Медитация: Разлика между версии

 

'''Медитацията''' ([[латински език|лат]]. ''meditatio'') е практика, в която дадено лице тренира ума и / или предизвиква [[съзнание|режим на съзнанието]], за да постигне физическо, емоционално, умствено и духовно развитие. <ref>Lutz et. al; Slagter, HA; Dunne, JD; Davidson, RJ (2008). [http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2693206/?tool=pmcentrez Attention regulation and monitoring in meditation.]] Trends in cognitive sciences 12 (4): 163–9.

==Будистката медитация==

{{Будизъм}}

 

В [[Будизъм|будизма]] медитацията е практическо средство за разпознаване на своя потенциал за постигане на Просветление. Медитацията означава "да пребиваваш без усилие в това, което е". На всяко ниво будизмът използва за това различни средства, които могат да бъдат обединени в два аспекта- успокояване на ума (санскр. шамата, тиб. шине) и дълбоко прозрение (санскр. [[випасана]], тиб. лхаг тонг). Във [[Ваджраяна]] (тиб. Дордже Тегпа) практикуващият се отъждествява с Буда-аспекти (тиб. [[идам]]), представляващи форми от енергия и светлина, които изразяват просветлените качества на [[Трикая|Буда-природата]] на ума. В различните школи съществуват и форми на медитация, които не са непременно седящи - в тях са включени различни действия като ходене, различни упражнения, говорене, пеене и изпълнение на музика, хранене и т.н. За напредналите практикуващи от школи като [[Дзен]], [[Махамудра]] и [[Ваджраяна]] работата и въобще действията на ежедневието се превръщат в медитация. Броениците или другите ритуални предмети, които често се използват по време на медитация помагат на практикуващия за някои аспекти на обучението, а също и да поддържа ума си буден и осъзнат.

 

== Йога на медитацията ==

В шеста глава на Bhāvārthadipikā коментар на [[Бхагавад гита|Бхагавад-гита]] от Шри Джанешвар (Dnyaneshwar)[https://sites.google.com/site/nathasiddhas/jnanesvar-and-nivritti-nath] медитацията в йога е описана като състояние, предизвикано от издигането на свещената енергия [[:en:Kundalini|Кундалини]] (различна от Прана и Чи), която създава връзка на индивидуалната душа Атма с универсалния Дух - Параматма. Външните и вътрешни признаци на това състояние са ясно разграничими: тялото е излекувано от всякакви болести; умът е умиротворен и се намира в покой; поток от амброзия се излива във вътрешността на тялото на медитиращия, придружен от усещане на всепроникваща радост и блаженство.<ref>Shri Jnāneshvar, Jnāneshvari, State University of New York Press, 1987 p.114-152</ref> За постигане на това състояние не е необходимо трениране или волеви контрол над ума, тъй като то се постига спонтанно, предадено от древните гуру Натх - какъвто е Шри Джанешвар, ученик на Шри [https://sites.google.com/site/nathasiddhas/jnanesvar-and-nivritti-nath Нивритинатх]. Частично издигане на Кундалини се постига и в [[Сахаджа Йога|Сахаджа йога]], предадено от гуру Шри [[:en:Nirmala_Srivastava|Матаджи Нирмала Деви]].<ref>Shri Mataji Nirmala Devi, Journey Within. The Final Steps to Self-Realization, 2012</ref>

== Източници ==