Карл III: Разлика между версии

| име = Карл ТлъстиДебели

[[Файл:Sceau de Charles le gros.jpg|thumb|Монета на Карл III с надпис ''KAROLVS MAGS'' ("Carolus„Carolus Magnus"Magnus“)]]

'''Карл III''' ({{lang-de|Karl III}}, * [[13 юни]] [[832]], † [[13 януари]] [[888]] в [[Донауешинген|Нойдинген]]) от рода на [[Каролинги]]те, познат още като '''Карл Дебели''', е от 876 до 887 г. [[римско-немски крал|крал]] на [[Източнофранкско кралство|Източнофранкското кралство]], от 879 до 887 г. [[крал на Италия]], от 882 г. крал на частичното кралство [[Бавария]], от 885 до 888 г. [[Западнофранкско кралство|западнофранкски крал]] и от 881 до 888 римски [[император]].

Той е третият и най-малък син на [[Лудвиг II Немски]] и [[Ема Баварска]] (Хема) от рода на [[Велфи]]те. Карл е правнук на [[Карл Велики]] и е последен от [[Каролинги]]те,който управлява обединената [[Франкска империя]].През целият си живот, Карл Тлъсти властва над различни кралства от бившата Империя на Карл Велики.

През [[881]] г. той е коронясан за крал на [[Германия]], а след смъртта на краля на Франция — – [[Карломан II (Франция)|Карломан]] е коронясан и за крал на Западнофранкското кралство. Така, макар и за кратко, обединява всички франкски земи от времето на [[Карл Велики]].

Идването му на власт е съпроводено от надежди за съживяване на Западна Европа, но Карломан е неспособен за подобна задача.

OбединенаOбединената империя не оцелява дълго. По време на преврата, воден от неговия племенник [[Арнулф Каринтийски]] през ноември 887 г., Карл бивае свален в Източнофранско кралство, [[Кралство Лотарингия]] и Италия. Принуден да се оттегли тихо, той умира от естествена смърт през януари 888 г. ИмпериятаСлед бързосмъртта сему разпадаимперията следбързо смърттасе муразпада, никога не се възстановява и се разцепва на пет отделни царствакралства.

Обикновено е считан за апатичен и нелеп - тойи е известен с хроничните си заболявания, икато се смята, че е страдал от [[епилепсия]]. Карл два пъти закупвасключва мир с викингите[[викинги]]те, включително по време на най-известната обсадатаобсада на Париж през [[886]] г.

== Младежки години и наследство ==

Карл е най-младият от тримата синове на Лудвиг II и Ема Баварска. Неговото детство е белязано с т.нар. "демонски„демонски инцидент"инцидент“, при който пянаот устата му започва да излиза от устата мупяна, малко преди да бъде заведен пред олтар в църква. Този инцидент оказва голямо влияние надвърху него и баща му. Карл бива описван като "...много христянски принц, страхуващ се от Бог, с цялото си сърце спазващ Неговите заповеди, подчиняващ се на законите на Църквата, даващ милостиня, практикуващ молитви и песнопения, винаги готов да възхвали Бог..."

Опитвайки се да потуши бунта, тойТой умира през [[888]] г. в [[Донауешинген|Нойдинген]] в [[манастир]]а Райхенау (''Reichenau''), на едноименния остров в [[Боденско езеро|Боденското езеро]], където е и погребан. Империята му се разпада веднага след неговата смърт.

==Завоюването Завоюване на Италия ==

* Klaus Herbers: ''Karl III. (Ostfrankenreich).'' In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 3, Bautz, Herzberg 1992, ISBN 3-88309-035-2, Sp. 1133–1136.1133 – 1136.

* Hagen Keller: ''Zum Sturz Karls III. Über die Rolle Liutwards von Vercelli und Liutberts von Mainz, Arnulfs von Kärnten und der ostfränkischen Großen bei der Absetzung des Kaisers''. In: ''Deutsches Archiv für Erforschung des Mittelalters'' 22, 1966, S. 333–384333 – 384

* Eduard Hlawitschka: ''Königswahl und Thronfolge in fränkisch-karolingischer Zeit'', (Wege der Forschung 247). Darmstadt 1975, S. 432–494432 – 494.

* Engelbert Mühlbacher: [https://de.wikisource.org/wiki/ADB:Karl_III. ''Karl III'']. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 15, Duncker & Humblot, Leipzig 1882, S. 157–163157 – 163.

* Rudolf Schieffer: ''Karl III. und Arnolf''. In: ''Festschrift für Eduard Hlawitschka zum 65. Geburtstag''. Hrsg. von Karl Rudolf Schnith, Roland Pauler (Münchener Historische Studien. Abteilung Mittelalterliche Geschichte 5). Kallmünz/Opf. 1993, S. 133- – 149.