Боймица: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м форматиране: 4x тире-числа (ползвайки Advisor), две запетайки |
||
Ред 18:
| основаване =
| пощенски-код = 614 00
| телефонен-код = 23830
| карта3 = Гърция Боймица
| карта3-текст = Боймица
Ред 35:
През 1843 година османските власти позволяват на боймичани да построят църква в селото и веднага започва изграждането на храма „[[Свети Димитър (Боймица)|Свети Димитър]]“, завършен в [[1859]] година. Църквата е изписана между 1860 и 1862 година от известния зограф [[Маргаритис Ламбу]] от [[Кулакия]]. Първото гръцко училище в селото е отворено в 1894 година.
В края на [[19 век]] Боймица е голямо българско село. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Боймица (Boïmitza), Воденска епархия, живеят 540 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/25|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.]]</ref> Според „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 в ''Богемица'' има 85 домакинства, с 58 жители [[мюсюлмани]] и 348 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 170
В икономическия живот на боймичани основна роля играят два географски фактора – голямата река Вардар и хайдушката планина Паяк. Така боймичани от стари времена са раздвоени между търговията и хайдутлука – „поминаа, заминаа лоши луге харамии, харамии Боймичани“ се пее в една народна песен <ref>[http://www.liternet.bg/folklor/sbornici/osinin_2/82.htm Осинин, Димитър. „Заплакала е гората. Народни хайдушки песни“.]</ref>. Самото име ''Боймица'' показва хайдушкия нрав на жителите му. В края на 19 век много боймичани хайдутуват из Паяк, като най-известният от тях е Апостол Терзиев от стария боймичански хайдушки род Терзиевци, който впоследствие влиза в редовете на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] и се превръща [[Апостол войвода]] Ениджевардарското слънце, легендарният защитник на българщината в [[Енидже Вардар|Ениджевардарско]] и [[Гевгели]]йско. Боймичани взимат активно участие в съпротивата на ВМОРО срещу османската власт и срещу [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцките андарти]]. Революционният комитет в Боймица е образуван още в 1896 година, като негов председател е българският учител Филип Димитров, родом от Леринско.<ref name="Докторов.51">„Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 51, ISBN 9549514560</ref> Селото пострадва при [[Валандовска афера|Валандовската афера]]. Боймичани участват в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]], а след него на [[23 ноември]] [[1903]] година селската чета се сражава с редовна турска войска.
Ред 41:
В 1910 година в Боймица е образувана турска чета за противодействие на българските и гръцките, начело с Тефик Мехмедов.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 49, 6 март 1910, стр. 3.</ref>
По данни на Екзархията в 1910 година Боймица има 350 семейства, 978 жители българи, 379 турци, 128 цигани (116 чифлигари) и две черкви.<ref>[[Христо Шалдев|Шалдев, Христо]]. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр.
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година трима души от Боймица са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912
=== В Гърция ===
Ред 75:
[[File:Apostolvojvoda.JPG|мини|Апостол войвода]]
{{основна|Боймичани}}
Един от най-известните жители на боймица е българският хайдутин, революционер и национален герой Апостол войвода (1869 – 1911), който с тримата си братя [[Андон Терзиев|Андон]], Иван и Тано е деец на ВМОРО. Боймичани са и няколко други български революционери, а гъркоманските семейства в града дават и андарти за гръцките чети в началото на XX век. В Боймица е роден българският художник Кирил Танев (1910 – 1996)
== Външни препратки ==
| |||