Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
| кмет = Игнацио Марино
| основаване = 21 април 753 г.пр.н.е.
| пощенски-код = 00121 – 00199
| телефонен-код = 06
| сайт = http://www.comune.roma.it
Рим е най-големият град в Италия и един от най-големите европейски градове с площ от 1287 кв. км. Предградията му достигат до [[Тиренско море]]. В границите на града населението е около 2,9 милиона жители; почти 3,8 милиона живеят в района на Рим.
 
С [[БВП|брутния си вътрешен продукт]] от 97 милиарда [[евро]] (през 2005 г.) Рим дава 6,7% от италианския [[брутен вътрешен продукт|БВП]], който е най-големият от всички италиански градове.
 
Градът съществува от 2800 години, като е бил средище на [[Древен Рим]], по-късно на [[Папска област|Папската област]], [[Италианско кралство|Италианското кралство]] и Италианската република (съвременна Италия). Рим е известен още като „la Città Eterna“ („Вечният град“), „l' Urbe“ (от латински Превъзходен град) или „Градът на Седемте хълма“.
Според археологическите данни съвременната територия на Рим е обитавана от хора поне от 12 хилядолетие пр.н.е., но тези [[палеолит]]ни и [[неолит]]ни находки са малко и фрагментирани от значително по-плътните по-късни археологически пластове.{{hrf|Heiken|2005|}} Съгласно базирани на археологическите свидетелства хипотези, градът се формира постепенно на основата на скотовъдски селища в горната част на хълма [[Палатин]].{{hrf|Wilford|2007}} В същото време датираща от древността легенда разказва, че градът е основан на [[21 април]] [[753 пр.н.е.|753 година пр.н.е.]] от братята [[Ромул]] и [[Рем]], отгледани от [[Капитолийска вълчица|вълчица]] синове на весталката [[Рея Силвия]] и бога [[Марс (бог)|Марс]].{{hrf|Livy|1797|}}{{hrf|Kinder|1964|73}} Друга легенда извежда произхода на основателите на Рим от [[Еней]], герой, избягал от победената [[Троя]] след [[Троянска война|Троянската война]].{{hrf|Livy|2005|}}
 
В Античността градската територия на Рим включва [[Седемте хълма на Рим|Седемте хълма]] по левия бряг на река [[Тибър]]. Първоначално по шест от тях има селища на племената [[латини]] и [[сабини]], а седмият, [[Целий]], е заселен с [[етруски]]. Около 6 век пр.н.е. низината между хълмовете е превърната в общ пазарен площад — – [[форум]]. На хълма [[Капитолий]] са построени крепост и храм на [[Юпитер (бог)|Юпитер]], и той става военен и религиозен център на града.
 
Първоначалното селище се превръща в столица на [[Седем царе на Рим|Римското царство]], в края на 6 век пр.н.е. - – на [[Римска република|Римската република]], а през 1 век пр.н.е. - – на [[Римска империя|Римската империя]]. Успехът на Римската държава се дължи на съчетание от военни завоевания, търговска хегемония и избирателно асимилиране на съседните народи, най-вече на [[италийци]], [[етруски]] и [[Древни гърци|гърци]]. През първите столетия от съществуването на Рим негов основен съперник са етруските, а през 386 година пр.н.е. градът за кратко е завзет от [[гали]]те.<ref>Livy, ''Ab Urbe Condita'' V.</ref>
 
След тази криза Рим се стабилизира и през 3 век вече е доминираща сила на [[Апенински полуостров|Апенинския полуостров]], след като подчинява [[сабини]]те, етруските, [[самнити]]те и повечето гръцки колонии във [[Велика Гърция]]. В последвалите [[Пунически войни]] Рим успява да се наложи и над средиземноморската империя на [[Картаген]], като за пръв път установява контрол над отвъдморски владения - – [[Сицилия]], [[Сардиния и Корсика]], [[Испания]].
 
От 2 век пр.н.е. населението на Рим започва бързо да нараства, тъй като в града се заселват много италийски селяни, изтласкани от земите си от разрастващите се едри поземлени владения, използващи [[Робство|робски труд]]. От началото на 2 век пр.н.е. римляните се намесват в сложните отношения между [[Елинизъм|елинистичните]] държави в [[Източно Средиземноморие|Източното Средиземноморие]], а през 146 година пр.н.е. завладяват същинска [[Гърция]].{{hrf|CosmoLearning|2010}}
 
В периода на своето най-голямо могъщество, между 1 век пр.н.е. и 1 век от н.е., [[Средиземно море]] се оказва вътрешно за Римската империя, като нейната територия включва цялото му крайбрежие, както и значителна част от [[Западна Европа]]. Императорите предприемат мащабни строежи в своята столица и Рим е осеян с внушителни нови сгради, дворци, [[форум]]и и [[Базилика|базилики]]. Градът запазва значението си, въпреки стихийни бедствия като [[Големият пожар в Рим|големия пожар]] през 64 година или унищожилата една трета от населението му [[Антонинова чума]] през 165- – 180 година,{{hrf|Thieme|2003|285}} и става първият градски център в историята на човечеството, чието население надхвърля 1 милион души.{{hrf|OzIdeas|2013}}
 
През 3 век в Римската империя започват да се забелязват признаци на упадък. В същото време самият град Рим започва да губи политическото си значение, като на изток е създадена новата столица [[Константинопол]], а в самата Италия императорите изместват седалището си в [[Милано]], а след това в [[Равена]]. Към 273 година населението на Рим е намаляло до 500 хиляди души.{{hrf|Mandatory|2013}} През 410 година, за пръв път от осем века, градът е [[Разграбване на Рим (410)|превзет]] от чужда армия, тази на [[вестготи]], [[Разграбване на Рим (455)|последвани]] през 455 година от [[вандали]]те.
 
=== Средновековие и Ренесанс ===
От края на 6 век поне номинално Рим се намира под властта на Източната Римска империя в рамките на нейния [[Равенски екзархат]]. През 751 година [[лангобарди]]те унищожават Екзархата, но Рим не е завладян от тях - – през 756 година [[Франкско кралство|франкският]] майордом [[Пипин III|Пипин Къси]] [[Дар на Пипин|предава]] на папа [[Стефан II (папа)|Стефан II]] светската власт над Рим и съседните области, с което е поставено началото на Папската държава. Връзките между папския престол и наследниците на Пипин се запазват и през следващите десетилетия, като през 800 година папа [[Лъв III (папа)|Лъв III]] обявява сина му [[Карл Велики]] за наследник на Западната империя.
 
През 846 година [[араби]]те [[Разграбване на Рим (846)|разграбват]] предградията на Рим, но не успяват да преминат градските стени. През следващите няколко столетия, с нарастването на централизацията и влиянието на Римокатолическата църква, Рим възвръща част от някогашното си политическо значение. Градът е център на [[поклонничество]] за християните от Западна Европа, както и в центъра на конфликтите между папата и императорите на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] за влияние в Италия. Той не губи голямото си религиозно значение и през периода на [[Авиньонско папство|Авиньонското папство]] (1309- – 1377), когато седалището на папата е преместено в [[Авиньон]].
 
Благодарение на финансовите ресурси на Папския престол, през втората половина на 15 век Рим измества [[Флоренция]] като основен център на [[Италиански Ренесанс|Италианския Ренесанс]]. Папите се стремят тяхната столица да задмине величието на останалите италиански градове и усилено строят нови екстравагантни църкви, мостове, площади и обществени пространства. Сред тях са новата базилика „[[Свети Петър (Рим)|Свети Петър]]“, [[Сикстинска капела|Сикстинската капела]], [[Понте Систо]] (първият мост, пресичащ [[Тибър]], построен след края на Античната епоха), площад „[[Навона (площад)|Навона]]“. Папите покровителстват и изкуствата, привличайки в града водещи художници на епохата, като [[Микеланджело Буонароти|Микеланджело]], [[Пиетро Перуджино|Перуджино]], [[Рафаело Санцио|Рафаело]], [[Доменико Гирландайо|Гирландайо]], [[Лука Синьорели|Синьорели]], [[Сандро Ботичели|Ботичели]], [[Козимо Росели|Росели]].
 
Разкошът и великолепието на папския двор през тази епоха предизвикват остри критики срещу [[корупция]]та, [[Непотизъм|непотизма]] и [[симония]]та в Римската църква, като стават една от причините за [[Реформация]]та, но от друга страна превръщат Рим в център на изкуството, поезията, музиката, литературата, образованието и културата. Градът губи предимно религиозния си облик, превръщайки се в истинско ренесансово средище с множество народни празненства, конни надбягвания, пиршества и дворцови интриги. През 15- – 16 век Рим вече може да съперничи на останалите големи европейски столици по своето богатство, великолепие и архитектура.
 
Ренесансът променя цялостно облика на Рим, като най-голям принос за това имат папа [[Юлий II]] и неговите наследници [[Лъв X]] и [[Климент VII]], управлявали от 1503 до 1534 година. През тези две десетилетия старата базилика „Свети Петър“, строена още от император [[Константин I Велики]],{{hrf|Newadvent.org|2010}} е разрушена и на нейно място започва строежът на днешната църква, [[Донато Браманте|Браманте]] строи гробницата [[Темпието]] и планира мащабно преустройство на [[Апостолически дворец|Апостолическия дворец]], Рафаело създава множество картини, сред които фреските на [[Вила Фарнезина]] и [[Стаите на Рафаело]], Микеланджело започва фреските на Сикстинската капела и статуите от надгробния паметник на папа Юлий. Рафаело е и един от първите застъпници на запазването на античните руини в града.
 
=== Нова история ===
Бляскавият период на ренесансово развитие на Рим е прекъснат през 1527 година, когато за пръв път от хилядолетие градът е превзет и [[Разграбване на Рим (1527)|разграбен]] - – този път от войските на император [[Карл V]]. След започналия през 1545 година [[Трентски събор]] Римокатолическата църква поставя началото на [[Контрареформация]]та, която си поставя за цел утвърждаването на авторитета на Църквата сред широките кръгове от населението. През втората половина на 16 век в Рим са построени нови паметници, демонстриращи могъществото и величието на Църквата. Тази тенденция продължава и през следващите десетилетия, превръщайки Рим в един от центровете на [[барок]]а.{{hrf|Bertarelli|1925|22- – 23}}
 
През 18 век влиянието на Римокатолическата църква в Европа е подкопано от либералните идеи на [[Просвещение]]то, а в края на столетието е заплашена и политическата власт на папата в Рим. През февруари 1798 година с решаващото участие на френската армия е обявена [[Римска република (1798)|Римска република]], която просъществува година и половина. След това властта на Папската държава е възстановена, но през 1809 година тя е анексирана от [[Франция]] и Рим е обявен за свободен град на [[Първа френска империя|Първата империя]]. Властта на папата е възстановена от [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] през 1814 година.
 
=== Столица на Италия ===
Превръщането на Рим в столица на обединена Италия дава тласък на развитието на града. Населението му нараства от 200 хиляди души през 1871 година до 600 хиляди души в навечерието на [[Първа световна война|Първата световна война]] и градът излиза извън своите традиционни граници - – [[Стена на Аврелиан|Стената на Аврелиан]].
 
След Първата световна война Рим е в центъра на събитията при [[Поход към Рим|Похода към Рим]], в резултат на който [[Фашизъм|фашистите]] вземат властта в страната през 1922 година. В междувоенния период бързото нарастване на населението продължава, което създава значителни социални проблеми, и правителството прави опити да го ограничи, но въпреки това в средата на 30-те жителите на града вече са над 1 милион.
|Dec sun= 111.6
|year sun= 2472.8
|source 1= Servizio Meteorologico<ref name=ServizioMeteorologico1>[http://clima.meteoam.it/AtlanteClimatico/pdf/(239)Roma%20Ciampino.pdf Tabelle climatiche 1971–20001971 – 2000 della stazione meteorologica di Roma-Ciampino Ponente dall'Atlante Climatico 1971–2000]1971 – -2000] – Servizio Meteorologico dell'Aeronautica Militare</ref><ref>{{cite web
|url=http://clima.meteoam.it/web_clima_sysman/Clino6190/CLINO239.txt
|title=Visualizzazione tabella CLINO della stazione / CLINO Averages Listed for the station Roma Ciampino |accessdate=13 June 2011}}</ref>
[[Файл:Roma - Municipi numerata (2001-2013).png|thumb|Карта на 20-те района]]
 
От 1972 година общината е разделена на административни райони, първоначално 20 на брой, а по-късно са ограничени 15 - – през 1992 година [[Фиумичино]] се отделя в самостоятелна община, а през 2013 година още четири района са премахнати с цел икономии.{{hrf|Il Messaggero|2013}} Всеки район (''municipio'') има известна административна самостоятелност и се управлява от пряко избрани председател и четиричленен съвет. Районите нямат собствени имена, а са номерирани от I до XV.
 
Районите на Рим имат административен характер и границите им невинаги съвпадат с тези на исторически обособените квартали на града. Така историческият център на града, образуващ Район I, включва 22 исторически квартала, наричани ''риони'', като почти всички те попадат в границите на [[Стена на Аврелиан|Стената на Аврелиан]]. Повечето риони водят началото си от античните 14 региона на Рим от Августовата епоха и продължават своето съществуване и през Средновековието.{{hrf|Romeartlover.it|2010}} По-новите квартали, намиращи се днес извън Район I, не се наричат риони, а просто ''картиере''.
 
=== Международни отношения ===
От [[1956]], Рим е [[Побратимен град|побратимен]] единствено с {{флагче|Франция}} [[Париж]]<ref name="jumelage">[http://www.paris.fr/portail/accueil/Portal.lut?page_id=6587&document_type_id=5&document_id=16468&portlet_id=14974 Les pactes d’amitié et de coopération avec d’autres métropoles dans le monde - – site de la Mairie de Paris]</ref>, както и Париж е побратимен единствено с Рим - – „''Само Париж е достоен за Рим, само Рим е достоен за Париж''“ гласи част от текста на споразумението ({{lang-it|Solo Parigi è degna di Roma; solo Roma è degna di Parigi}}, {{lang-fr|Seule Paris est digne de Rome; seule Rome est digne de Paris}}).
 
; Приятелство и сътрудничество
Днес Рим има динамична и разнообразна [[икономика]]. В [[град]]а се произвеждат 6,7% от [[БВП]] на [[Италия]].
 
Рим расте с 4,4% всяка година&nbsp;— – повече от който и да е друг град в Италия. Туризмът е един от главните отрасли на стопанството за града. Там също така са развити банкерството и въздухоплаването. Римското летище [[Фиумичино]] е осмото по големина пътническо летище в [[Европейски съюз|Европейския съюз]] с преминали през него 28,0 милиона пътници през 2005 г.<ref>{{cite book | year = 2007 | title = European business. Facts and figures. 2007 edition | publisher = Office for Official Publications of the European Communities | location = Luxembourg | pages = 349 | isbn = 978-92-79-07024-2}}</ref>
 
== Забележителности ==
* {{cite web | publisher = Newadvent.org | year = 2010 | url = http://www.newadvent.org/cathen/13369b.htm | work = Catholic Encyclopedia | title = Basilica of St. Peter | date = 1912-02-01 | accessdate = 2010-02-03 | lang = en}}
* {{cite web | publisher = OzIdeas | year = 2013 | url = http://home.vicnet.net.au/~ozideas/poprus.htm | title = A review of the book Population Crises and Population cycles by Claire Russell and W M S Russell | work = home.vicnet.net.au | accessdate = 2013-03-27 | lang = en}}
* {{cite book | last = Pounds | first = Norman John Greville | year = 1976 | title = An Historical Geography of Europe 450 B.C.-A.D. 1330 | publisher = CUP Archive | isbn = 9780521291262 | url = http://books.google.bg/books/about/An_Historical_Geography_of_Europe_450_B.html?id=owY4AAAAIAAJ&redir_esc=y | lang = en}}
* {{cite book | last = Ravaglioli | first = Armando | title = Roma anno 2750 ab Urbe condita | publisher = Tascabili Economici Newton | year = 1997 | location = Rome | isbn = 88-8183-670-X | lang = it}}
* {{cite web | publisher = Roma Capitale | year = 2012 | url = http://www.comune.roma.it/wps/portal/pcr?contentId=NEW151061&jp_pagecode=newsview.wp&ahew=contentId:jp_pagecode | title = Roma diventa Capitale | accessdate = 2012-03-06 | lang = it}}
* {{cite web | publisher = Romeartlover.it | year = 2010 | url = http://www.romeartlover.it/Rioni.html | title = The "Rioni"„Rioni“ of Rome | work = Romeartlover.it | accessdate = 2010-02-03 | lang = en}}
* {{cite book | last = Tellier | first = Luc-Normand | year = 2009 | title = Urban world history: an economic and geographical perspective | publisher = PUQ | isbn = 2-7605-1588-5 | url = http://books.google.com/books?id=cXuCjDbxC1YC&pg=PA185&dq&hl=en#v=onepage&q=&f=false | lang = en}}
* {{cite book | last = Thieme | first = Horst R | year = 2003 | title = Mathematics in population biology | publisher = Princeton University Press | isbn = 0-691-09291-5 | url = http://books.google.com/books?id=cHcjnkrMweYC&pg=PA285&dq&hl=en#v=onepage&q=&f=false | lang = en}}
* {{cite web | last = Wilford | first = John Nobel | year = 2007 | url = http://www.nytimes.com/2007/06/12/science/12rome.html | title = More Clues in the Legend (or Is It Fact?) of Romulus | date = 2007-06-12 | publisher = New York Times | work = nytimes.com | accessdate = 2008-08-11 | lang = en}}
 
== Външни връзки ==
{{сродни проекти начало}}
{{сродни проекти Уикицитат|Рим}}
{{сродни проекти край}}
 
* [http://maps.google.it/maps?f=q&hl=it&q=piazza+venezia+roma&sll=41.895888,12.489052&sspn=20.87083,33.837891&layer=&ie=UTF8&z=14&ll=41.897534,12.482207&spn=0.040824,0.06609&t=h&om=1+ Карта на Рим в Гугъл]
* [http://www.museiincomuneroma.it/ Римски музеи официален сайт]
* [http://mv.vatican.va/StartNew_EN.html Ватикански музей]
* [http://ald-bg.narod.ru/Galery/roma-index.htm "Материали по история" - – исторически обекти в Рим] (на български език)
 
{{Столици на италиански провинции}}
{{Столици в Европа}}
{{ОСН Италия}}
{{нормативен контрол}}
 
[[Категория:Рим| ]]