Тодор Светослав: Разлика между версии

Цар Светослав е син на [[Георги I Тертер]] и [[Мария Тертер]]. Предполага се, че е роден в началото на 70^-те години на [[13 век]]. През [[1279]] г. с византийска помощ на трона в [[Търново]] се възкачва [[Иван Асен III]]. Главният му съперник – Георги Тертер, е привлечен за негов пръв помощник и му става зет. Тодор Светослав и майка му са изпратени в [[Никея]] като заложници. След бягството на Иван Асен III ([[1280]]), Георги Тертер завзема престола. Той се отказва от натрапения му брак със сестрата на византийското протеже и прави опит да си върне първата съпруга и сина си. Към [[1284]]-[[1285]] г. Теодор Светослав е обявен от баща си за престолонаследник. Въпреки че е все още пленник, той е сгоден за дъщерята на [[Тесалия|тесалийския]] [[севастократор]] Йоан Ангел. По силата на българо-византийското споразумение от [[1284]] г. Георги Тертер I получаваТертер отнововръща съпругата си, но Светослав остава заложник. Друго българско пратеничество, оглавено от патриарх Йоаким III, успява да уреди освобождаването на царския син. Договорен е брак между Теодор Светослав и дъщерята на великия [[стратопедарх]] [[Синадин]], който впоследствие не се осъществява.

След връщането си в Търново Светослав е провъзгласен за съвладетел на баща си.<ref>За този факт се съди по находките на монети с изображения на Георги I Тертер и Тодор Светослав като съвладетели.</ref>. Скоро става отново заложник, този път при [[Татари|татарския]] хан [[Ногай]], тъй като, неуспявайки да устои на монголо-татарските набези и натиск, Георги I Тертер се признава за [[васал]] на [[Златна орда|Златната орда]]. В татарски плен царският син прекарва около 15 години. След загубата на трона от страна на баща му Светослав изпада в крайна бедност. Съпругата на Ногай [[Ефросина Палеологина|Ефросина]] (извънбрачна дъщеря на [[Михаил VIII Палеолог]]) урежда брак между него и внучката на богатия търговец Пандолеон. Женитбата не носи престиж на Светослав, но подобрява значително материалното му положение.

След смъртта на Ногай започва борба за върховенство в Златната орда между сина му [[Чака]] и претендента [[Токтай]]. Чака губи и заедно съсс жена си [[Елена (дъщеря на Георги I Тертер)]] и Теодор Светослав се отправя към България. УспяваСпорно е дали Чака успява да завладее престола в Търновград, нопреди скорода ебъде свален чрез преврат от зет[[Шурей|шурея]] си, Светославно така или иначе, койтоСветослав се провъзгласява за цар на българите –през [[1300]] г.

Укрепването на Българскатабългарката държава не съвпада с интересите на [[Византия]]. Опитвайки се да поддържа вътрешните размирици, [[император]] [[Андроник II Палеолог]] организира през [[1301]] г. поход срещу цар Светослав. Начело на византийската войска е поставен Михаил, син на [[Константин Асен]], което трябвацели да придаде законностлегитимност на агресията. Въпреки твърденията на византийските хронисти, че императорът е помолен за намеса от страна на търновската [[аристокрация]], претендентът за трона не среща никаква подкрепа в България. Армията му се разпада, а Михаил е изоставен от привържениците си.

Втори опит за провокиране на гражданска война Андроник II прави чрез севастократор [[Радослав (севастократор)|Радослав]], брат на [[Смилец]]. Подкрепен от гръцки войски, Радослав се отправя срещу [[Крънско деспотство|Крънското деспотство]]. Родовото владение на Смилецовия род сега е под властта на чичото на Светослав, [[Елтимир]]. Той разгромява войската на севастократора и го пленява заедно с 13 византийски военачалници, които предава на царя. Самият Радослав е ослепен и хвърлен в тъмница. Тогава Светослав разменя военнопленниците срещу баща си, който все още е в гръцки плен. След успешното връщане на Георги Тертер I Тертер в България, Светослав му поверява управлението на един град.<ref>Изказани са предположения че става дума за Червен, родово владение на Тертеровци.</ref>

През [[1304]] г. Светослав се чувства достатъчно укрепнал и преминава в контранастъпление. След успешни военни действия под негова власт преминават редица градове в Източна [[Стара планина]]. Царят завзема и много черноморски градове: [[Ктения]], [[Русокастро]], [[Месемврия]], [[Созопол]], [[Анхиало]], [[Агатопол]]. В отговор [[Михаил IX Палеолог|Михаил ]]Девети и военачалникът [[Михаил Глава Тархонт]] струпват войски в околностите на [[Виза (град)|Виза]]. Двете армии се срещат край Бургас, на река Скафида. След първоначален сблъсък българската войска отстъпва, а византийците, командвани от [[Войсил (деспот)|Войсил]] , брат на Смилец и Радослав, се впускат в преследване, но мостът над реката рухва под тях. Това води до обрат в битката, която българите печелят. Византийският хронист [[Георги Пахимер]] приема, че разгромът на гърците се дължи на случайно рухналия мост. Съвременните български историци смятат, че става дума за капан, устроен от българските войски. Крайният резултат от [[Битка при Скафида|битката при река Скафида]] е преминаването на Черноморието в ръцете на българския цар. След победата Светослав се насочва към [[Одрин]].

През август същата година Михаил IX Палеолог предприема нападение в земите около [[Сливен]] и ги подлага на опустошение. Императорът възстановява властта си по Черноморието, но за кратко. През есента Светослав отново ги завзема. При превземането на Созопол е пленен цариградският патриарх [[Йоан ХІІ Козма]]. Царят и деспот Алдимир (Елтимир) нахлуват в тракийските владения на Византия.

Няма преки сведения за контактите между Българското царство и [[Видинско царство|Видинското деспотство]]. Поради липса на данни за военни конфликти помежду им се приема, че цар Тодор Светослав и [[деспот]] [[Шишман I]] подържат мир.

Светослав е женен за [[Ефросина]], дъщеря на Манкус и внучка на гръцкия търговец Пандолеон. От този брак има син, [[Георги II Тертер]]. СледПрез 1308 г., няколко години след нейната смърт (ок. 1305 г.) през 1308 г., царят се жени за [[Теодора Палеологина]], дъщеря на византийския император [[Михаил IX Палеолог]]. От този брак няма деца.