Калмарска уния: Разлика между версии

'''Калмарската уния''' е поредица от [[лична уния|лични унии]], започнали през [[1397]] г. и обединяващи трите кралства на [[Дания]], [[Норвегия]] и [[Швеция]] под властта на датската кралица [[Маргарета I|Маргрете I]]. На отделните части е даден [[суверинитет]], но не и [[независимост]]. Проблемите в разпределянето на областите на влияние предизвикват бавно отслабване през 30-те години на XV в. и пълно разпадане на [[6 юни]] [[1523]] г.

Началото на унията е поставно от датската кралица [[Маргарета I]] ([[1353]]–[[1412]]), след разгрома на шведския крал [[Албрехт Мекленбургски]]. Загубата на подкрепа от шведската аристокрация и надигащите се бунтовнически вълни, подкрепени от датския и норвежки регент Маргарета I, са причината за победата над Албрехт Мекленбургски през [[1389]] г. Албрехт е неспособен да плати налога за освобождението си в размер от 60 000 сребърни марки и като компенсация е създаден съюз между Дания, Норвегия и Швеция в град [[Калмар (град)|Калмар]]. За крал на новосъздадната уния е провъзгласен официално на [[17 юни]] [[1397]] г., племенникаплеменникът на Маргарета I - [[Ейрик III|Ерик Померански]].

Швеция е страдала от честите войни на Дания с [[Шлезвиг]], [[Холщайн]], [[Мекленбург]] и [[Померания]] заради затрудненията в експорта на шведско желязо към останалата част на континента. Друга основна конфликтна точка е централизацията на управлението на Калмарската уния в ръцете на Дания. Шведският кралски съветник заявява равнопоставеност в рамките на самоуправление. Единството на съюза се нарушава през периода на 30-те години на XV в., а напрежението нараства дори до точка на въоръжена съпротива (Енгелбрехтски бунт).

Бунтовническите вълни са причина за навлизането на датски войски в Швеция. Ерик Померански е детрониран ([[1438]]-[[1439]]) и заменен от бездетния [[Кристоф III|Кристофър Баварски]]. След смъртта на Кристофър през [[1448]] г., Швеция издига [[Чарлз VIII]] като крал на унията, с намерението за запазване на единството, но под управлението на шведската корона. На следващата година Чарлз[[Карл I|Карл VIII]] е провъзгласен и за крал на Норвегия. Доминацията на Холщайн над обединеното шведско и норвежко влияние в унията, водят до решението на датския кралски съветник да провъзгласи [[Кристиан I|Кристиан I Олденбургски]] за крал на Калмарската уния. Следващите седем десетилетия съюзът е разкъсван от постоянни войни между Дания и Швеция.