Уикипедия

Будика: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
формат, хронология и стил
Ред 32:
| общомедия = Boudica
}}
'''Будика''' ({{lang-la|Boudicca, Boudica, Boadicea, Bodvica, Bonduca}}) е име на [[крал]]ица на [[келт]]ското племе [[ицени]], което е населявало Източна [[Англия]] през древността. През [[60]] г. Будика застава начело на въстание срещу [[Римска империя|Римската империя]], което след година е потушено и тя се самоубива. Единственото произведението, в което се споменава за Будика е ''„Анали“'' на [[Тацит]] (в превод на {{lang-de|Annalen 14,37,3}}), в което авторът посочва, че Будика се самоубива, поемайки отрова<ref>http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0078%3Abook%3D14%3Achapter%3D33</ref>.
== Политическа история ==
След [[Галски войни|военните кампании в Галия]], когато [[Юлий Цезар]] пречупва съпротивата на [[Версенжеторикс]] пътят на [[рим]]ляните към остров Британия е открит. След подчиняването на [[брити]]те Цезар предоставя възможност на местните племенни вождове да притежават земите си пожизнено, а впоследствие тя да се предаде на [[империя]]та. След смъртта на вожда на ицените [[Прасутаг]] († ок. 60) жена му Будика се възпротивява на отнемането на имотите на семейството. В резултат на непокорството и отказва да изпълни поетият от мъжа ѝ дълг към Рим тя и дъщерите ѝ са изнасилени и поругани с публично бичуване.
 
От този период датира и акта на ''damnatio memoriae'' на остров Мона (дн. [[Ангълси]]) - в попит да се изкорени местната келтска религия римски агенти атакуват и унищожават келтско светилище, избивайки отслужващите ритуал в него жреци-[[друид]]и. Този акт и политическото унижение на Будика отприщват недоволството на местните жители, които се въоръжават срещу нашественика. Според източниците бритите разполагат със страховити в боя двуколесни колесници с един водач и един воин, които с тежкия и дълъг [[латенски меч|келтски меч]] би трябвало да дадат технологично предимство на многобройното, но нередовно келтско войнство.
През [[60]] г. тя застава начело на въстание срещу [[Римска империя|Римската империя]]. В жестока битка предвожданите от нея 70 000 брити загиват, победени от римляните. Въстанието (60 – 61 г.) е потушено и тя се самоубива. Единственото произведението, в което се споменава за Будика е „Анали“ на [[Тацит]] (''Annalen'' 14,37,3). В него автора посочва, че Будика се е самоубила с отрова.<ref>http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0078%3Abook%3D14%3Achapter%3D33</ref>. Римският управител на Британия [[Гай Светоний Павлин]], междувременно прегрупира силите си в [[Мерсия]] (дн. [[Уест Мидландс (регион)|Уест Мидландс]]) и побеждава британците в битката на Уотлинг Стрийт.
 
Бунтът на ицените бързо набира подкрепа сред племената и бойците на Будика нахлуват в [[Британия (римска провинция)|римско-британското седалище]] Камулодунум (дн. [[Колчестър]]), като избива всички римски жители. След това силите на Будика се насочват към [[Лондон|Лондиниум]] и [[Сейнт Олбанс|Верула́миум]].
Когато [[Юлий Цезар]] побеждава [[Версенжеторикс]] римляните стремително се насочват към Британия. Там лесно подчиняват бритите. След победата Цезар дава право на избор на местните велики войни, да притежават земята до тяхната смърт и в последствие да я предадат на империята. След смъртта на Прасутаг († ок. 60) жена му Будика се възпротивява на предаването на имотите на семейството. В резултат на което изнасилват дъщерите и пред очите и както и нея самата. После римляните я изкарват на площада и публично я бичуват, тъй като отказва да изпълни поетият от мъжа ѝ дълг към Рим. Това разпалва пламъка на отмъщението в Будика.
 
Римският управител на Британия [[Гай Светоний Павлин]], междувременно прегрупира силите си в [[Мерсия]] (дн. [[Уест Мидландс (регион)|Уест Мидландс]]) и побеждава бритските сили в [[битка на Уотлинг Стрийт|битката на Уотлинг Стрийт]]. В жестоко сражение загиват десетки хиляди бунтовници, с което се слага край на келстката държавност в европейски мащаб.
По него време бритите имали иновативни двуколесни колесници с един водач и един воин както и дългите мечове. Цезар краде тази революционна технология.
 
Бунтът на ицените бързо набирал сила. Будика атакува Камулод (днешен [[Колчестър]]) войската и избива всички римски жители. След това напада Лондоний и [[Сейнт Олбанс]]. Бунтът на Будика бил допълнен и факта, че Павлин имал фикс идея да изкорени келтската религия и в частност се заема да унищожи всички друиди на острова. Според него така щял да изкорени ценностната им система и да ги подчини.
 
Основната римска армия е заета с мисия на остров Мона (днешен [[Ангълси]]), целта била да унищожи друидите. Там било основното им средище.
 
== Памет ==
До сега няма открити археологически данни за съществуването на Будика. Името ѝ се е превърнало в митологично за кралицата-воин освободител на Британия. С тази победа Рим не заличават напълно [[келти]]те. Келтският език е жив и до днес в северна Ирландия.
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Будика“.