически и културен напредък. Страната бързо се [[индустриализация|индустриализира]], изгражда се железопътна мрежа, започва разработването на петролните залежи. В същото време нарастват напреженията между различни обществени групи, а политическата опозиция е грубо потискана.
 
== Мексико от края на 19-ти век насам ==
==== Революцията от 1910= ===▼
 
▲====Революцията от 1910====
{{основна|Мексиканска революция}}
Поредните изборни измами на управляващия режим през [[1910]] г. предизвикват началото на [[Мексиканска революция|Мексиканската революция]]. На следващата година Диас е принуден да се оттегли и да напусне страната, след което за президент е избран водачът на революцията [[Франсиско Мадеро]]. Той е свален през [[1913]] г. с военен преврат, подкрепен неофициално от американското правителство. През 1910 мексиканските селяни, предвождани от Емиляно Сапата на юг и Панчо Виля (Хосе Доротео Аранго Арамула) на север, се вдигат на бунт срещу обсаденото правителство на президента Порфирио Диас, който въпреки обещание от мексиканската конституция избори – отказва да освободи властта повече от две десетилетия. През 1911 г. Диас бяга от страната, която е обхваната от кръвопролития и анархия. Съпернически групировки сеят опустошения до [[1917]] г., когато конституцията от 1857 г. е преработена и са проведени общи избори.
 
==== Бурните 1920-те= ===
С времето най-голямо влияние придобива конституционната армия, водена от [[Венустиано Каранса]], привържениците на която налагат новата мексиканска конституция от 1917 г.. След убийството на Каранса през 1920 г. начело на конституционалистите застава [[Алваро Обрегон]], а след като и той е убит през 1928 г. – [[Плутарко Елиас Кайес]]. В края на 20-те години те успяват да установят контрол над цялата страна. През [[1929]] г. е основана Национална революционна партия, по-късно преименувана на [[Институционна революционна партия]] (ИРП), която е водещата партия в страната до края на века.
 
==== Национализации и леви уклони= ===
{{Основна|Ласаро Карденас}}
В края на 30-те години социалистическото правителство на [[Ласаро Карденас]] национализира железниците и нефтодобива, дотогава собственост на чужди компании, но като компенсация е принудено да поеме значителен външен дълг. Нарасналото търсене на нефт по време на [[Втора световна война|Втората световна война]] и отказът от социалистическите експерименти стават основата на период на значителен икономически растеж, продължил до края на 70-те години и наричан от някои историци ''Мексиканското чудо''.<ref>{{cite web|title=The Mexican Miracle: 1940- – 1968|work=World History from 1500|publisher=Emayzine|url=http://www.emayzine.com/lectures/mex9.html|accessdate=2007-09-30}}</ref>
 
==== Социални напрежения= ===
В същото време нарастващото население предизвиква все по-силни социални напрежения, а управлението на ИРП става все по-авторитарно. Така например при [[Погромът в Тлателолко|погрома в Тлателолко]] през 1968 г. са разпръснати опозиционни протести, като са убити от няколко десетки до няколко стотин студенти.<ref>Duncan Kennedy [http://news.bbc.co.uk/2/hi/programmes/from_our_own_correspondent/7513651.stm Mexico's long forgotten dirty war] BBC News, Saturday, 19 July 2008</ref> Въпреки това едва след [[1970]] г. Мексико постепенно тръгва към реформи и променя вътрешната и външната си политика.
 
==== Нов ляв завой през 1970-те= ===
[[File:P05-01-10 00-05.jpg|мини|Луис Ечеверия Алварес (с очилата).]]
Реформите на 1970-те във вътрешно политически план смесват планови и пазарни методи за управление на икономиката като по този начин новият президент [[Луис Ечеверия Алварес]] избран през 1970 г. иска да се доближи до Източна Европа и социалистическите държави. Този курс на външна политика се усилва през [[1973]]- – [[1974]] г., когато Ечеверия е първият мексикански президент, посетил [[Съветския съюз]]. Там той декларира новите социалистически цели на мексиканската политика. На базата на това по време на посещението в Москва са подписани няколко външнополитически и търговски договора, с които Съветският съюз започва да внася в Мексико свои машини и оборудване за развитие на икономиките на двете държави. Кулминацията на Източния курс на Мексиканската политика е приемането на Мексико за асоцииран член на [[Съвета за икономическа взаимопомощ]] през [[август]] [[1975]] г.
 
==== Затвърдяване на левия курс= ===
[[File:Jose Lopez Portillo.jpg|мини|150px|Хосе Лопес Портийо]]
По-късно, през [[1977]] г. при президента [[Хосе Лопес Портийо]] Мексико открито се обявява и за по-голям дял на национализация на индустрията. В международен план Лопес Портийо и неговата политика подкрепят съветските инициативи, а Мексико се обявява против бойкота на [[Летни олимпийски игри 1980|олимпиадата]] в [[Москва]] през [[1980]] г., обявен от [[президент на САЩ|американския президент]] [[Джими Картър]] и против подписването на сепаративното споразумение в [[Кемп Дейвид]] от [[Египет]] и [[Израел]] през [[1979]] г. <br>
През [[1978]] г. Хосе Лопес Портийо посещава [[Съветския съюз]] и [[България]] и е посрещнат грандиозно от [[Леонид Брежнев]], където Портийо се изказва и на сесията на [[СИВ]]. В България подобен прием е показан и от [[Тодор Живков]]. В България малко по-късно гостува и съпругата на Лопес Портийо. След тези визити просъветската политика на Мексико се засилва и през [[1979]] г. Мексико официално подкрепя [[Война в Афганистан (1979-1989)|съветското навлизане в Афганистан]]. Въпреки недоволството на частния бизнес, мексиканката вътрешна политика постепенно национализира индустрията, но при напускането на поста си през 1982 г. Лопес Портийо оставя държавния бюджет в кризисно състояние. Независимо от това мексиканските граждани гласуват с пълна подкрепа в президентските избори за кандидата на ИРП [[Мигел де ла Мадрид]].
 
==== Администрация на Мигел де ла Мадрид= ===
[[File:De la madrid1.jpg|мини|150px|Мигел де ла Мадрид]]
Де ла Мадрид е привърженик на курса на предшествениците си за ''национализация на индустрията и просъветска политика'' в международен план. През [[1983]]- – [[1984]] г. са национализирани частните банки, което води до остра реакция на [[САЩ]] и [[Роналд Рейгън]]. Де ла Мадрид е принуден да предприеме външнополитически ходове за политическа и финансова подкрепа от социалистическите държави, най-вече от Съветския съюз и България. Той се обръща и към СИВ, пред която де ла Мадрид се изразява против „финансовия натиск на САЩ и големите международни банки кредиторки“. Съветският съюз и СИВ подпомагат Мексико, но и по тяхна препоръка и по съвет на [[Международен валутен фонд|Международния валутен фонд]] президентът де ла Мадрид налага съкращения в държавния апарат, заявявайки, че по този начин се съобразява с дадените съвети. Спадът на цените на петрола в началото на 80-те години слага край на продължителния период на стопанския растеж на Мексико. През 1982 г. държавата прекратява плащанията по външния си дълг и инфлацията бързо нараства. Притисната от ситуацията, управляващата партия е принудена да предприеме известни стъпки за либерализиране на политическия режим. При всичките тези политически проблеми и икономическа криза, на [[19 септември]] [[1985]] г. Мексико претърпява [[Земетресение в Мексико (1985)|катастрофално земетресение с епиценър Мексико-Сити]].
 
==== 1990-те и смяна на политическата ''партия-водач''= ===
[[File:Carlos Salinas.jpg|мини|150px|Карлос Салинас Де Гортари]]
През 1988 г. Мексико вижда първите демократични избори от своето съществуване като държава. За първи път кандидатът на управляващата партия се сблъсква с активна опозиция от още две политически партии. Изборите са опозорени от две скандални изключвания на компютрите на изборната комисия <ref name="cronica-bartlett">{{cite news|url=http://www.cronica.com.mx/especial.php?id_tema=1250&id_nota=422540|title=La imagen de la “caída„caída del sistema”sistema“ y la falta de Información|last=Bartlett Díaz|first=Manuel|date=2009-03-25|work=Nacional|publisher=La Crónica de Hoy|language=Spanish|accessdate=2009-04-19}}</ref> и гласуваното в [[Конгрес на Мексико|мексиканския конгрес]] да се изгорят хартиените [[изборни бюлетини]] под съмнение <ref name="aguayo-boletas">{{cite web|url=http://www.sergioaguayo.org/articulos/2008/ART08-01-16.pdf|title=Las boletas|last=Aguayo Quezada|first=Sergio|date=2008-01-16|publisher=Reforma|language=Spanish|accessdate=2009-04-19|quote=El 88 terminó siendo un detonante de la transición y caló muy
hondo la ignominiosa quema de las boletas electorales de 1988 aprobada por el
PRI y el PAN}}</ref>. В централномексиканския щат [[Мичоакан]] триумфира левият кандидат на Партията на демократичната революция (ПРД) и внук на бившия президент [[Ласаро Карденас]], [[Куактемок Карденас]]. В тихоокеанския щат [[Синалоа]] и околностите кандидатът на ''Партидо Аксион Насионал'' ([[Партия за национално действие]]). Независимо от конкуренцията, Салинас, макар и със съмнения за изборна измама, печели изборите и започва политика на икономическа реформа. По време на неговия мандат се сключва търговското споразумение [[НАФТА]] и намалява броят на държавните предприятия от 600 през 1988 до 250 през 1994 г. Правителството на Салинас отменя антиклерикалните закони от [[Закони на Реформата|Законите на Реформата]]. През 1994 г. опитите на правителството на [[Карлос Салинас]] да поддържа завишен валутен курс довежда до нов мораториум върху външния дълг. Кризата е преодоляна сравнително бързо с помощта на значителен държавен заем от [[САЩ|Съединените щати]], гарантиран с приходите на [[нефт]]одобива, но ИРП е принудена да се откаже от монопола си върху властта. През [[2000]] г. за президент е избран [[Висенте Фокс]], първият държавен глава от друга партия от времето на гражданската война.
 
==== Мексико през 21 век= ===
[[File:Bush Fox Harper.jpg|мини|Буш, Висенте Фокс, Харпър (Канада). На [[Чичен Ица]] [[30 март]] [[2006]] г.]]
*С подписването през 2005 г. на [[Споразумение за сигурност и просперитет в Северна Америка|Споразумението за сигурност и просперитет в Северна Америка]] се засилват за пореден път връзките с Канада и САЩ. Стопанството на Мексико влиза в ''клуба на трилионерите''<ref name="cia.gov">CIA World Factbook; Mexico, [https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/mx.html CIA.gov]</ref>. Икономиката се интензифицира и се строят много автомобилни и други заводи, особено в пограничните щати <ref>http://www.buyusa.gov/mexico/en/automotive_manufacturing.html</ref>.
*В политически план, през 2006 г. ИПР за пръв път се класира трета на националните избори, следвайки ПАН и ПРД. Само със 121 места в Конгреса и 38 в Сената, на национално ниво ИПР изглежда като губеща сила, но на местно ниво, по-голямата част от мексиканските щати се управляват от лица на ИРП.
*Първото десетилетие на 21 век е отбелязано от насилие, свързано с [[контрабанда]]та на [[наркотици]]. Само през 2007 г. 31 журналисти са убити от [[наркотрафикант]]ите. Престъпните групи не се поколебават да атакуват общественици, журналисти и местни лидери. На 16- – 17 април 2009 г. [[Барак Обама]] посещава Мексико сити, като в дневния ред са били въпроси по контрабандата на наркотици и нелегалната имиграция<ref>[http://articles.latimes.com/2009/apr/18/world/fg-obama-mexico18 In Mexico, Obama's words do for now]</ref>. Независимо от приятелското отношение към Обама, след период на охладено отношение към предшественика му, [[Джордж Уокър Буш|Буш]], по време на посещението на Обама, елитният квартал [[Поланко (Мексико сити)|Поланко]] е блокиран от специални части и при засилени мерки за сигурност<ref>[http://www.worldpress.org/Americas/3336.cfm/ Mexico: Obama's 'House Call']</ref>. Между 2006 и 2011 във времето на администрацията на Фелипе Калдерон, около 35 хиляди човека са били убити от престъпни групи, като 15 хиляди само през [[2010]] г.<ref name="violence">[http://www.hrw.org/en/news/2011/03/02/usmexico-obama-raise-rights-concerns-calder-n US/Mexico: Obama, Raise Rights Concerns With Calderón]</ref>.
*През същата година Обама посещава Срещата на лидерите на [[Северна Америка]] в [[Гуадалахара]] под домакинството на Фелипе Калдерон.[[File:President Barack Obama with Stephen Harper and Felipe Calderón.jpg|мини|Харпър ([[Канада]]), Обама и Калдерон.]]
*Нов проект по тихоокеанското крайбрежие на Мексико предвижда построяването на огромен пристанищен комплекс при [[Пунта Колонет]] с амбициите да надмине товарооборота на [[Лонг Бийч]] в [[Калифорния|Южна Калифорния]]. Наддаването на предприемачите е за 5-милиардната (в американски долари) оферта на мексиканското правителство, която сума да включва строеж на пристанище и железопътна връзка<ref>http://io1.internetoffice.biz/IOFiles/8/content/%7B827dfc3c-1056-4017-a03e-8846a9b99fa0%7D.PDF</ref> с американския Среден запад и дори Чикаго. Проектът се очаква да създаде близо 80 хиляди работни места и да намали ангажираността на Лонг Бийч. Проектът се очаква да бъде завършен през 2012- – 2014 г.<ref>[http://www.manufacturing.net/News-Mexico-Seeks-New-Port-To-Compete-With-US-Shipping.aspx?menuid=286]</ref>.
 
== Държавно устройство ==
{{основна|Държавно устройство на Мексико}}
 
Line 220 ⟶ 219:
Глава на правителството и на държавата е президентът, избиран за 6 г. мандат. Няма право да бъде преизбиран. Предоставена му е законодателна инициатива. Чрез дадените му права президентът има възможност да реализира намеса във вътрешните дела на отделните щати.
 
=== Правна система ===
Като цяло правната система на Мексико се отнася към романо-германското правно семейство. Основен правен източник на мексиканското право е конституцията от 1917 г. – първата конституция в Латинска Америка. Тя обаче не се отличава с изключителна стабилност – от момента на приемането и&#768; в нея са направени няколко стотин поправки.
 
През 90-те години на 20 век се хармонизира търговското законодателство на Мексико, [[Съединени американски щати|САЩ]] и [[Канада]], интеграцията между които става все по-силна.
 
== Административно деление ==
{{основна|Административно деление на Мексико}}
 
Мексико е разделено на 31 щата и 1 федерален окръг. Счита се, че Федералният окръг и [[Мексико Сити]] представляват една и съща административна единица.
 
=== Щати ===
{| class="wikitable"
|+ Мексиканските Щати (по азбучен ред)
Line 318 ⟶ 317:
--->
 
=== По-големи градове ===
{| class="wikitable"
|+ „Петнадесет по-големи града<br>по азбучен ред“
Line 346 ⟶ 345:
|}
 
=== Малките градове ===
Малките градове <ref>(и старите центрове на по-големите градове)</ref> носят характерните черти на испанския колониален стил – правоъгълна мрежа от улици около център с богато украсени [[кметство]], [[катедрала]] и павилион за неделния [[оркестър]] както и други правителствени сгради. Еднаквите жилищни квартали се състоят от предимно 1 и 2-етажни сгради испански тип, с вътрешен двор ([[патио]]), заобиколен от галерия. В зависимост от епохата на изграждане на сградите, те имат крепостен облик, независимо от изобилието на декоративни портали и прозорци с богата украса, в която се смесват мотиви на [[готика]], платереско, по-късно [[барок]], [[класицизъм]] и съчетани с [[индианци|индиански]] мотиви. Тук се формира и една от ранните школи на [[функционализъм|функционализма]]. Характерна черта на съвременната мексиканска [[архитектура]] е майсторска планировка, използване на различни нива на [[релеф]]а, съчетание на изкуствени и естествени материали и най-вече широко използване на синтеза на архитектура и монументално-[[декоративно изкуство]] ([[стенопис]]ите на [[Диего Ривера|Ривера]], [[Давид Алфаро Сикейрос|Сикейрос]] и [[Хосе Клементе Ороско|Ороско]]).
 
=== Известни курорти ===
*Куророртни центрове на [[Тихи океан|тихоокеанското крайбрежие]] са [[Акапулко]], [[Пуерто Ваярта]], [[Кабо Сан Лукас]], [[Масатлан]], [[Сихуатенехо]], [[Пуерто Ескондидо]] и други.
 
*На [[Карибско море]] най-известни са курортите [[Канкун]], [[Косумел]], [[Плая дел Кармен]], Островът на Жените (''Исла Мухерес'') и др.
 
==== Тихоокеански ====
[[File:Acapulco nammer.jpg|мини|Панорама на Акапулко]]
*Името на курорта Акапулко придобива световна известност като любимо място на американските кинозвезди през 1940-те, с нощния си живот и удобни плажове. В северната част на Акапулко се намира ''Ла Кебрада'' – високата 35 m скала, известна със скоковете от върха в океана, дълбок в основата на скалата от 2 до 6 m<ref>'''бел. прев.:''' – според прилива и вълните</ref>. Наблизо, по река Папагайо, са снимани част от филмите [[Рамбо]].
Line 367 ⟶ 366:
*От другата страна на залива е курортът Кабо Сан Лукас – любимо място с игрищата си за голф и спортния риболов. Покрай Кабо Сан Лукас е сниман филмът [[Троя (филм)|Троя]] (2004), с [[Брад Пит]]<ref>{{cite web |url=http://maltamoviemap.visitmalta.com/index.pl/films_troy |title=Troy – Malta Movie Map |publisher=''MaltaMovieMap.VisitMalta.com'' |accessdate=2010-05-30}}</ref>.
 
==== Карибски ====
Повечето мексикански курорти на Карибско море са на [[Юкатан|полуостров Юкатан]] в щата [[Кинтана Ро]]. Зоната се нарича ''Ривиера Мая''. Съчетава археологически комплекси, курорти, скуба, антропологични интереси и мек постоянен климат.
*Канкун е перлата на мексиканското хотелиерство и желана дестинация на международни туристи. Според испаноезичната уики, на езика мая името Канкун е не особено привлекателно – означава „гнездо на змии“<ref>на испански ''kaan kun'' – ''olla o nido de serpientes''</ref>. Курортът е създаден през 1974 г. и за няколко години се трансформира и надминава славата на Акапулко. На [[3 февруари]] [[2007]] г. [[Световна Организация по Туризъм|Световната организация по туризъм]] (към [[ООН]]) награждава комплекса с премията „Най-добрият сред най-добрите.“ Средната годишна температура е 25,5 С°, [[Дъждовен сезон|дъждовният сезон]] започва в средата на юни и продължава до октомври, като най-свирепите [[ураган]]и и [[валеж]]и са към септември и октомври.
*Исла Мухерес е старо селище, открито от [[Ернан Кортес|Кортес]] през [[1517]] г. Било е посветено на богинята на луната на маите ''Ихчел''. Намира се само на 13 km от Канкун и се радва на същия туристически интерес.
*Косумел (Козумел) е остров от източната страна на полуостров Юкатан, трети по големина мексикански остров и най-големият на атлантическата страна на Мексико. Най-големият му град е Сан Мигел. През [[1960]] г. [[Жак Кусто]] показва на света красотата на местните [[коралов риф|коралови рифове]] и започва туристическата слава на острова като едно от любими места за [[Водолазно гмуркане|гмуркане]] (''скуба'').
 
== Население ==
{{Основна|Население на Мексико}}
 
Line 392 ⟶ 391:
По данни на „''The world factbook''“ 86,1% от населението на Мексико е грамотно – може да чете и пише. По данни от 2005 г. разходите, които правителството прави за образователната система, са 5,5% от БВП на страната.
 
=== Езици в Мексико ===
Официалният език е испански, употребяват се и редица местни езици и наречия, като мексиканския диалект на испанския, ацтекски, мая и други.
 
== Икономика ==
{{основна|Икономика на Мексико}}
Мексико притежава стабилна свободна пазарна икономика, за която е характерна смесица от остаряла и модерна индустрия, както и селско стопанство. Страната е с една от най-отворените икономики в света – подписани са 12 споразумения за свободна търговия с над 40 държави от целия свят.
Line 405 ⟶ 404:
Страната е богата на природни ресурси: нефт, природен газ, сребро, злато, олово, цинк, кадмий, живак, дървесина.
 
== Култура ==
== Външна политика ==
== Въоръжени сили ==
Военните сили на Мексико се разпределят в следните класове:
 
Line 418 ⟶ 417:
Разходите, които правителството на Мексико прави за военните си сили, е 0,5% от БВП (данните са за 2006 г.)
 
== Комуникации ==
През 2008 г. телефонните линии в Мексико са 20 667 000. По този показател страната е в топ 20 в света. Значително по-разпространени са мобилните телефони, които наброяват 79 400 000 (по данни за 2009 г.).
 
Телевизиите в страната са много на брой, като са регистрирани над 1400 радиостанции, повечето от които са местни.
 
== Бележки ==
<references/>
 
== Външни препратки ==
* [http://mexico.freebg.eu Мексико във Free България]
* [http://castaneda-bg.com/foto5.php Снимки от Мексико, природа]
Line 432 ⟶ 431:
{{Северна Америка}}
{{ОИСР}}
{{нормативен контрол}}
 
[[Категория:Мексико| ]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Мексико“.