Заграде: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 29:
Към [[1900]] година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в ''Хисарлъкъ (Сисрликъ, Градище)'' живеят 420 българи-[[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_21.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 195.]</ref>
В началото на [[20 век]] селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през [[1905]] година в ''Хисарлик'' (Hissarlik) има 304 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. pp. 112-113</ref> По данни на Неврокопската митрополия в 1907 година в селото има 450 българи християни.
В рапорт до [[Иларион Неврокопски]] от 1909 година селото е определено като „чисто българско“<ref name="Извори 78">{{cite book |title= Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 - 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 78 }}</ref> и пише:
{{цитат|С. Хисарлъка... Почвата е плодородна. Има 40 къщи с 200 души население. Селяните се занимават със земеделие, скотовъдство и дюлгерлък. Селото е било чифлик. Сега къщите са на селяните. Нивите са на Мухамедали бей, някои са изкупили по някоя нива. Общината е оратска. Имат добър приход от воденищата, които дават под наем на 150 помаци.
Църквата „Св. Георги“ е съградена 1866 г. Училището е ново, съградено е преди 4 години... Селяните участват в селските общински работи. Накрай селото се намира манастирът „[[Света Неделя (Заграде)|Св. Неделя]]“, който е открит през 1902 г. от Стоян Мариков Потоков. Храмовият празник на манастира е 7. VIII. Събират се селяни от околните села на поклонение.<ref name="Извори 79">{{cite book |title= Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 - 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 79 }}</ref>}}
Селото е освободено от [[османска власт]] през октомври [[1912]] година по време на [[Балканската война]] от [[Седма рилска дивизия]]. Тринадесет души от Хисарлъка се включват като [[доброволец|доброволци]] в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 886.</ref>
| |||