Френски език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 17:
|официален =[[Франция]], [[Европейски съюз|Европейския съюз]], [[Канада]],[[ Белгия]] и 22 други страни
|регулатор= [[Френска академия|Френската академия]]
|ISO 639
|ISO 639
|карта = [[Картинка:Map-Francophone World.png|мини|център|300п|Френски език по света:1)в тъмно синьо
|}}
Ред 25:
== Географско разпространение ==
=== Европа ===
[[File:Knowledge French EU map.svg|300px|thumb|Степен на владеене на френския език в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]<ref>[http://ec.europa.eu/public_opinion/archives/ebs/ebs_243_en.pdf], Europeans and their Languages.</ref>.]]
Line 32 ⟶ 31:
; Белгия
В [[Белгия]] френският е един от трите официални езика на федерално ниво (наред с [[Нидерландски език|нидерландския]] и [[Немски език|немския]]). Той е и официалният език на региона [[Валония]], както и един от двата официални езика на [[Брюксел - Столичен регион]] (заедно с нидерландския), където е говорен от голямото мнозинство от населението, макар и не винаги като майчин език.<ref name=philippevanparijs>{{cite journal | last = Van Parijs | first = Philippe | year = 2006 | month = март-април | title = Belgium's new linguistic challenge | journal = KVS Express | pages = 34
; Швейцария
Line 63 ⟶ 62:
=== Океания ===
Френският език е официален в [[Тихи океан|тихоокеанската]] островна държава [[Вануату]], където около 45% от населението говори френски <ref>{{Cite web|url=http://20mars.francophonie.org/IMG/pdf/FICHE_03_Nombre_de_francophones.pdf|title=Estimation du nombre de francophones dans le monde1|accessdate=2009-10-03 |author=[[Organisation internationale de la Francophonie (OlF)|Organisation internationale de la Francophonie]]}}</ref>. В отвъдморското владение на [[Франция]]
== История ==
Френският е романски език, който се е развил от [[гало-романски езици|гало-романските]] диалекти, говорени в Северна Франция. Известно е, че от [[3 век]] насам в Западна Европа нахлуват [[германи|германски племена]] и някои от тях се установяват в [[Галия]]. За историята на френския език най-важни са [[франки]]те, [[алемани]]те, [[бургунди]]те и [[вестготи]]те. Тези германско-говорещи групи са оказали дълбоко влияние върху говоримия [[латински език]] в техните региони, променяйки неговото произношение и синтаксис. Те също така въвеждат и нови думи. Спорно е до каква степен в съвременния френски се употребяват думи, произлизащи от германски езици
Съвременните езиковеди разделят езиците, говорени в Средновековна Франция, на 3 географски групи. Двете основни групи са ''langue d'oïl'' и ''langue d'oc'' ([[окситански език]]), в третата е ''franco-provençal'' ([[френско-провансалски език]]), в която са представени характеристики, общи за другите 2 групи, но не принадлежащи към нито една от тях. Романската езикова група в Северна Франция е тази на ''langue d'oïl''
В съвременния френски се използват 2 думи за
== Фонология ==
Line 104 ⟶ 103:
== Граматика ==
== Правопис ==▼
▲==Правопис==
{{Основна|Френски правопис}}
За френския език е ярко изразена особеност, че правописът се различава коренно от произношението. Причината е, че е запазен историческия правопис, следвайки своя логически развой, но буквените съчетания се прочитат по нов начин. В съвременния книжовен френски език има редица такива буквени съчетания, които съответстват на определени звуци или звукови съчетания.
Line 111 ⟶ 109:
Широка е употребата на [[остро ударение|острото ударение]] (é), [[слабо ударение|слабото ударение]] (è), [[сиркумфлекс]] (ê), надбуквено двоеточие, наричано ''трема'' (ë).
=== Гласни ===
{{Основна|Гласни звукове във френския език}}
Гласните звукове може да бъдат предадени от една буква или от буквени съчетания, наречени ''дифтонги''.
Line 122 ⟶ 120:
| colspan=2 | â || /{{IPA|ɑ}}/ || ch'''â'''teau || || ||
|-
| colspan=2 | ai || /{{IPA|ɛ}}/<br>/{{IPA|e}}/ || vr'''ai''', f'''ai'''te<br>b'''ai'''sser, '''ai'''guille
|-
| colspan=2 | aî || /{{IPA|ɛ}}/ || m'''aî'''tre, ch'''aî'''ne || || ||
Line 140 ⟶ 138:
| colspan=2 | aye || /{{IPA|ɛ}}{{IPA|i}}/ || abb'''aye''' || || || /{{IPA|ɛ}}/ La H'''aye''' <br> /{{IPA|a}}{{IPA|j}}/ b'''aye'''
|-
| rowspan=4 | e || другаде ||/{{IPA|ə}}/ ||
|-
| пред: x, две или <br/> повече съгласни<br>(вкл. двойни съгласни), или<br>крайна съгласна (няма или не) || |/{{IPA|ɛ}}/ || '''e'''st, '''e'''stival, voy'''e'''lle, '''e'''xaminer, '''e'''xécuter, qu'''e'''l, chal'''e'''t ||/{{IPA|e}}/||'''e'''ssence, '''e'''ffet, h'''e'''nné|| /{{IPA|e}}/ mang'''e'''z, и всяка глаголна форма за второ лице, множествено число, завършваща на -ez.
Line 178 ⟶ 176:
| rowspan=3 | o || в краесловие и пред неми букви ||/{{IPA|o}}/ || pr'''o''', m'''o'''t, gr'''o'''s || || ||
|-
| пред /{{IPA|z}}/ || /{{IPA|o}}/ || ch'''o'''se, dép'''o'''ses, '''o'''ser,
|-
| другаде || /{{IPA|ɔ}}/ || car'''o'''tte, '''o'''ffre || /{{IPA|o}}/ || cycl'''o'''ne, f'''o'''sse, t'''o'''me||
Line 194 ⟶ 192:
| colspan=2 | œu || /{{IPA|œ}}/ || s'''œu'''r, c'''œu'''r || /{{IPA|ø}}/ || n'''œu'''d, '''œu'''fs, b'''œu'''fs, v'''œu'''||
|-
| colspan=2 | oi, oie || /{{IPA|w}}{{IPA|a}}/ || r'''oi''', '''oi'''seau, f'''oie''', tr'''oi'''s, n'''oi'''x || || ||
|-
| colspan=2 | oï || /{{IPA|o}}{{IPA|i}}/ || c'''oï'''t, astér'''oï'''de || || ||
Line 214 ⟶ 212:
| colspan=2 | û || /{{IPA|y}}/ || s'''û'''r, fl'''û'''te || || ||
|-
|
|-
| след c, g || /{{IPA|œ}}/ || c'''ue'''illir, org'''ue'''il || || ||
Line 225 ⟶ 223:
|}
=== Съгласни ===
''Ch'' се чете като ''ш'', например: ''chateau'' – ''шато''. ''X'' в края на думи, особено при образуване на множествено число, се чете като ''з'' или ''с'', например: ''chateaux'' – ''шато'', ''dix'' – ''дис''.
Line 248 ⟶ 246:
* {{икона|en}} [http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=FRN Френският език на Ethnologue]
{{Лингвистика-мъниче}}▼
{{Официални езици на ЕС}}
{{Официални езици на ООН}}
{{Романски езици}}
{{нормативен контрол}}
[[Категория:Френски език| ]]
▲{{Лингвистика-мъниче}}
|