Уикипедия

Турски език: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 35:
С [[Тюркско разселване|Тюркското разселване]] от VI-XI век тюркските езици се разпространяват в области, разпръснати от Сибир до [[Средиземноморие]]то. През XI век част от [[огузи]]те, водени от династията на [[Селджуци]]те, достига източните части на [[Мала Азия]], пренасяйки [[Огузки езици|огузкия език]], пряк предшественик на турския.{{hrf|Findley|2004|}} По това време в Централна Азия [[Махмуд Кашгари]], един от първите тюркски езиковеди, публикува речник на тюркските езици и карта на тяхното географско разпространение.{{hrf|Soucek|2000|}}
 
След като турците приемат исляма през X век, в използвания в администрацията език навлизат множество [[арабски език|арабски]] и [[персийски език|персийски]] думи. [[Турска литература|Турската литература]] през [[Османска империя|Османската епоха]], особено поезията, е силно повлияна от персийската, като заема от нея традиционни метрики и голямо количество думи. Литературният и официален език от този период е известен като [[османски турски език]]. Той е силно повлиян от арабския и персийския и е трудноразбираем за повечето турци —– по-слабо образованите говорят простонароден турски (''kaba Türkçe''), който лексикално е по-слабо арабизиран и персизиран и който става основа на съвременния турски.{{hrf|Glenny|2001|99}}
 
След края на Османската империя и основаването на Република Турция през 1932 година е учредена [[Турска езикова служба|Турската езикова служба]] под патронажа на президента [[Мустафа Кемал Ататюрк]], която трябва да изследва и стандартизира турския език. Една от нейните основни задачи е езикова реформа, включваща замяната на арабските и персийски заемки с тюркски еквиваленти.{{hrf|Lewis|2002|}} Забранявайки употребата на чуждици в печата, службата успява да премахне няколкостотин чужди думи. Повечето думи, които службата се опитва да въведе са новосъздадени на основата на тюркски корена, а други са старотюркски думи, които не се използват от векове.{{hrf|Türk Dil Kurumu|2007}} Много от думите, създадени от Турската езикова служба, се използват успоредно с техните стари съответствия, понякога с леко различаващо се значение.
 
В резултат на рязката промяна в езика се появяват чувствителни различия в речника между поколенията. Докато родените преди 40-те години на XX век са склонни да изполват по-често традиционни думи с арабски и персийски произход, по-младите поколения ползват съответните наложени от образователната система техни заместители. Като ироничен пример за този процес е сочена известната реч „[[Нутук]]“, произнесена от самия Ататюрк през 1927 година, която оттогава е адаптирана трикратно (през 1963, 1986 и 1995 година), така че да е разбираема за по-късната публика.{{hrf|Lewis|2002|2- – 3}}{{hrf|Yazıcı|2007}}
 
От последните десетилетия на XX век Турската езикова служба продължава работата си по създаване на нови думи, изразяващи нови концепции и технологии, на мястото на новонавлизащи, главно [[Английски език|английски]], чуждици. Много от тези нови думи, особено в областта на [[информационни технологии|информационните технологии]], успяват да се наложат, но службата е критикувана за създаването на изкуствено звучащи термини.
 
Езиковата реформа от началото на XX век е съпътствана от кампания за асимилация на етническите малцинства, най-голямо сред които е [[Кюрди|кюрдското]], което наброява 15- – 25% от населението.{{hrf|Milliyet|2008}}{{hrf|Mackey|2002|350}} Правителството полага особени усилия за налагането на турския език —– кюрдските имена, включително названия на селища, са заменяни с турски, обучението по [[кюрдски език]] в училищата е премахнато и дори е забранено използването на езика на обществени места.{{hrf|Zeydanlıoğlu|2012|99- – 125}} През XX век в Турция е проведена мащабна замяна на заварени топоними от нетурски произход с турски. Процесът продължава и в наши дни, като се стига до крайни решения, като промяната на световноизвестни и утвърдени географски наименования като [[Босфор]]а и [[Дарданели]]те.
 
== Географско разпространение ==
Ред 49:
Турският е родният език на [[турци]]те, които са основната етническа група в Турция и етническо малцинство в около 30 други страни. Към 2005 година 93% от жителите на Турция, около 67 милиона души, говорят турски като майчин език,{{hrf|European Commission|2006}} като родният език на останалите е основно [[Кюрдски език|кюрдски]].{{hrf|Gordon|2005c}}
 
Дълготрайно установените турскоезични общности са най-значими в няколко страни, които в миналото са част, изцяло или частично, от Османската империя - – [[България]], [[Кипър]], [[Гърция]], [[Република Македония]], [[Румъния]].{{hrf|Lewis|2009}} Турското малцинство, живяло в [[Задкавказие]]то, през 40-те години е принудително изселено в различни части на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]], главно в [[Узбекистан]], [[Казахстан]] и [[Киргизстан]].{{hrf|Демоскоп Weekly}}
 
Над 2 милиона души, говорещи турски език, живеят в [[Германия]], а значителни общности има и в [[Съединени американски щати|Съединените щати]], [[Франция]], [[Нидерландия]], [[Австрия]], [[Белгия]], [[Швейцария]] и [[Великобритания]].{{hrf|Gordon|2005b}} В резултат на [[културна асимилация|културната асимилация]], част от турските имигранти не говорят езика много добре.{{hrf|Cindark|2004|3}}
Ред 63:
''Румелийският диалект'' се говори от преселници от [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] и включва няколко подгрупи, като ''делиормански'', ''динлер'' и ''адакале'', които са повлияни от [[балкански езиков съюз|балканския езиков съюз]]. Други диалекти са ''кипърския'' в [[Кипър]], ''одринския'' в [[Източна Тракия]], ''егейския'' по крайбрежието на [[Егейско море]] до [[Анталия]]. [[Юруци]]те в южната част на Мала Азия също говорят обособен турски диалект,{{hrf|Shashi|1992|47}} който обаче се различава от [[балкански гагаузки турски език|балканския гагаузки турски език]], говорен от юруците на Балканския полуостров.
 
В югоизточните части на Турция преобладаващият диалект е ''гюнедооу'', а в източните - – ''дооу'', който образува [[диалектен континуум]] с [[азербайджански език|азербайджанския език]]. В Централна Мала Азия основният диалект е ''орта анадолу'', а в източната част на черноморското крайбрежие - – ''карадениз'', в чиято трабзонска подгрупа се наблюдава значително [[Гръцки език|гръцко]] влияние във фонологията и синтаксиса.{{hrf|Brendemoen|1996}} ''Кастамонският диалект'' се говори в района на [[Кастамону]], а ''хемшиндже'', който е повлиян от [[арменски език|арменския]] - – в района на [[Артвин]].{{hrf|Vaux|2001}} ''Караманлийският диалект'' се говори от общността на [[караманлии]]те в [[Гърция]], за които той е книжовен език.
===Влияние на турския език върху българския===▼
 
▲=== Влияние на турския език върху българския ===
== Международни състезания ==
За най-престижното състезание по турски език в света се счита [[Международна олимпиада по турски език|Международната олимпиада по турски език]], която се провежда всяка година в [[Истанбул]]. На последната олимпиада участват 140 страни от 5 [[континент]]а.
Ред 147:
Фонемата ''меко g'', изписвана като 〈ğ〉, представлява [[хиатус]] или много слаба [[двуустнена приблизителна съгласна]] между [[Закръгленост (фонетика)|закръглени гласни]], слаба [[небна приблизителна съгласна]] между незакръглени [[Предна гласна|предни гласни]] и хиатус в останалите случаи. Тя никога не се явява в началото на дума или сричка и винаги е предшествана от гласна. В края на дума или пред друга съгласна тя удължава предходната гласна.{{hrf|Zimmer|1999|155}}
 
В традиционните турси думи звуковете {{IPA|[c]}}, {{IPA|[ɟ]}} и {{IPA|[l]}} са в [[комплементарно разпределение]] с {{IPA|[k]}}, {{IPA|[ɡ]}} и {{IPA|[ɫ]}} - – първите се явяват до предни гласни, а вторите —– в съседство със задни гласни. В заемки и собствени имена разпределението на тези фонеми е нерегулярно —– в такива думи {{IPA|[c]}}, {{IPA|[ɟ]}} и {{IPA|[l]}} често са в съседство със задни гласни.{{hrf|Lewis|2001|3- – 4, 6}}
 
Турският правопис отразява [[обеззвучаване]]то, при което звучна съгласна, като {{IPA|//b d dʒ ɡ//}}, се обеззвучава до {{IPA|/p t tʃ k/}} в края на думата или пред съгласна, но запазва звучността си пред гласна. В заемки звучното съответствие на ''/k/'' е ''//g//'', а в местни думи - – ''//ğ//''.{{hrf|Türk Dil Kurumu|2013}}
 
{| class="sortable wikitable"
Ред 211:
'''Примери''':
 
* örtülü [йортюлю] - – покрит, забулен
* anılarım [анъларъм] - – моите спомени
* hızlı [хъзлъ] - – бърз
* yürümek [юрюмек] - – вървене
 
== Азбука ==
Ред 266:
|I ı
|[ɯ]
| среден звук между "у"„у“ и "ъ"„ъ“.
|-
|İ i
Ред 298:
|Ö ö
|[œ]
|[http://www.seslisozluk.com/?word=%C3%B6nlemönlem ö], Среден звук между "е"„е“ и "о"„о“ като нем. Ö в Hölle и като фр. eu в jeune
|-
|P p
Ред 326:
|Ü ü
|[y]
|[http://www.seslisozluk.com/?word=%C3%BCz%C3%BCmüzüm&ssQBy=0 ü], среден звук между "и"„и“ и "у"„у“ в германския '''ü'''ber
|-
|V v
Ред 343:
== Граматика ==
{{Основна|Турска граматика}}
===Съществителни имена===▼
===Местоимения===▼
 
▲=== Съществителни имена ===
▲=== Местоимения ===
{| class="wikitable"
|+ Лични местоимения в турския език
Ред 356:
! Отделителен падеж
|-
| 1. л. ед. ч.
| ben – аз
| beni
Ред 369:
| senin
| sana
| sende
| senden
|-
| 3 л. ед. ч.
| o – той, тя, то
| onu
Ред 380:
| ondan
|-
| 1 л. мн. ч.
| biz – ние
| bizi
Ред 386:
| bize
| bizde
| bizden
|-
| 2 л. мн. ч.
| siz – вие
| sizi
| sizin
| size
Ред 396:
| sizden
|-
| 3. л. мн. ч.
| onlar – те
| onları
Ред 405:
|}
 
=== Прилагателни ===
Прилагателните имена в турския език не се скланят, а това означава, че те не се променят в зависимост от род, число или падеж. Ако обаче бъдат ползвани като съществителни, а това е възможно за повечето прилагателни имена, тогава те се скланят. Например, ''güzel'' – красиви, става ''güzeller'' – красиви(те) хора.
 
=== Глаголи и глаголни времена ===
=== Словоред ===
Словоредът в турския език е много по-различен от българския:
* сказуемото (глаголът) винаги е в края на изречението;
Ред 419:
 
=== Примери ===
*''göz'' означава "око"„око“. Ако добавим наставка ''lük'', ''göz'''lük''''', тогава ще означава "очила"„очила“. Ако добавим ''çü'' ще стане ''gözlük'''çü''''' "някой„някой, който продава очила"очила“ или "продавач„продавач на очила"очила“. Ако прибавим още едно ''lük'', ще имаме ''gözlükçü'''lük''''' и ще означава "бизнесът„бизнесът с очила"очила“ или "търговията„търговията с очила"очила“. Ако прибавим и наставката ''te'' (за '''''в''''') тогава ще се получи ''gözlükçülük'''te''''' "в„в бизнеса с очила"очила“ или "в„в търговията с очила"очила“.
* ''araba ''означава "кола"„кола“. Ако добавим наставка ''lar, araba'''lar''''', ще означава "коли"„коли“. Ако добавим ''ımız ''ще стане ''arabalar'''ımız''''' "нашите„нашите коли"коли“ или "колите„колите ни"ни“. Ако прибавим наставката за местен падеж ''da, arabalarımız'''da ''''', ще означава "в„в нашите коли"коли“. Ако добавим и наставката за глагола "съм"„съм“ в трето лице множествено число ''yız, ''ще се получи ''arabalarımızdayız, ''което ще означава "ние„ние сме в колите си/нашите коли"коли“.
 
== Литература ==
* [[Решат Нури]] - – „Чучулигата“;
* [[Назъм Хикмет]] - – поет, писател и драматург.
 
== Източници и бележки ==
{{колони|4|<references/>}}
{{дребно|
* {{cite web | publisher = Демоскоп Weekly | year = | url = http://demoscope.ru/weekly/ssp/sng_nac_89.php?reg=0 | title = Всесоюзная перепись населения 1989 года. Национальный состав населения по республикам СССР | accessdate = 2 март 2010 | lang = ru | ref = harv}}
* {{cite journal | last = Akalın | first = Şükrü Halûk | title = Türk Dil Kurumu'nun 2002 yılı çalışmaları | journal = Türk Dili | issn = 1301-465X | volume = 85 | issue = 613 | url = http://www.tdk.gov.tr/TR/dosyagoster.aspx?DIL=1&BELGEANAH=2693&DOSYAISIM=calismalar2002.pdf | format = PDF | accessdate = 18 март 2007 | year = 2003 | month = January | archiveurl = http://web.archive.org/web/20070627231538/http://www.tdk.gov.tr/TR/dosyagoster.aspx?DIL=1&BELGEANAH=2693&DOSYAISIM=calismalar2002.pdf | archivedate = 27 юни 2007 | deadurl = yes | lang = tr | ref = harv}}
* {{cite journal | last = Brendemoen | first = B. | title = Phonological Aspects of Greek-Turkish Language Contact in Trabzon | year = 1996 | journal = Conference on Turkish in Contact, Netherlands Institute for Advanced Study (NIAS) in the Humanities and Social Sciences, Wassenaar, 5–65 – 6 February 1996 | lang = en | ref = harv}}
* {{cite book | last = Campbell | first = George | title = Concise compendium of the world's languages | publisher = Routledge | location = London | year = 1995 | lang = en}}
* {{cite web | last = Cindark | first = Ibrahim | coauthors = Sema Aslan | year = 2004 | url = http://www1.ids-mannheim.de/fileadmin/prag/soziostilistik/Deutschlandtuerkisch.pdf | title = Deutschlandtürkisch? | format = PDF | work = ids-mannheim.de | publisher = ids-mannheim.de | accessdate = 2014-01-21 | lang = de}}
* {{cite book | last = Ergin | first = Muharrem | title = Orhun Abideleri | publisher = Boğaziçi Yayınları | year = 1980 | month = | isbn = 0-19-517726-6 | lang = tr}}
* {{cite web | publisher = European Commission | title = Special Eurobarometer 243: Europeans and their Languages (Survey) | year = 2006 | url = http://ec.europa.eu/public_opinion/archives/ebs/ebs_243_en.pdf | format = PDF | accessdate = 14 февруари 2010 | lang = en | ref = harv}}
* {{cite book | last = Findley | first = Carter V | title = The Turks in World History | publisher = Oxford University Press | year = 2004 | month = October | isbn = 0-19-517726-6 | lang = en}}
* {{cite book | last = Glenny | first = Misha | year = 2001 | title = The Balkans – Nationalism, War, and the Great Powers, 1804–19991804 – 1999 | publisher = Penguin | location = New York | isbn = | lang = en}}
* {{cite web | last = Gordon | first = Raymond G., Jr. (ed.) | publisher = Ethnologue | url = http://www.ethnologue.com/show_family.asp?subid=90009 | work = Ethnologue: Languages of the World, Fifteenth edition | title = Language Family Trees – Altaic | accessdate = 2007-03-18 | year = 2005a | lang = en}}
* {{cite web | last = Gordon | first = Raymond G., Jr. (ed.) | publisher = Ethnologue | url = http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=tur | work = Ethnologue: Languages of the World, Fifteenth edition | title = Report for language code:tur (Turkish) | accessdate = 2011-09-04 | year = 2005b | lang = en}}
Ред 443:
* {{Cite book | last = Ishjatms | first = N | chapter = Nomads In Eastern Central Asia | title = History of civilizations of Central Asia | publisher = UNESCO Publishing | year = 1996 | volume = 2 | month = October | isbn = 92-3-102846-4 | lang = en}}
* {{cite web | last = Johanson | first = Lars | title = Discoveries on the Turkic linguistic map | publisher = Swedish Research Institute in Istanbul | year = 2001 | url = http://www.srii.org/Map.pdf | format = PDF | accessdate = 18 март 2007 | archiveurl = http://web.archive.org/web/20070205070509/http://www.srii.org/Map.pdf | archivedate = 5 февруари 2007 | deadurl = yes | lang = en | ref = harv}}
* {{cite book | last = Katzner | first = Kenneth | year = 2002 | title = Languages of the World | publisher = Routledge | location = | isbn = 978-0415250047 | lang = en | ref = harv}}
* {{cite book | last = Lewis | first = Geoffrey | title = Turkish Grammar | publisher = Oxford University Press | year = 2001 | isbn = 0-19-870036-9 | lang = en}}
* {{cite book | last = Lewis | first = Geoffrey | title = The Turkish Language Reform: A Catastrophic Success | publisher = Oxford University Press | year = 2002 | isbn = 0-19-925669-1 | lang = en}}
* {{cite web | last = Lewis | first = M. Paul | year = 2009 | url = http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=tur | title = Turkish | work = Ethnologue: Languages of the World, Sixteenth edition | publisher = SIL International | accessdate = 2 март 2010 | lang = en | ref = harv}}
* {{cite book | last = Mackey | first = Sandra | year = 2002 | title = The reckoning: Iraq and the legacy of Saddam | publisher = W.W. Norton and Company | location = | isbn = | lang = en}}
* {{Cite web | publisher = Milliyet | year = 2008 | url = http://www.milliyet.com.tr/Default.aspx?aType=SonDakika&ArticleID=873452 | accessdate = 2008-06-29 | title = Türkiye'deki Kürtlerin sayısı! | work = Milliyet | date = 2008-06-06 | lang = tr}}
* {{cite book | last = Özsoy | first = A. Sumru | coauthors = Eser E. Taylan (eds.) | year = 2000 | title = Türkçe’nin ağızları çalıştayı bildirileri | publisher = Boğaziçi Üniversitesi Yayınevi | location = | pages = | isbn = 9755181407 | lang = tr | ref = harv}}
* {{cite book | last = Shashi | first = Shyam Singh | title = Encyclopaedia of Humanities and Social Sciences | publisher = Anmol Publications | year = 1992 | url = http://books.google.com/?id=4T0oAAAAMAAJ&q=yoruk+turkish+taurus&dq=yoruk+turkish+taurus | page = 47 | accessdate = 26 март 2008 | lang = en | ref = harv}}
* {{cite book | last = Soucek | first = Svat | title = A History of Inner Asia | publisher = Cambridge University Press | year = 2000 | month = March | isbn = 978-0-521-65169-1 | lang = en}}
Ред 457:
* {{cite web | last = Vaux | first = Bert | title = Hemshinli: The Forgotten Black Sea Armenians | publisher = Harvard University | url = http://www.uwm.edu/~vaux/hamshen.pdf | format = PDF | accessdate = 24 април 2007 | year = 2001 | archiveurl = http://web.archive.org/web/20070315154048/http://www.uwm.edu/~vaux/hamshen.pdf |archivedate = 15 март 2007 | deadurl = yes | lang = en | ref = harv}}
* {{cite web | last = Yazıcı | first = Bedi | year = 2007 | url = http://www.nutuk.org/ | title = Nutuk: Özgün metin ve çeviri (Atatürk's Speech: original text and translation) | accessdate = 2007-09-28 | lang = tr}}
* {{cite journal | last = Zeydanlıoğlu | first = Welat | year = 2012 | title = Turkey's Kurdish language policy | journal = International Journal of the Sociology of Language | date = 14 September 2012 | volume = 2012 | issue = 217 | pages = 99–12599 – 125 | url = http://www.degruyter.com/dg/viewarticle/j$002fijsl.2012.2012.issue-217$002fijsl-2012-0051$002fijsl-2012-0051.xml;jsessionid=C05C01A2C53E699FB09830375F5DDC6D | accessdate = 2013-07-19 | publisher = The University of Uppsala | issn = 1613- – 3668 | doi = 10.1515/ijsl-2012-0051 | lang = en}}
* {{Cite book | last = Zimmer | first = Karl | coauthors = Orhan Orgun | year = 1999 | chapter = Turkish | title = Handbook of the International Phonetic Association: A guide to the use of the International Phonetic Alphabet | location = Cambridge | publisher = Cambridge University Press | isbn = 0-521-65236-7 | lang = en}}
}}
Ред 468:
* [http://web.archive.org/web/20070927225959/http://etheo.h10.ru/tura01.htm Статия за турския език] (на руски)
* [http://translate.google.com/ Онлайн Турско <-> Български речник]
* [https://tr.wikipedia.org/wiki/%C4%B0stanbul_Bo%C4%9Faz%C4%B1İstanbul_Boğazı]
* [http://blog.ararat-center.org/?p=370] - Turkification of the Toponyms in the Ottoman Empire and the Republic of Turkey
 
{{Тюркски езици}}
{{нормативен контрол}}
 
[[Категория:Турски език| ]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Турски_език“.