Война за испанското наследство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 9:
== Равновесие на силите (1701-1704 г.) ==
 
През тези първи години става ясно, че войната ще има два отделни, но свързани помежду си конфликти. От една страна Франция е нападната от съюзническите армии, поемайки по този начин основния удар, а от друга страна австрийският кандидат [[Карл VI|Карл]] (син на [[Леополд I]] ) с австрийски и английски сили нахлува в Испания през 1705 г. в опит да се укрепи там. В Испания Карл е наричан ''Карлос III''<ref>да не се бърка с [[Карлос III|Карлос III де Бурбон]] (1716-1788), крал на Испания от 1759 до 1788</ref>, в негова подкрепа се обявяват Каталония и Арагон и той остава там шест години до смъртта на брат си [[Йозеф I (Свещена Римска империя)|Йозеф I]], след което се завръща във Виена и поема императорската корона на [[Свещената Римска империя]].
 
Франция поема инициативата и през пролетта на 1701 г. сключва съюзни договори с Бавария, Савоя, Португалия и архиепископство Кьолн. В това време маршалите [[Никола Катина]] и Вилроа нахлуват в северна Италия, окупирайки [[Милано]]. Армиите им обаче търпят поражения при Киари, Кремона и Луцара (1701-1702) главно от видния имперски генерал [[Евгений Савойски]]. По течението на Рейн първоначално съюзниците имат известна преднина, осъществявайки контрол върху Елзас и Люксембург, но скоро са изтикани оттам от способния маршал [[Клод Луи Ектор дьо Вилар|Вилар]]. Той ги побеждава през 1702 при '''''Фрайдлинген''''' в [[Шварцвалд]] и през 1703 при '''''Хьохщедт'''''. С тези успехи той убеждава баварския [[курфюрст]] [[Макс Емануел]] да започне активни действия в подкрепа на Франция и тя получава възможност с решителна операция да придвижи силите си до [[Виена]] и да я превземе. В Нидерландия на французите не им върви, тъй като срещу тях там действа опитният и талантлив английски генерал [[Джон Чърчил, херцог Марлборо|Марлборо]]. Той изтласква французите от техните предни позиции до самата холандска граница, след което навлиза в Германия и превзема [[Бон (Германия)|Бон]].
Ред 23:
Още преди битката при Малага в Германия се състои важното сражение при [[Бленхайм (битка)|Бленхайм]], в което обединените сили на Марлборо и Евгений Савойски разгромяват напълно френската армия, командвана от маршалите Марсан и Таяр. Прекият резултат е капитулацията на Бавария пред имперските сили, а непрекият е, че тази битка обръща хода на войната и за петгодишен период дава на съюзниците чувствително предимство. Те успяват да се възползват от него само донякъде, като провокират началото на гражданска война в Испания и овладяват цяла Испанска Нидерландия, но не успяват да засегнат толкова тежко Франция, че да спечелят войната.
 
През 1704 г. за пръв път се водят сериозни военни действия на Пиренейския полуостров, тъй като Испания напада Португалия. Атаката не е решителна и затова се проваля. Проваля се и опитът да се вдигнат на бунт североизточните испански провинции [[Каталония]], [[Арагон]] и [[Валенсия]]. На следващата година обаче се случва обратното — англичаните свалят край градчето Дения австрийския претендент [[Карл VI]], с което предизвикват въстание в цялата област Валенсия. ВъставаВъзстава и Каталония. През октомври австриецът влиза в [[Барселона]], а Англия установява с него дипломатически отношения. Армията на [[Филип V Испански|Филип V]], начело с френски офицери, напредва към Каталония, но е принудена да се оттегли, когато към въстанието се присъединява Арагон. Съдбата се обръща напълно и сега Карл успява да превземе [[Мадрид]] (1706). [[Филип V Испански|Филип V]] се оттегля в [[Бургос]]. Но австрийското присъствие в испанската столица продължава само седем месеца — Карл е принуден да се оттегли без да спечели симпатиите на кастилците.
 
[[Image:Ramillies1.jpg|thumb|320px|ляво|Марлборо при Рамили (картина от 18 век)]]