През февруари 1848 г. ''„[[Пролетта на народите]]“'', обхванала почти цяла Западна Европа, достига и до Сардинското кралство. Движението за демократични права и патриотичното негодувание срещу австрийското присъствие в Италия вдигат италианците на бунт. В резултат, на 9 февруари 1848 г., сардинският крал Карл-Алберт провъзгласява конституция и скоро след това, под натиска на патриотично настроените либерали, обявява война на Австрия и напада австрийските владения в Италия.
[[Image:Stupinigi.jpg|мини|280п|Дворецът Ступиниджи„Ступиниджи“ в Торино, официална резиденция на кралете на Сардиния.]]
През лятото на 1848 г., поради потушаванетоПотушаването на революцията в съседните на кралството страни, под натисканатискът на настъпващите австрийциавстрийски ивойски порадии опасенията от засилване на републиканците, в страната стават причина през лятото на 1848 г. Карл Алберт напускада напусне бойното поле и от двореца си в Милано да проси мир пред австрийския генерал Радецки. След като разбират за постъпката на краля, въстаналите граждани на Милано щурмуват двореца с искане за абдикация на Карл Алберт. Кралят и правителството успяват да избягат от града и на 9 август подписват позорно за Сардинското кралство примирие с Австрия. <ref> Пантев, А., Глушков, Х., Мишев, Р. История на новото време. 1995</ref>
