Национален конвент: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Якобински Конвент: копирам пасаж от Термидорианци |
|||
Ред 30:
[[Якобинци]]те обявяват въстание и на 29 май делегати, представляващи тридесет и три парижки секции, формират въстанически комитет. На 2 юни 80 000 въоръжени [[санкюлоти]] заобикалят Конвента. След демонстративен опит на депутатите да излязат те се натъкват на въоръжени национални гвардейци и са принудени да се подчинят на натиска и да обявят ареста на 29 водещи жирондисти{{sfn|Soboul|1975|309}}.
Безредиците в провинцията започват още преди това. В Лион водачът на местните якобинци Шалие е арестуван още на 29 май, а на 16 юли екзекутиран. Много жирондисти в Париж избягали от домашен арест, а новината за насилственото изгонване на депутатите-жирондисти от Конвента предизвиква в провинцията протестно движение, обхванало по-големите градове на юг – [[Бордо]], [[Марсилия]], [[Ним]]{{sfn|Чудинов|2006|с=300}}. На 13 юли [[Шарлот Корде]] извършва убийството на идола на санкюлотите [[Жан-Пол Марат]]. Тя е в контакт с жирондистите от [[Нормандия]] и се предполага, че те са я използвали като свой агент{{sfn|Hampson|1988|p=189}}. Освен всичко това, пристига новина за безпрецедентна държавна измяна: [[Тулон]] и намиращата се там ескадра са предадени на
При якобинците Конвентът става висш орган на [[Якобинска диктатура|якобинската диктатура]]. По време на правителството на якобинците Конвентът създава [[Комитет за обществено спасение]] и [[Комитет за всеобщата сигурност]]. Вторият комитет има за цел да се пребори с кризисната обществена ситуация и получава неограничени права, включително и съдебни.
== Термидориански Конвент ==
На 9 термидор (27–28 юли [[1794]]) [[Термидориански преврат|Термидорианският преврат]] слага край на Якобинската диктатура. След преврата термидорианците получават превес в Конвента, а по-късно играят значителна роля и в [[Директория]]та.
Блокът им се дели на два лагера. В единият влизат играещите главна роля десни термидорианци – оглавявани от Ж.Л.Талиен, П.Барас и Ж.Фуше - бивши якобинци, представляващи новата, забогатяла от спекулации буржоазия. Другият лагер обединява левите термидорианци – начело с Ж. Коло д'Ербуа, Ж.Бийо-Врен и М.Бадия, принадлежали преди това на лявото течение на якобинците. След екзекуцията на [[Максимилиан Робеспиер|Робеспиер]] и неговите сподвижници десните термидорианци се опитват да изтласкат левите от властта, а след Жерминалското [[въстание]] [[1795]] г. – въпреки пълната несъпричастност към него на левите – арестуват главните им водачи и разгромяват цялата групировка.
Дейността на Конвента като институция е прекратена от [[Директория]]та на [[26 октомври]] [[1795]] г.
| |||