Боймица: Разлика между версии

'''Бо&#768;ймица'''<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009 г., стр.319</ref> (варианти '''Боемица''', '''Бойница''', '''Бойлица''', {{lang-el|Αξιούπολη}}, ''Аксиуполи'', [[катаревуса]]: ''Αξιούπολις'', ''Аксиуполис'', до 1927 годинаг. ''Μποέμιτσα'', ''Боемица''<ref>[http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/123456789/170171 Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μποέμιτσα -- Αξιούπολις]</ref>) е [[град]] с 3&nbsp;275 души население ([[2001]]), разположен в северната част на [[Република Гърция]], област [[Централна Македония]], дем [[Пеония (дем)|Пеония]].

Боймица е разположен в областта [[Боймия]], кръстена на името на града, по долното течение на [[Вардар]] (Аксиос) след излизането и&#768; от последияпоследния и&#768; [[пролом]] [[Циганска клисура]] в [[Солунско поле|Солунското поле]]. Градът е на 62 километраkm северно от [[Солун]] и на 34 километраkm западно от град [[Кукуш]] (Килкис). Боймица се намира на десния бряг на реката в подножетоподножието на планината [[Паяк планина|Паяк]] (Пайко). Така градът на една от основните пътни артерии в географската област Македония, свързваща [[Солун]] с [[Република Македония]] и [[Сърбия]]. Съвременната магистрала [[Европейски път Е75|Е75]] обаче минава по левия бряг на [[Вардар]] покрай съседния на Боймица град от другата страна на реката [[Ругуновец]] (или Карасуле, на гръцки Поликастро).

Хората винаги са ценели възможностите, които предлага Вардар като пътна артерия, и областта Боймия е заселена от праисторически времена. Според преданията селото Боймица се създава някъде около [[1700]] годинаг. от сливането на три български села в Боймията. Около 1760 г. в Боймица се заселват изселници от южномакедонското село Драчко (днес [[Даскио]]), а впрез 1822 г. и бежанци от [[Негуш]] (Науса) след разорението на града от [[Мехмед Емин паша]] по време на [[Негушко въстание|Негушкото въстание]].

През 1843 годинаг. османските власти позволяват на боймичани да построят църква в селото и веднага започва изграждането на храма „[[Свети Димитър (Боймица)|Свети Димитър]]“, завършен в [[1859]] година. Църквата е изписана между 1860 и 1862 година от известния зограф [[Маргаритис Ламбу]] от [[Кулакия]]. Първото гръцко училище в селото е отворено в 1894 година.

В края на [[19 век]] Боймица е голямо българско село. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 годинаг. пише, че в Боймица (Boïmitza), Воденска епархия, живеят 540 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/25|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.]]</ref> Според „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 годинаг. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 в ''Богемица'' има 85 домакинства, с 58 жители [[мюсюлмани]] и 348 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 170 – 171.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] година Боймица има 1&nbsp;220 жители [[българи]] християни и 625 жители [[турци]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_05.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 152.]</ref> В началото на 20 век по-голямата част от селото се отказва от [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] и приема духовното върховенство на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в ''Байлища'' (Baïlichta) има 1&nbsp;080 [[българи]] екзархисти и 280 българи патриаршисти гъркомани и в селото работят българско и гръцко училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 194 – 195.</ref>

В икономическия живот на боймичани основна роля играят два географски фактора – голямата река Вардар и хайдушката планина Паяк. Така боймичани от стари времена са раздвоени между търговията и хайдутлука – „поминаа, заминаа лоши луге харамии, харамии Боймичани“ се пее в една народна песен <ref>[http://www.liternet.bg/folklor/sbornici/osinin_2/82.htm Осинин, Димитър. „Заплакала е гората. Народни хайдушки песни“.]</ref>. Самото име ''Боймица'' показва хайдушкия нрав на жителите му. В края на 19 век много боймичани хайдутуват из Паяк, като най-известният от тях е Апостол Терзиев от стария боймичански хайдушки род Терзиевци, който впоследствие влиза в редовете на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] и се превръща [[Апостол войвода]] Ениджевардарското слънце, легендарният защитник на българщината в [[Енидже Вардар|Ениджевардарско]] и [[Гевгели]]йско. Боймичани взимат активно участие в съпротивата на ВМОРО срещу османската власт и срещу [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцките андарти]]. Революционният комитет в Боймица е образуван още в 1896 годинаг., като негов председател е българският учител Филип Димитров, родом от Леринско.<ref name="Докторов.51">„Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 51, ISBN 9549514560</ref> Селото пострадва при [[Валандовска афера|Валандовската афера]]. Боймичани участват в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]], а след него на [[23 ноември]] [[1903]] година селската чета се сражава с редовна турска войска.

В 1910 годинаг. в Боймица е образувана турска чета за противодействие на българските и гръцките, начело с Тефик Мехмедов.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 49, 6 март 1910 г., стр. 3.</ref>

По данни на Екзархията в 1910 годинаг. Боймица има 350 семейства, 978 жители българи, 379 турци, 128 цигани (116 чифлигари) и две черкви.<ref>[[Христо Шалдев|Шалдев, Христо]]. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61 – 69.</ref>

При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 годинаг. трима души от Боймица са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.830.</ref>

По време на Балканската война гръцката армия влиза в Боймица на 22 октомври 1912 годинаг. Новата власт започва систематичен терор над всяко проявлени епроявление на българщината. Десетки жители на селото са арестувани и държани без присъда в [[Солун]]ския затвор [[Едикуле]], затова, че са участвали в Македоно-одринското опълчение или дори само за товазатова, че са се обявили публично за българи. Едва на 15 февруари 1914 годинаг. 14 боймичани са освободени. 338 семейства от Боймица, [[Баровица]], [[Бугариево]], [[Гавалянци]] и други села се записват в [[Руско консулство в Солун|руското консулство в Солун]] за емиграция. В 1913 годинаг. след окончателното определяне на гръцко-сръбската граница, при което Гевгели остава в [[Сърбия]], в Боймица се заселват много [[гъркомани|гъркомански]] семейства от Гевгели и Гевгелийско, а българите продължават да се изселват. В рапорт от Солун през април 1914 годинаг. българският дипломат [[Сократ Тодоров]] пише:

През [[България в Първата световна война|Първата световна война]] в Боймица се установява щаб на [[Антанта|съглашенските]] войски, които допринасят значително за модернизирането на града. Французите изместват течението на Боймишката река, правят съвременния пазар и построяват теснолинейна железопътна линия, използвайки стари релси от парижката трамвайна мрежа. В 1914 годинаг. в Боймица идват и първите гръцки бежанци от [[Източна Тракия]] от районите на [[Мидия (Турция)|Мидия]] и [[Чаталджа]]. През 1919 годинаг. част от тях се завръщат в Източна Тракия, само, за да емигрират отново след [[Лозански договор|Лозанския мир]] при размяната на население между [[Гърция]] и [[Турция]] в [[1924]] г. Първите бежанци от [[Понт (област)|Понт]] пристигат в Боймица през 1919 годинаг., последвани от голямата вълна последвала разгрома на Гърция в [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Гръцко-турската война]] през 1922 – 1924 г. от районите на [[Трапезунд]], [[Гиресун|Керасунд]], [[Тиреболу|Триполи]]. Също в [[1923]] г. няколко влашки семейства от [[Мъглен (област)|Мъглен]] от село [[Ливада (дем Пеония)|Ливада]] се преместват в Боймица, както и още гъркомански семейства от Гевгели, а много гръцки войници от южните краища на страната остават в града след края на Първата световна война. През 1924 годинаг. официално от Боймица в България се изселват 183 български семейства или 536 души, а 20 семейства се изселват в Гевгели, тогава в [[Югославия]]. Така след тези многобройни миграции хората с гръцко национално съзнание стават мнозинство в градчето.

През април 1923 годинаг. чета от 12 души на възстановената [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] под командването на войводата Стефанов се сражава при Боймица 6 часа с гръцка жандармерия и войска. Двама от българските четници се самоубиват, за да не бъдат пленени живи, а останалите си пробиват път през блокадата. От гръцка страна падат шестима убити. След сражението гръцка войска и жандармерия претърсват всички околни български села къща по къща, за да открият изчезналата българска чета. Над 230 българи, мъже и жени, са арестувани и хвърлени в затворите, но гръцките власти не откриват следите на четниците.

На 1 януари 1927 годинаг. Боймица е прекръстена на гръцкото име на Вардар Аксиос – Аксиуполи, в превод ''Вардарски град''.

С началото на [[Итало-гръцка война|Итало-гръцката война]] в 1940 годинаг. терорът над българщината в Боймица отново се засилва, много семейства, смятани за „неблагонадеждни“, са принудени да се изселят, какъвто случаят със 70-годишният Андон Стоянов и семейството му. През [[Втора световна война|Втората световна война]] [[Нацистка Германия|германските]] войски влизат в Боймица на 8 април 1941 годинаг., но градчето остава с гръцка администрация и не е присъединено към [[България]]. Изготвената по германско нареждане българска комисия в [[1941]] годинаг. констатира, че в Боймица все още живеят 30 български семейства със 150 души. За останалите села от днешния дем Аксиуполи резултатите са следните: [[Оризарци]] – 32 семейства със 152 души, [[Шльопинци]] 6 семейства с 30 души, [[Сехово]] 20 семейства със 100 души, [[Горгопик]] 52 семейства с 280 души.

До 2011 годинаг. Боймица е център на самостоятелен дем. В града има природонаучен музей с една от най-добрите експозиции в цяла Гърция.<ref> [http://www.macedonian-heritage.gr/Museums/Anthropological_and_Nat_History/Fysikhs_Istorias_Ajioypolh.html The Museums of Macedonia]</ref>

Един от най-известните жители на боймица е българският хайдутин, революционер и национален герой Апостол войвода (1869 – 1911), който с тримата си братя [[Андон Терзиев|Андон]], Иван и Тано е деец на ВМОРО. Боймичани са и няколко други български революционери, а гъркоманските семейства в града дават и андарти[[андарт]]и за гръцките чети в началото на XX век. В Боймица е роден българският художник Кирил Танев (1910 – 1996), както и гръцкият журналист [[Панделис Савидис]] (р. 1954).