Разлика между версии на „Война“

редакция без резюме
(→‎Теории за преобладаването на младежта: руски кавички -> български кавички редактирано с AWB)
{{война}}
 
'''Войната''' представлява организиран [[насилие|насилствен]] [[конфликт]],<ref name=AHD>[http://www.thefreedictionary.com/War American Heritage Dictionary: War]</ref><ref name=MWD>[http://www.merriam-webster.com/dictionary/war Merriam Webster's Dictionary: War]</ref> който се характеризира с изключителна агресия, сътресения в обществото и приспособяването към него, както и висока [[смъртност]].<ref name="AHD" /> Съществуват известни спорове относно другите характеристики, но в общи линии има съгласие, че войната включва най-малко две организирани групи, и е предумишлена, поне от страната на едната група, и поне една от групите използва насилие срещу другата.<ref name="test">Beatrice Heuser, "Misleading„Misleading Paradigms of War: States and Non-State Actors, Combatants and Non-Combatants"Combatants“, ''War and Society'' Vol. 27 No. 2 (Oct. 2008), pp. 1- – 24.</ref> Целите на войната се различават в съответствие с ролите на групите в конфликта: целите на [[настъпление|офанзивната война]] обикновено се заключават в подчиняване, [[асимилация (социология)|асимилация]] или унищожение на друга група, докато целите на [[отбрана|дефанзивната война]] са просто отблъскване на офанзивната сила, а често и просто оцеляване. От гледна точка на отношенията помежду им, участниците във войната се наричат врагове. Всеки един от термините [[военни]], [[войнствен]] и [[милитаризъм]] се отнася за фундаменталните аспекти на войната, т.е. организираната група, войнствения индивид и поддържащият етос (съответно).
 
Антоним на войната е [[мир]]ът, който обикновено се определя като отсъствие на война.
 
== История на войната ==
Преди зората на цивилизацията, война вероятно се състояла от малки набези. Половината от хората, открити в [[Нубия|нубийското]] гробище, датирано от преди 12 000 години, са починали от [[насилие|насилствена]] смърт.<ref name="Keeley">Keeley: ''War before civilization: The myth of the peaceful savage''</ref> От възхода на [[държава|държавите]] преди 5000 години, военни действия са възниквали по по-голямата част от земното кълбо. Навлизането на [[барут]]а и ускоряването на технологичното развитие довеждат до съвременните войни. Според У. Хендерсън Конуей, "Един„Един от източниците твърди, че 14 500 войни са се състояли между 3500 г. пр. Хр и края на 20 век, струващи 3,5 милиарда живота, оставяйки само 300 години мир (Beer 1981: 20)."<ref>Conway W. Henderson (2010). "''[http://books.google.com/books?id=AwMovLqKw2oC&pg=&dq&hl=en#v=onepage&q=&f=false Understanding International Law]''". John Wiley and Sons. 212. ISBN 1405197641</ref>
 
Във „Войната преди цивилизацията“, Лорънс Кийли, професор в Университета на Илинойс, твърди, че около 90- – 95% от познатите в историята общества, са се сражавали през определени периоди във войни<ref>{{cite web|url=http://brneurosci.org/reviews/war.html |title=Review: War Before Civilization |publisher=Brneurosci.org |date=2006-09-04 |accessdate=2011-01-24}}</ref>, а много от тях са воювали непрекъснато.<ref>{{cite news|url=http://www.atimes.com/atimes/Front_Page/HG04Aa02.html|title=The fraud of primitive authenticity|last=Spengler|date=4 July 2006|work=Asia Times Online|accessdate=2009-06-08}}</ref> Например, между 1801 и 1840 г., [[маори]]те, са се сражавали в 633 междуплеменни битки (за които има данни).<ref>{{Cite book
| author = Barry Brailsford
| title = [http://books.google.com/books?id=CLcNAAAAQAAJ&pg=PA35&dq&hl=en#v=onepage&q=&f=false Arrows of Plague]
| publisher = Taylor & Francis
Според Уилям Рубинщайн, „''Безписмените общества, дори и тези, организирани по относително напреднал начин, са били известни с преднамерената си жестокост .... през 1826 [[Шака Зулу | Шака]] с армия от 50 000 души, буквално унищожава племето [[Ндвандве]]. Този доклад посочва, че Ндвандве наброява най-малко 40 000: 'всички са били избити'“''.<ref>Rubinstein, W. D. (2004). ''[http://books.google.com/books?id=nMMAk4VwLLwC&pg=PA22&dq&hl=en#v=onepage&q=&f=false Genocide: a history]''. Pearson Education. p.22. ISBN 0-582-50601-8</ref> Исторически, повече от една трета от мъжете от племето [[Яномамо]] са умрели във война.<ref>Keeley, Lawrence H. ''War before civilization: The myth of the peaceful savage'', Oxford University Press, USA, 1996.</ref> Американския антрополог Чагнън твърди, че мъжете участвали в убийства са имали повече жени и деца, в сравнение с тези, които не са вземали участие.<ref>''Yanomamo: The Fierce People'' (Chagnon 1998; Chagnon 1992; Chagnon 1983)</ref>
 
В Западна Европа от края на 18-ти век, повече от 150 конфликти и битки около 600 са били осъществени.<ref name=War>[http://www.ralphmag.org/CG/world-war-one2.html World War One --- A New Kind of War | Part II], From ''14 - – 18 Understanding the Great War'', by Stéphane Audoin-Rouzeau, Annette Becker</ref>
 
Според „Human Security Report 2005“ има значителен спад на броя и сериозността на военните конфликти след края на [[Студената война]] в началото на 1990 година. Все пак, доказателствата разгледани в изследването "Peace„Peace and Conflict"Conflict“ от 2008 година, извършено от „Центъра за международно развитие и управление на конфликти“ показва, че общият спад на конфликтите е в застой.<ref>Hewitt, Joseph, J. Wilkenfield and T. nevertheless the concept war is more than just a word but a signification to the meaning Death. Gurr ''[http://www.cidcm.umd.edu/pc/ Peace and Conflict 2008]'', Paradigm Publishers, 2007</ref>
 
Развитието на технологиите за водене на война в последните години и съответно нарасналата разрушителност (виж [[Ядрен паритет]]), доведоха до широка обществена загриженост, и по всяка вероятност са предугадили избухването на нова, с което може да се предотврати избухването на ядрена трета световна война. В края на всяка от последните две световни войни бяха направени всеобщи и съгласувани усилия, за да се дойде до по-добро разбиране на динамиката на войната и по този начин се надяваме да се ограничи и дори да се елиминира нуждата от такава. Тези усилия се материализират във форуми на [[Обществото на народите]] и на неговия наследник, [[Организацията на обединените нации]].
* По своя мащаб, войните се делят на световни и [[Локална война|локални]] (конфликти).
* Важно значение има също делението на войните на ''външни'' и ''вътрешни''.
 
Според други критерии, войните могат да бъдат също така:
* [[Въздушна война]]
[[Зигмунд Фройд]] счита агресивността за един от основните инстинкти, определяща психологическа „пружина“, насоченост и смисъл на човешкото съществуване. Въз основа на тази позиция, той даже отказва да участва в движения на борци за мир, тъй като счита войните за неизбежно следствие на периодически „избухвания“ на човешката агресивност.
 
Въпреки, че тези теории могат да обяснят съществуването на войните, те не изясняват причините за възникването им; в същото време те не обясняват и наличието на някои култури, които не познават войната.<ref>Turnbull, Colin (1987), ''The Forest People'' (Touchstonbe Books)</ref> Ако вътрешната психология на човешкия разум е неизменна, то подобни култури не би трябвало да съществуват. Някои [[Милитаризъм|милитаристи]] – такива, като [[Франц Александър]], твърдят, че състоянието на ''мир'' е илюзия. Периоди, които е прието да се наричат „мирни“, всъщност се явяват периоди на подготовка за бъдещи войни или ситуации, когато войнствените инстинкти се подтиснати от по-силни държави, например [[Pax Britannica]].<ref>Alexander, Franz. ''The Psychiatric Aspects of War and Peace''. 1941</ref>
 
Тези теории предполагат, че това, което се случва, се основава на волята на мнозинството от населението. Но те не отчитат факта, че само малък брой войни в историята са действителен резултат от волеизявлениято на народа.<ref>Blanning, T.C.W. ''The Origin of Great Wars''. ''The Origins of the French Revolutionary Wars.'' pg. 5</ref> По-често народът насилствено е въвлечен във война от своите управители. Една от теориите, която се фокусира върху политическите и военни лидери, е разработена от Морис Уолш.<ref>Walsh, Maurice N. ''War and the Human Race.'' 1971.</ref> Той счита, че по-голямата част от населението е неутрално по отношение на войната, и че тя се случва само тогава, когато на власт са дошли лидери с психологическо ненормално отношение към човешкия живот. Войните започват при лидери, които преднамерено се стремят да воюват – такива, като [[Наполеон]], [[Хитлер]] и [[Александър Македонски]]. Подобни водачи застават начело на държавата по време на криза, когато населението има нужда от вожд с твърда воля, който, като им се струва, е способен да реши проблемите им.
¤
 
Привържениците на [[еволюционна психология|еволюционната психология]] са склонни да твърдят, че човешките войни са аналог на поведението на животните, които се борят за територия или конкурират за храна или размножаване. Животните са агресивни по природа, а в човешката среда подобна агресивност се превръща във война. С развитието на технологиите, човешката агресивност достига такъв предел, че започва да заплашва целия вид с унищожение. Един от първите [[адепт]]и на тази теория е [[Конрад Лоренц]].<ref>Lorenz, Konrad. ''On Aggression''. 1966</ref>
 
Подобни теории са разкритикувани от учени като Джон Г. Кенеди, които считат, че организираните, продължителни войни на хората съществено се отличават от борбата за територия при животните – и не само поради технологиите. Ашли Монтегю<ref>Montagu, Ashley (1976), ''The Nature of Human Aggression'' (Oxford University Press)</ref> смята, че социалните факторы и възпитанието се явяват важни причини, определящи природата и хода на човешките войни. Войната е човешко изобретение, имащо своите исторически и социални корени.
 
=== Социологически теории ===
Социолозите дълго време изучават причините за възникването на войните. Понастоящем съществуват множество теории, много от които противоречат една на друга. Привържениците на една от школите – ''Primat der Innenpolitik'' (Приоритет на вътрешната политика), вземат за основа работите на [[Екарт Кер]] и [[Ханс-Улрих Велер]], които считат, че войната е продукт от местните условия, и само направлението на агресията се определя от външни фактори. Така например, [[Първата световна война]] е резултат не на международните конфликти, тайните съглашения или нарушаването на баланса на силите, а резултат от икономическата, социалната и политическата ситуация във всяка страна, въвлечена в конфликта.
 
Тази теория се отличава от традиционния подход на школата ''Primat der Außenpolitik'' (Приоритет на външната политика) на [[Карл фон Клаузевиц]] и [[Леополд фон Ранке]], които считат, че войната и мира са следствия от решенията на държавните дейци и геополитическата ситуация.
Например, папа [[Урбан II]] през 1095 г., в навечерието на [[Първи кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]], пише: ''Земята, която наследихте, от всички страни е заобиколена от морета и планини, и тя е крайно малко за вас; тя едва дава препитание на хората. Ето защо вие се убивате и мъчите друг другиму, водите войни, ето защо толкова много от вас гинат в граждански раздори. Отмийте своята ненавист, нека враждите приключат. Присъединете се на пътя към гроба Господен; отвоювайте тази земя от нечестивата раса и я вземете за себе си.''.
 
Това е едно от първите описания на това, което впоследствие е наречено ''Малтузианска теория за войните''. [[Томас Малтус]] (1766—18341766 – 1834) пише, че населението винаги се увеличава, докато това не се ограничи от война, [[болест]]и или [[Масов глад|глад]].
 
Поддръжниците на малтузианските теории считат, че относителното намаляване на броя на военните конфликти през последните 50 години, особено в [[Третия свят|развиващите се страни]], е следствие на това, че новите технологии в селското стопанство способстват изхранването на доста по-голям брой хора; в същото време достъпът до [[контрацепция|контрацептивни средства]] води до съществено намаляване на раждаемостта.
В същото време, в което малтузианските теории се фокусират на противоречието между растящото население и наличността на природни ресурси, теорията за преобладаването на младежите се фокусират на несъответствието между количеството бедни, ненаследяващи имущества млади мъже и достъпът им до работни позиции в съществуващата социална система на [[разделение на труда]].
 
Голям принос в развитието на тази теория имат френския социолог Гастон Бутуа,<ref>Bouthoul, Gaston. ''L`infanticide différé'', Paris 1970</ref> американския социолог [[Джак Голдстоун]],<ref>Goldstone, Jack A. ''Revolution and Rebellion in the Early Modern World'', Berkeley 1991; Goldstone, Jack A. ''Population and Security: How Demographic Change can Lead to Violent Conflict'', [http://jia.sipa.columbia.edu/pdf/demographics_capstone.pdf]</ref> американския политолог Гари Фулър,<ref>Fuller, Gary. ''The Demographic Backdrop to Ethnic Conflict: A Geographic Overwiew'', in: CIA (Ed.): ''The Challenge of Ethnic Conflict to National and International Order in the 1990s'', Washington 1995, 151—154151 – 154</ref><ref>[http://www.scribd.com/doc/131797/Graham20Fuller20paper?query2=muslim%20population%20bulge%20europe Fuller, Gary (2004). ''The Youth Crisis in Middle Eastern Society'']</ref><ref>Fuller, Gary (2003). ''The Youth Factor: The New Demographics of the Middle East and the Implications for U.S. Policy''[http://www.brook.edu/fp/projects/islam/fuller2003.pdf]</ref> и немския социолог [[Гунар Хайнсон]].<ref>Gunnar Heinsohn (2003). ''Söhne und Weltmacht: Terror im Aufstieg und Fall der Nationen'', Zurich 2003), [http://www.pdf4ebook-verlag.de/ShneundWeltmacht.html#Zweig4]; see also the review of this book by Göran Therborn: „Nato´s Demographer“, New Left Review 56, March/April 2009, 136—144136 – 144 [http://www.newleftreview.org/?page=article&view=2775]</ref> [[Самюъл Хънтингтън]] разработва своята теория за ''[[Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред|сблъсъка на цивилизациите]]'', използвайки голяма част от теорията за преобладаването на младежите.
 
<blockquote>
''Аз не мисля, че ислямът е по-агресивна религия, отколкото която и да е друга, но подозирам, че за цялата история от ръцете на християни са загинали повече хора, отколкото от ръцете на мюсюлмани. Ключов фактор тук е демографията. Като цяло, хората, които убиват други хора, – това са мъже на възраст от 16 до 30 години''.
 
''В течение на 1960-те, 1970-те и 1980-те години, в мюсюлманския свят се наблюдава висока раждаемост и това води до огромен превес на младежта. Но той неминуемо ще изчезне. Раждаемостта в ислямските страни спада; в някои страни – стремително. Първоначално ислямът се е разпространявал с огън и меч, но аз не смятам, че в мюсюлманската теология е заложено унаследяването на агресивността.''<ref>‘So, are civilizations at war?’, Interview with Samuel P. Huntington by Michael Steinberger, The Observer, Sunday October 21, 2001.[http://observer.guardian.co.uk/islam/story/0,,577982,00.html]</ref>
</blockquote>
 
Теорията за преобладаването на младежта е създадена неотдавна, но вече придобива голямо влияние върху външната политика и военната стратегия на САЩ. Генерал [[Джон Хелгърсон]] се позовава на тази теория в доклада си за 2002 г. ''The National Security Implications of Global Demographic Change''.<ref>Helgerson, John L. (2002): ''The National Security Implications of Global Demographic Trends'' [http://www.au.af.mil/au/awc/awcgate/cia/helgerson2.htm]</ref>
 
Съгласно Хайнсон, който първи предлага теорията в най-обща форма, превесът на младите се случва, когато от 30 до 40 процента от мъжкото население на една страна е във „взривоопасната“ възрастова група – от 15 до 29 години. Обичайно това явление предшества взрив на раждаемостта, при който една жена има по 4- – 8 деца.
 
=== Рационални теории ===
Рационалните теории предполагат, че и двете страни в конфликта действат разумно и изхождат от желанието да получат най-голяма изгода при най-малки загуби. Изхождайки от това, ако и двете страни предварително знаят как ще завърши войната, то би било по-добре за тях да приемат резултата от войната без сражения и без напразни жертви.
 
Рационалната теория набляга на три причини, поради които някои страни не успяват да се договорят и вместо това започват война: проблема на неделимостта, асиметричността на информацията с намерение въвеждане в заблуда и невъзможността да се вярва на обещанията на противника.<ref>Fearon, James D. 1995. ''Rationalist Explanations for War.'' International Organization 49, 3: 379—414379 – 414. [http://www.polisci.ucsd.edu/~bslantch/courses/pdf/fearon-io1995v49n3.pdf]</ref>.
 
Проблемът за неделимостта възниква, когато две страни не могат да постигнат взаимно съгласие с помощта на преговори, поради това, че предметът, към който се стремят, е неделим и може да принадлежи само на една от тях. Като пример може да се посочи войната за храмовия хълм в Йерусалим.
 
Проблемът с асиметричността на информацията възниква, когато двете държави не могат по-рано да пресметнат вероятността за победа и да постигнат приятелско споразумение, защото всяка от тях има военни тайни. Те не могат да „свалят картите“, защото не вярват една на друга. В допълнение, всяка страна се опитва да преувеличи собствената си сила, за да добие допълнително преимущество. Например, Швеция се опитва да заблуди нацистите за своите военни способности, разигравайки картата на „арийското превъзходство“, и показва пред [[Херман Гьоринг]] елитни части, преоблечени като обикновени войници. Друг пример е американската намеса във Виетнам – американците вземат решение да влязат във войната във Виетнам, прекрасно осъзнавайки, че комунистите ще окажат съпротива, но подценяват способността на партизаните да противостоят на редовната армия на САЩ.
 
И накрая, преговорите за предотвратяване на война могат да завършат с провал поради неспособността на държавите да съблюдават правилата.<ref>Powell, Robert. 2002. ''Bargaining Theory and International Conflict.'' Annual Review of Political Science 5: 1- – 30.</ref> Две страни могат да избегнат война, ако и двете се придържат към първоначалните договорености. Но при споразумението едната страна получава такива привилегии, че става по-силна и започва да изисква все повече и повече. В резултат на това, по-слабата страна няма друг изход, освен да се защитава със сила.
 
Рационалният подход е критикуван по много позиции. Предположението за взаимните сметки за изгоди и загуби изглежда съмнително – например, в случаите на геноцид по време на Втората световна война, когато по-слабата страна няма никаква алтернатива. Рационалистите считат, че държавата действа като едно цяло, обединено от една обща воля, а лидерите и&#768; действат разумно и са в състояние обективно да оценят вероятността от успех или поражение (което противоречи например на идеите на поведенческите теории).
 
=== Икономически теории ===
 
== Исторически типове войни ==
=== Войни в древността ===
* Завоевателски походи на древните държави с цел поробване на племена, намиращи се на по-нисък стадий на обществено развитие, плащане на данък и взимането на [[роб]]и (например [[Галска война]], [[Маркоманска война]] и др.);
* Междудържавни войни с цел завладяването на територия и ограбване на завоюваните страни ([[Пунически войни]], [[Гръко-персийски войни]] и др.);
* войни между различни групировки на [[аристокрация]]та (като войните на [[диадохи]]те за разделянето на империята на [[Александър Македонски]] – 321 – 321—276276 пр.н.е.);
* въстания на роби (например въстанието на робите в [[Древен Рим]] под ръководството на [[Спартак]]);
* въстания на селяни и занаятчии ([[въстанието на червените вежди]] в Китай).
 
=== Войни през [[Средновековие]]то ===
* Религиозни войни – [[Кръстоносни походи|Кръстоносните походи]], [[джихад]];
* Династични войни (например [[Война на розите|Войната на розите]] в [[Англия]]);
* Селски войни и въстания против властта (като [[Жакерия]]та във Франция, [[Селската война в Германия]]).
През 1989 г. американският експерт [[Уилям Линд]], при анализа на еволюцията на задачите за американската [[морска пехота]], въвежда разделяне на войните на четири поколения.
 
Линд описва войните от първо поколение като водени в линеен строй, с използването на [[Гладкоцевни оръжия|гладкостволно]] огнестрелно оръжие; от второ поколение – позиционни войни с артилерийски обстрел, картечници, окопи и други полеви фортификации; в третото поколение Линд отнася блицкригът: армията се стреми да обкръжи противника и да го отреже от комуникациите му, главните видове въоръжение са танкавете и и авиацията; войните от четвъртото поколение се водят от неголеми групи екипирани по последната дума на техниката войници, във вид на серии отделни операции.
 
В литературата се срещат описания на войни от пето и шесто поколение, но съдържанието на термините се различава при различните автори.
За най-кратката война в историята на човечеството е считана тази между Англия и [[Занзибар]] през 1896 г., получила името ''Първа Чимуренга''. Продължителността и&#768; е 38 минути.
 
Най-продължителната война е ''[[Стогодишна война|Стогодишната война]]'', която всъщност се състои от четири последователни конфликта, които се обединяват в една война. Основните противници са Англия и Франция. Военните действия продължават от 1337 г. до 1453 г., тоест 116 години.
 
== Вижте също ==
 
{{Портал военно дело}}
{{нормативен контрол}}
 
[[Категория:Войни| ]]