Нигер (река): Разлика между версии

Произходът на името на реката остава неясно. Ясно е, че името „Нигер“ се използва в средиземноморския свят от периода на класическата епоха, когато информацията за зоната от европейците е малко по-добра от легендите за мястото. Внимателното проучване на вътрешността на Сахара от класиците започва с трудовете на [[Птолемей]]. Той споменава две реки в пустинята - „Гир“ и друга по на юг - „Ни-Гир“<ref name=meek1960>C. K. Meek, [http://www.jstor.org/stable/179702 The Niger and the Classics: The History of a Name]. The Journal of African History. Vol. 1, No. 1 (1960), pp. 1-17</ref><ref>{{Citation |last=Law |first=R. C. C. |year=1967 |title=The Garamantes and Trans-Saharan Enterprise in Classical Times |journal=The Journal of African History |volume=8 |issue=2 |pages=181–200 |url= |doi=10.1017/S0021853700007015 }}. Law carefully ties together the classical sources on this, and explains the mix of third hand reports and mythology that was current in both the European and Arab worlds.</ref>. Първата река се идентифицира като [[Уади Гир]] от северозападния край на [[алжир]]ския пустинен район [[Туат]]<ref name=meek1960 /><ref>Edward Herbert Bunbury, William H. Stahl. [https://books.google.com/books?id=MktN8xy48XcC A History of Ancient Geography Among the Greeks and Romans: From the Earliest Ages Till the Fall of the Roman Empire] J. Murray, London (1879) pp.626–627</ref>. Името на реката вероятно е в резултат на предположение, тъй като тя се намира далеч на юг и не влиза в т.нар. „познат свят“ за хората от средиземноморието. Древноримският историк [[Светоний]] съобщава, че римляни са пътували до реката „Гер“. Това обаче не е сигурно доказателство дали реката е Нигер, понеже на [[берберски език]] думата „gher“ означава „речно корито“{{sfn|Thomson|1948|pp=258–259}}. Според [[Плиний]] тези две реки се свързват с [[Нил]] посредством дълго речно корито, което на места преминава през езера и подземни секции{{sfn|Thomson|1948|p=258}}. Това твърдение се е приемало за истина в арабския и европейски свят чак до 19 век като се е приемало дори, че и река [[Сенегал (река)|Сенегал]] е също приток на Нил. Връзката на реките с Нил е направена, защото реката идва от непознатата земя Етиопия, намираща се южно от Сахара, а и Нил ежегодно през лятото е повишавал значително своето ниво. В Европа и Западна Азия, наводнения се случват през пролетта, след топенето на снега. Класическите автори обясняват летния потоп, чрез изчисляване на времето, необходимо за придошлите води да се движат надолу по реката и изчисляване колко дълъг е Нил за да се придвижат водите му от планините до Египет. Това твърдение е било доста грешно поради факта, че цикъла на Нил се влияе основно от тропическите дъждове, но това не е било известно за класическия средиземноморски свят<ref>Law (1967) pp.182–4</ref>. Дори сведенията на арабските изследователи [[Leo Africanus]] и [[Ибн Батута]], който дори е посетил и реката - митът за това че Нигер и Нил са свързани продължава. До 18 век остава неизвестно къде реката излива своите води и докато римляните са предполагали, че това е в Нил, то ранните европейски изследователи приемат, че тя е приток на река Сенегал.

През [[Средновековието]] [[Араби|арабските]] географи предполагат, че Нигер се съединява с [[Нил]]. Един от първите, оспорили това мнение, е В. Г. Браун, в съчинението си „Travels in Africa“ (1799). През 1788 г. в Англия е създадена Африканска асоциация, която има за цел насърчаване на откриването на вътрешните части на Африка. През [[1796]] г. младият [[Шотландия|шотландски]] лекар [[Мунго Парк]] първи от европейците достига до бреговете на река Нигер. Парк установява, че Нигер тече на изток и няма нищо общо с реките [[Сенегал (река)|Сенегал]] и [[Гамбия (река)|Гамбия]], като дотогава европейците са считали, че Нигер се разделя на тези две реки. Парк има намерение да изясни накъде в действителност протича Нигер, но поради тропическа болест е принуден да се върне назад. През [[1805]] г. Парк отново посещава Нигер и изследва течението и&#768; от [[Бамако]] до [[Буса]]нга, където е убит от местните аборигени.

За долното течение на реката по това време не е известно нищо, но се предполага, че тя се влива в [[Гвинейски залив|Гвинейския залив]]. Това е потвърдено при пътешествието на [[Диксън Денам]] и [[Хю Клапертън]] през [[1825]] г. и второто пътешествие на Клапертън прлез [[1827]] г. В края на 20-те години на [[19 век]], [[Франция|френският]] пътешественик [[Рене Огюст Кайе|Рене Кайе]] посещава [[Тимбукту]]. През [[1830]] г. британското правителство изпраща [[Ричард Лендър]], спътник на Клапертън при предното му пътешествие, по бреговете на Нигер, за по-задълбочено изследване на течението на реката. Ричард Лендър, с брат си Джон, достигат по суша до Бусанга, откъдето се спускат по течението 900 km, достигайки Гвинейския залив. През [[1832]] г. братята Лендър навлизат в реката през [[Бенински залив|Бенинския залив]] и плават срещу течението и&#768;. Подобно пътешествие, едновременно с тях, извършват [[ Макгрегър Леърд|Леърд]] и Олдфийлд, като последния достига до Раби, на 750 km от устието.